Е, чак пък всичко на тепсия да са получили.. айде! Животът не лесен никъде, винаги ще има проблеми, различни за всеки. Аз лично ако нямам среда, където и да живея, ще съм в депресия. Разбирам я авторката, ако е в бърн аут, положението е зле. Такова състояние може всеки да си докара, без значение в коя държава.
- Публикувана: 13 ноем. 2022, 14:14 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2023, 11:56 ч.
Да се върна ли в България?
Ми нали писах, който няма среда, си създава. Ама то ако 12г не си я създал, не знам дали можеш на това място. То и по Бг мамата се напълни с теми на млади, за които ученето и животът в чужбина ама съвсем не са важни. Може би защото това са по скоро неизживени родителски амбиции на средната класа, не лични желания. Ако нещо е лесно, не го и искаме.
Наистина хората бъркат лятната почивка в България с един страхотен живот за постоянно. Имам няколко примера около мен, които се върнаха. Едните не издържаха на местната реалност и пак се върнаха в чужбина. Другите са много разочаровани и са на кръстопът сега. Третите сега се адаптират, ще ги видим дали ще издържат. Четвъртите са супер доволни, че са тук и смятат това за най-доброто си решение. Няма лошо да се пробва, човек не е вързан.
Много мои познати не можаха да свикнат с начина на живот в чужбина и се върнаха. Говоря за интелигентни хора с хубава работа там. И това е нормално, явно там порядките са различини и това не значи, че е падение за човека.
Към авторката - ако наистина Ви харесва повече в България, върнете се и опитайте живота тук. Вижте прилики и разлики и кое ще Ви допада повече. Вие сте млад и интелигентен човек, който може да се реализира навсякъде - и в България, и в чужбина. Ако не Ви хареса, ще се върнете пак. Но явно в момента имате нужда от смяна. Успех!
Към авторката - ако наистина Ви харесва повече в България, върнете се и опитайте живота тук. Вижте прилики и разлики и кое ще Ви допада повече. Вие сте млад и интелигентен човек, който може да се реализира навсякъде - и в България, и в чужбина. Ако не Ви хареса, ще се върнете пак. Но явно в момента имате нужда от смяна. Успех!
Може би на авторката и липсва сериозна връзка, Партньор, деца, знам ли. Имаш ли някакъв натиск или подмятане от родители. Не ми звучи като бърн аут.
Доста млади хора са така. Годините минават, животът ги завърта и като се огледат…
Можеш ли да си вземеш някаква по-дълга отпуска, макар и не платена, или е рисково за работата. Мисли, питай се какво то липсва.
Доста млади хора са така. Годините минават, животът ги завърта и като се огледат…
Можеш ли да си вземеш някаква по-дълга отпуска, макар и не платена, или е рисково за работата. Мисли, питай се какво то липсва.
Аз бих сравнила какво мога да си позволя със заплатата си там и какво ще мога да си позволя със заплатата си тук, независимо от цифрите. Защото повечето мои приятели в чужбина на твоята възраст си позволяват самостоятелно жилище под наем, автомобил и 1-2 прибирания до България в годината.
Ако и ти си покриваш само режийните, няма смисъл да се мъчиш. Има смисъл, ако успяваш да спестяваш и има изгледи в обозримо бъдеще да направиш нещо с тези пари, например да си купиш жилище там или тук.
От моите наблюдения в момента в чужбина е добре само за най-ниско квалифицираните и за тези в другата крайност, които залагат основно на учене и развитие и гонят кариерни върхове. За служителите средно ниво е точно това, което ти описваш - работа, колкото да си покриват нуждите и депресия заради липсата на социален живот.
Ако и ти си покриваш само режийните, няма смисъл да се мъчиш. Има смисъл, ако успяваш да спестяваш и има изгледи в обозримо бъдеще да направиш нещо с тези пари, например да си купиш жилище там или тук.
От моите наблюдения в момента в чужбина е добре само за най-ниско квалифицираните и за тези в другата крайност, които залагат основно на учене и развитие и гонят кариерни върхове. За служителите средно ниво е точно това, което ти описваш - работа, колкото да си покриват нуждите и депресия заради липсата на социален живот.
Зравейте отново и благодаря за съветите!
Вече пробвах това с намирането на работа в БГ преди няколко месеца - получих оферта и сумата изглежда приемлива (за БГ). Единственото, което ме спря да подпиша, е че все пак за предложените ми пари са в пъти по-ниски от това, което получавам в чужбина. Може би беше грешка, че не приех тази позиция, и без това не съм свикнала на висок стандарт въпреки високите приходи (имам колеги, за които е ок да си купят маркова риза за 700 евро или да си поръчат шампанско за 250 евро - тези неща никога не съм ги разбирала, но всеки преценява как да харчи парите си).
Иначе друго, което много ме напряга в чужбина, е самият ми начин на живот - знам, че не искам да оставам дългосрочно и всяка година сменям жилища и всеки път ги наемам краткосрочно с надеждата, че краят на хамалогиите е близо…Напряга ме, че всеки път като се нанасям на ново място, знам че е временно. (Дори не коментирам това, че когато договорът ти е на път да изтече, започва стресът с търсене на ново място и изнасяне). Иска ми се да си го обзаведа по начин, който ми харесва, но няма смисъл, след като знам, че след година се махам и обзавеждането ще хвърчи на боклука…
Вече пробвах това с намирането на работа в БГ преди няколко месеца - получих оферта и сумата изглежда приемлива (за БГ). Единственото, което ме спря да подпиша, е че все пак за предложените ми пари са в пъти по-ниски от това, което получавам в чужбина. Може би беше грешка, че не приех тази позиция, и без това не съм свикнала на висок стандарт въпреки високите приходи (имам колеги, за които е ок да си купят маркова риза за 700 евро или да си поръчат шампанско за 250 евро - тези неща никога не съм ги разбирала, но всеки преценява как да харчи парите си).
Иначе друго, което много ме напряга в чужбина, е самият ми начин на живот - знам, че не искам да оставам дългосрочно и всяка година сменям жилища и всеки път ги наемам краткосрочно с надеждата, че краят на хамалогиите е близо…Напряга ме, че всеки път като се нанасям на ново място, знам че е временно. (Дори не коментирам това, че когато договорът ти е на път да изтече, започва стресът с търсене на ново място и изнасяне). Иска ми се да си го обзаведа по начин, който ми харесва, но няма смисъл, след като знам, че след година се махам и обзавеждането ще хвърчи на боклука…
Не сравнявай цифри. Ако тук взимаш 2500 чисто примерна заплата, не би била лоша. Ако я сравниш с чужбинската е много ниска, но тук ще имаш читав начин на живот. Квартирите са по-достъпни и ако се задържиш дълго време в една квартира, ще си я направиш “твоя”.
Стандартът е различен, мисли в тази насока.
Стандартът е различен, мисли в тази насока.
Защо сменяш квартира всяка година?
Какво означава "всеки път ги наемам краткосрочно с надеждата, че краят на хамалогиите е близо…Напряга ме, че всеки път като се нанасям на ново място, знам че е временно. (Дори не коментирам това, че когато договорът ти е на път да изтече, започва стресът с търсене на ново място и изнасяне). Иска ми се да си го обзаведа по начин, който ми харесва, но няма смисъл, след като знам, че след година се махам и обзавеждането ще хвърчи на боклука…"
В смисъл какво очакваш след този срок? Да си купиш жилище или?
Какво означава "всеки път ги наемам краткосрочно с надеждата, че краят на хамалогиите е близо…Напряга ме, че всеки път като се нанасям на ново място, знам че е временно. (Дори не коментирам това, че когато договорът ти е на път да изтече, започва стресът с търсене на ново място и изнасяне). Иска ми се да си го обзаведа по начин, който ми харесва, но няма смисъл, след като знам, че след година се махам и обзавеждането ще хвърчи на боклука…"
В смисъл какво очакваш след този срок? Да си купиш жилище или?
Подозирам, че авторката може да живее сигурен живот, с осигурено жилище и родителска подкрепа в България и това я привлича обратно. Не виждам защо се колебае. 30те години са времето, да намериш себе си. Да пътуваш, да опиташ различни неща. Моите чужбински познати в много голямата си част пътуваха, купонясваха, местеха се от място на място докъм 37-38г и тогава почваха със семействата. Пробвай в България, другаде в Европа, или по света.
12г са много, ако досега не ти харесва, няма как отсега да го заобичаш.
12г са много, ако досега не ти харесва, няма как отсега да го заобичаш.
Честно казано, на нейно място бих се върнала при две условия - 1.мога да работя дистанционно за чужбинска компания, което значи добър доход и стандарт и 2. ще съм в някой от петте големи града, което значи социален И културен, И любовен живот. Иначе рискува, и то с огромна вероятност, да се събуди на 45 в детската си стая, самотна, с родители с наченки на старчески поведенчески изменения, с поредната депресия и несигурност от поредния грешен избор.
Скоро имаше много подобна тема, почти 1:1. Ами съжалявам, но за толкова години ако тези хора не са създали контакти, то проблемът не е в държавата, а у тях самите. И насред карнавала в Рио да ги хвърлиш, или празненствата за китайската Нова година - те няма да създадат контакти.
Скоро имаше много подобна тема, почти 1:1. Ами съжалявам, но за толкова години ако тези хора не са създали контакти, то проблемът не е в държавата, а у тях самите. И насред карнавала в Рио да ги хвърлиш, или празненствата за китайската Нова година - те няма да създадат контакти.
Здравейте! Живея от вече почти 12 год в чужбина, където завърших университет и след това останах да работя (по специалността си - маркетинг и реклама). Работя на добра позиция, взимам прилични пари, но в момента парите са единственото нещо, което все още ме задържа тук и от месеци се чудя и не знам как да процедирам.
В офиса нещата вървят, но извън него се чувствам ужасно - нямам социална среда (освен колегите), нямам енергия или време за културни събития или социализация вечер след поредния дълъг ден в офиса.
...
В офиса нещата вървят, но извън него се чувствам ужасно - нямам социална среда (освен колегите), нямам енергия или време за културни събития или социализация вечер след поредния дълъг ден в офиса.
...
Не е лошо да се върнеш и да опиташ, ако го желаеш, но имам опасение: ти 12 години си живяла другаде, това е страшно много време. Свикнала си с неща, които смяташ за нормални откъм битови условия, да не се разочароваш тук?
Но пък ако не ти хареса, винаги можеш да се върнеш в чужбина, та ако ще и да е друга чужбина. Според мен спешно ти трябва социално общуване и ако тук го имаш, отлично.
За парите, може би наистина да е възможно да намериш добре платена работа. Има чужди фирми, добри позиции и с опита от чужбина да се класираш на някое добро място.
Млади, необвързани хора като вземат да се чудят за такива неща, човек ще каже че става дума за преместване с три деца, мъж, любовник, оставяне на къща за милион и напускане на работа с невероятна кариера...