Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Да се върна ли в България?

  • 14 482
  • 443
  •   1
Отговори
# 45
  • France
  • Мнения: 164
Благодаря за отговорите! По въпроса с времето след работа: разпитах доста познати как е в БГ и повечето отговориха, че към 5-6 приключват работа. Аз до сега съм работила на 2 места в чужбина, и на двете приключвах работа към 8 вечерта. Докато се прибереш е станало 8.30…работният ден само формално е 8 часа, иначе на практика младините ти минават в офиса…и колкото по-добре се справяш, толкова повече проекти получаваш. Иска ми се да я карам по-леко, но и средата е конкурентна.
В коя държава живееш? Какво е трудовото право свързано с работното време? Защо приключваш толкова късно в офиса?  Не вярвам този оувъртайм да ти го плащат. Според мен си прекалено старателна, стоиш докъсно с надеждата че ще те забележат, повишат, и шефовете ти просто те експлоатират. Трябва да си промениш отношението към работата, да си сложиш разумни граници и до казваш не. Иначе няма да ти е добре нито в чужбина нито в България. Между другото в България също се работи много и не всеки приключва в 17ч30. Вярно е че през лятото хората са масово навън по кафетата и кръчми, но едно средностатистически семейство не е всяка вечер на ресторант, и не всяка седмица на театър. Цените много се покачиха последната година.  С една дума, не е такава идилия която може би си представяш. По горе имаше полезни съвети да сравниш покупателната способност, а не само заплатите. Не забравяй също че в България здравните разходи могат да ти посъборят месечния бюджет, защото почти всичко се плаща.  Лекарствата никак не са евтини.

Последна редакция: сб, 19 ное 2022, 16:21 от trolche

# 46
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 034
Мъжът ми към американска компания работеше от 8 до 5, оставаше до 7. Всеки допълнителен час се заплащаше, събота също, работел е до обяд и по Коледа и Нова година, пак се заплаща. Не е за всеки такова работно време и такова себеотдаване. И не сме забогатяли от това. В един момент просто остана в България, още го търсят, вече 10 години, няма желание и аз не го пускам.

# 47
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 3 431
Коя е тая чужбина, в която оувъртаймът е задължителен, че и така заплатен, та само да си покриваш режийните? Извинявай, но някъде нещо не се връзва. И в България да работиш - пак няма "застраховка", че ще приключиш в 5.
Ще дам един пример - моя роднина работеше в голяма фирма още от завършването си. Години наред закъсняващи заплати, оставане с часове след работа, работа след това от вкъщи (доброволно и без никой да я кара!) Смени фирмата преди 2 години. Сега е на същия хал - прибира се в 5, яде и сяда на лаптопа да прави проекти. Събота, неделя, почивки, отпуски - тя е с лаптопа и прави проекти. Вечно е адски преуморена, недоспала, изнервена, няма време за излизане или социални контакти извън семейството си. Отново абсолютно никой не я кара да прави нищо от изброеното вкъщи, шефът ѝ не го иска, не ѝ намеква - нищо. Такъв човек където и да иде няма да е доволен, защото сам си прави живота труден. Имам усещането, че авторката е от тези хора.

# 48
  • Мнения: 9 166
Това себеотдаване на работата и висене по нощите не го разбирам... може някой да се обиди, но за мен човек, дето доброволно или доброзорно виси до 20 часа да бачка вместо до 17-18 часа просто явно няма какво друго да прави с живота си...

# 49
  • София
  • Мнения: 2 607
Оказва се, че и в маркетинга и рекламата имало такова нещо като аутсорсинг, т.е. работиш за фирми или брандове в чужбина от България. Мислех, че работата в рекламния и ПР бранш е само за клиенти с тукашна локация, но не. Може би не е толкова разпространено като опция, както за ИТ и финанси, но възможността я има. А най-големия комунизъм е да работиш директно за чужбинския си работодател от българска почва, да си вземаш чужбинската заплата и да си я харчиш в България. Аз лично познавам, сигурна съм, един от пионерите на този начин на живот, вече от петнайсетина-двайсет години е тук, но е кадър на много високо ниво. Така че търси опции за България, но проучи и дали биха ти дали възможността да работиш за сегашната си фирма от България. Ковид много ни взе, но и даде много нови възможности. Според мен живееш тъжно и самотно там, където си, явно ти се прибира тук, опитай. И не си само ти в никакъв случай. Имам една младичка колежка, учила в Германия, върнали са се не само тя и гаджето й, но и цялата й близка българска среда от университета. Много добре реализирани млади хора вече. При теб и нещо да не се получи, винаги можеш да се върнеш обратно.

# 50
  • Мнения: 435
А авторката дали се е опитвала да си смени работата в чужбина с такава, в която не се стои всеки ден до 8? Защото в която и държава да се намира, ако кара с такава продължителност на работния ден е ясно, че няма да има нито време, нито желание за социални контакти.

# 51
  • Мнения: 5
Това себеотдаване на работата и висене по нощите не го разбирам... може някой да се обиди, но за мен човек, дето доброволно или доброзорно виси до 20 часа да бачка вместо до 17-18 часа просто явно няма какво друго да прави с живота си...

Конкуренцията не позволява да си тръгнеш просто така в 17-18. Пробвала съм, търсят те, търсят те, когато не те открият, молят някой твой колега за помощ (защото не съм единствената, която работи до късно) и на другия ден полагат усилия да ти наврат в носа как видиш ли този твой колега миналата вечер им е спасил живота…

И защото предполагам ще следва въпрос “е тия твоите колеги нямат ли живот извън работа?”, още от сега отговарям: с около 10 колеги (на възраст 28-42) работим най-често, едва двама от тях имат деца, още други двама са сгодени, останалите живеят живот между бюрото в офиса и леглото вкъщи.

# 52
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 3 431
Malinkata123, виж, разбирам те. Но трябва да поставиш приоритети в живота си. Няма как хем тая работа в оная, хем душата в рая. Или бачкаш като ненормален и гониш кариерни върхове, или имаш спокоен "посредствен" живот с време за живот в него. Но и двете опции не са пряко зависими от държавата. Все пак ако смяташ, че тук ще си по-щастлива - решението е твое, животът е твой и последиците от това също ще са за теб. Не за мен или за някой друг. Сложи си плюсовете и минусите на масата, ама реално. И реши. След това или се прибери тук, или си наеми апартамент дългосрочно. Живей.

# 53
  • Мнения: 10 157
В момента позицията ми е по-висока, от това, което ми предложиха в БГ. Като тип работата е много подобна, но в момента водя отбор, а позицията, която ми предложиха в БГ, не изисква това от мен.
Това оставане след работа изискват ли ти го? Ако се пробваш в БГ на тази работа, пак ли ще оставаш?

Според мен, ти и в чужбината ще имаш сили за социален живот, ако се ограничаваш в работното си време. Но ако самите хора там не ти допадат, тогава в БГ ще ти е по-добре, ако тук си имаш среда и спазвааш осемте часа работа.

Също би било полезно да знаеш дали в БГ имаш възможност да се развиваш професионално, тоест да достигнеш това ниво на отговорност, което вече имаш, защото ми се струва, че отговорната работа ти харесва повече, и не само заради парите.

# 54
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 034
Аз реших за себе си, че до около 26 ще работя на макс, ще правя пари. На 24 г работех почти денонощно, спях минимално и правех пари. Взех си един почивен ден, излязох вън и се сблъсках с мъжа ми. И тогава си пренаредих приоритетите. Не всичко в този живот е работа и пари. Парите са удобство, но не самоцел. И ако на 25- 30 все още издържаш на това темпо, това няма да е все така. Тялото ти ще се разбунтува. После ще се обърнеш и ще видиш, че всички имат семейства и деца, а ти ще бъдеш лелята поканена от жалост по празниците.

# 55
  • Мнения: 9 166
Това себеотдаване на работата и висене по нощите не го разбирам... може някой да се обиди, но за мен човек, дето доброволно или доброзорно виси до 20 часа да бачка вместо до 17-18 часа просто явно няма какво друго да прави с живота си...

Конкуренцията не позволява да си тръгнеш просто така в 17-18. Пробвала съм, търсят те, търсят те, когато не те открият, молят някой твой колега за помощ (защото не съм единствената, която работи до късно) и на другия ден полагат усилия да ти наврат в носа как видиш ли този твой колега миналата вечер им е спасил живота…
Ами значи имаш кофти колеги и мениджмънт. Значи е хубаво да си смениш работата. Повярвай ми и аз мислех, че навсякъде е едно и също, гадно, докато не почнах сегашната ми работа..

# 56
  • Мнения: 5 071
Аз съм виждала подобно нещо и в България. Имах колеги, които оставаха доброволно по 1-2 часа овъртайм, който не се плаща. Уж ти казват, че си с работно време до18, но имаш толкова работа, че абсурд да я свършиш навреме. Плюс това и обедна не взимаха. Започнахме група нови колеги. Бяхме в шок от поведението на старите. Е, ние не бяхме съгласни на това. Взимахме си брейковете и си тръгвахме в 18:00. Като гледам ние си намерихме нови, по-добри работи. Старите си седят още по същия начин. И да ви кажа имат деца, не знам как се оправят. Заплатите, които взимат не си струват жертвата.

# 57
  • Мнения: 10 157
Конкуренцията не позволява да си тръгнеш просто така в 17-18. Пробвала съм, търсят те, търсят те, когато не те открият, молят някой твой колега за помощ (защото не съм единствената, която работи до късно) и на другия ден полагат усилия да ти наврат в носа как видиш ли този твой колега миналата вечер им е спасил живота…

И защото предполагам ще следва въпрос “е тия твоите колеги нямат ли живот извън работа?”, още от сега отговарям: с около 10 колеги (на възраст 28-42) работим най-често, едва двама от тях имат деца, още други двама са сгодени, останалите живеят живот между бюрото в офиса и леглото вкъщи.
Такова нещо има ли в Европа?
Мисля, че в САЩ е такъв стилът и методът.
Но в която и да е държава това, със сигурност там има и други фирми. Ще им се невидели и парите...

# 58
  • Мнения: 4 521
Конкуренцията не позволява да си тръгнеш просто така в 17-18. Пробвала съм, търсят те, търсят те, когато не те открият, молят някой твой колега за помощ (защото не съм единствената, която работи до късно) и на другия ден полагат усилия да ти наврат в носа как видиш ли този твой колега миналата вечер им е спасил живота…
И защото предполагам ще следва въпрос “е тия твоите колеги нямат ли живот извън работа?”, още от сега отговарям: с около 10 колеги (на възраст 28-42) работим най-често, едва двама от тях имат деца, още други двама са сгодени, останалите живеят живот между бюрото в офиса и леглото вкъщи.
Както вече са писали,  в България може да ти се случи да работиш на подобни обороти. Никой не те задължава да стоиш до Х часа, но проектите и сроковете са такива, че не можеш да смогнеш в стандартното работно време.  Била съм в твоите обувки тук и знам какво е, но не си струва, даже за много пари. В София ако работиш за чужда голяма компания без проблем можеш да намериш стартова заплата 2500-3000 лв. чисто, които са достатъчни за приличен стандарт в Сф - да плащаш квартира и режийни, да излизаш с приятели, да ходиш на кино, театър.

# 59
  • Мнения: 11 368
Ънкомън, не обвинявай парите заради хората. Парите са просто средство. Хората им придават твърде голямо значение.

Общи условия

Активация на акаунт