Промени ли се тялото ви след 30-те и какви мерки предприехте?

Масово хората около 30 качват килограми (гледам по обкръжението си), но според мен е смесица от няколко фактора.
От една страна масово задомяване, хората се отпускат малко.
Пандемията помогна доста за липсата на физическа активност със затворените зали и седенето вкъщи.
Много хора се улисват в работа, гонят кариера, забравят за спорта.

И естествено, липса на движение. На 20-22 бях по-слаба, но бях по цял ден навън, обикалях непрекъснато и не седях на стол по 12 ч.

Според мен човек може да изглежда добре, ако го иска. Аз съм на 29 и скоро правя 30. Знам, че метаболизма се поддържа бърз с правилно хранене и тренировки. Ако човек отделя по няколко часа седмично за себе си, ще има поддържано тяло.

Аз започнах да качвам по-късно, като основна причина беше бременността. Намалих храната, не беше достатъчно и започнах да спортувам. Няма да стана на колкото бях на 25 примерно, но пък съм доста по-стегната. И здрава. Гледам да не се тъпча с боклуци, но не се вманиачвам на тема "диета", наблягам на спорта. Като цяло може и по-добре, но и така става.

Няма начин след 35-40 човек да запази същата фигура като на 20-25 без големи лишения. И за мен цената не си струва. А може да се окаже и невъзможно за някои хора. От друга страна не си струва и да се запуснеш. Затова аз поне съм избрала стратегия на отстъпване с бой - стремя се да поддържам дадени килограми и ако след няколко години борба отстъпя по-нагоре с един килограм не правя трагедия от това. Но ако се допусне голямо качване после свалянето е почти безнадеждно без да се плати високата цена. И пак е временно.
С две думи - добрата тактика е да не се допусне здраво напълняване, а не да се свалят кила. И да се избере разумен рубеж, който да се отбранява.

На ендокринолог ходила ли си? За половин година 5 кила не е шега работа и не е от възрастта. Лекарства взимала ли си преди 6 месеца, нещо антибиотици, ковид да си карала? Трябва да има причина.
Не е необратимо. Изследвай си хормоните, вземи си мерки. Напълно обратимо е, не си внушавай сега, че си престаряла, защото не си.

На 30 години изобщо не забелязвах промени. Забелязвам сега, на 40 + с две бременности. Килограмите ми са същите като на 30 и по-малко от на 22 г. обаче стеуктура, кости...се промениха. На 30 г. си бях същата.

Не съм видяла при мен промени на 30.Аз родих на 31,свалих бързо остатъчните ми 2 кг.Теглото ми сега (след 40 години) ми е абсолютно същото като на 20.Но аз не съм критерий,защото съм спортна натура и ходя по доста км пеш+ тичане .Тичам от 18 годишна и не съм спирала досега.Има начин да запазиш килограми и тяло като 20 годишна,стига да ти стиска.Ежедневно ходя пеш по над 12 км.Препоръчваните от всички 10 000 крачки(или 7-8 км) се изминават  за час и половина бърз ход.Сега се опитвам да надъхам един приятел да започне поне да ходи пеш,че килограмите му са доста.Еми мързи си го.Предпочита почивните дни да спи,вместо да се раздвижи.И не съм съгласна с твърдението за пандемията и затворените зали.Значи,който иска винаги намира начин,другото са извинения!Ние не сме стояли затворени вкъщи,така както доста държави бяха.Имахме право да излизаме по улиците,а парковете бяха затворени само за месец (не помня точно).Ние излизахме навън,ходехме по улиците по 5 км тогава.Когато отвориха парковете вече ходехме и там и аз възобнових тичането си.Който иска винаги намира начин .Поддържам метаболизма ми бърз с тренировки и ходене пеш.Храня се добре,с домашна храна.Позволявам си и кекс и баница и хляб и всякакви въглехидрати.Но всичко отива за енергия.Не съм спазвала диети никога,от тийн не съм променяла начина си на хранене и метаболизма ми е настроен много отдавна.Но не преяждам никога ,ям по купа супа и 1 филия за обяд.Това ми побира стомаха.Наскоро братовчедка ми ме попита дали не сме на диета с мъжа ми,защото ядем по малки количества от тях.Не,просто се наяждане с малко количество и спираме.За мен истината е в храната и непрекаляване с нея + спорт или поне ходене пеш.Диетите са бошлаф работа.

Не, не се е променило, на 40 също, но аз съм дебела от дете и никога не съм могла да ям каквото и колкото си искам. Поне имаш откъде да ограничаваш - захари, теста и т.н. Обърни внимание на тези пет кг овреме.

На 28-29 години бях 50 кг., сега на 40+ съм 54 кг., ами опитвам се да си върна предишните, но е много трудно. Стресът ме кара да ям повече, може да звучи като  оправдание, но при мен е така. По онова време, ядах почти всичко, без проблеми, сега трябва да внимавам повече. Искам да съм на 30, но уви.

Е, на 30 не е ли рано за такива промени? Аз лично тази година ги навърших и не мога да говоря от личен опит, но хората около мен, навлезли в 30те не са по- различни, отколкото преди години..
Обърнете внимание на щитовидната си жлеза, много хора около тази възраст отключват Хашимото и качват от това, не от възрастта.

Изобщо никаква драстична промяна около 30-те, тогава бях 48-49 кг, на 33 родих и след раждането поддържам тегло 44-45 кг. Сега съм на 39 и съм пак толкова. Вярно, че аз винаги съм била слаба, даже на моменти кльощава - на 18 г. например тежах 42 кг.
Тъй че не мисля, че проблемът ти е от възрастта и според мен трябва да потърсиш причината. Освен това, което са ти писали досега да си започнала да пиеш някакви нови лекарства? Аз например единственият път, когато минах 50 кг (с изключение на бременността) беше от едни противозачатъчни. Други лекарства, че и дори хранителни добавки също могат да дадат такива бързи промени в теглото.

На 30 никакви промени в метаболизма нямах. Виж на 40, определено има разлика. Освен това няма как да си позволя да бъда толкова килограми, колкото на 30, защото лицето ми се изпива, и е някаква трагедия.
На 30, с нормално хранене и движение трябва да    си ОК.

Аз нали съм зодия рак и при мен всичко е наобратно.
Цял живот, още от 5 годишна все пълнеех прогресивно. На 33 вече бях почти 115.
Сега на 41 вече от 4 години съм си отслабнала и не смятам, че годините влияят на метаболизма.
Влияе храната и движението. Абе храната най-вече.

Здравейте, направих си изследвания на хормоните на щитовидната жлезе и са в норма, но витамин Д е нисък- 12. Възможно ли е да се пълнее от нисък вит Д?

Единственото ми напълняване беше на 23-24 г, когато се задомих и почнах да готвя манджи на мъжа си..)
После си седнах на д-то и свалих 12 кг за 2 месеца.
От тогава - 48-50 кг , с леки отклонения от 44-5 кг покрай разводите. На 50 скоро.

Тоест покрай разводите си отслабнала.
Аз не съм се женила.
Ще взема да се оженя, че  да се разведа и с последните 7-8 кила дето ми се репчат
Щото преди с влюбване ставаше номера, но вече съм закоравяла и трудно се влюбвам и насково даже и любовна мъка не ме накара да отслабна. Бързо вече прежалвам. За 3 дни ми мине сичкооо.

Не само при разводите, при всеки стрес свалям 2-4 кг. Но на 45 кг изглеждам призрачно.

Абе по-добре да не се стресирам

И майка ми с развода отслабна. А тя преко сили стига 55 кг на 170 ръст. Сега почнахте да ме карате да се замислям? Да го гоня мъжа ми? 😂😂😂 заедно 10 г и качихме килца

Виж сега, ако изкуствено го изгониш няма да отслабнеш.
Влюби се тогава в поне трима
Трима ако си закоравяла кат мен

А ако го изгоня той ще отслабне ли?

Аз съм с ледено сърце, не мога да се влюбвам ей, така!

Ако няма къде да отиде, кой ще му готви.
Ще отслабне я
Отвори сърцето си. Поне за трима. После ще ти го разбият и ще стопиш.
Слушай кака си

Той ще яде боклуци, ако няма кой да готви. И пак ще е дебел.

Ще го измисля ... значи почвам да търся кусури на моя да го махам. После да намеря някви други да ми разбият сърцето. Аман от тренировки и готвене... не е живот това еднообразие. Трябва малко драма!

Аааа, без боклуци.
Като го изгониш, му вземи протмонето. Малко глад

Не виждам голям повод за майтап. Много смешно да отслабнеш от развод... да, отслабва се. Не го пожелавам на никого. Не знам наистина ли чак пък толкова няма други базици да измислите, та този?

И това не е панацея, защото после срещаш нов мъж, пак си си щастлива и надебеляваш и пак трябват режим и диета

Ами то по-добре да се майтапим. Има къде къде по страшни неща от развода. Преди известно време за малко да си изгубя едното дете, и от тогава хич не ми пука за много неща, които преди това смятах за важни.Ако се разведа в някакъв момент-голям праз! Важното е да сме живи и здрави.

Ами ако не друго, поне да се пошегуваме. След толкова гадни емоции, покрай развода на родителите ми (след 40 г брак)... остана ми само да се побъзикам малко..

Аз покрай развода свалих много кг и знам как се свалят - то просто наистина не ти се яде. Затова по-добре с нормално тегло и здрави, отколкото кльощави и без апетит Но не мога да се майтапя с това оттогава - не ми е смешно.

Сега като съм щастливо омъжена и бях станала 73 кг. Ядеше ми се всеки ден и този път само "глада" ме оправи

Хайде да те помоля да не ми диктуваш с кой и как ще се бъзикам
Ако нещо не ти харесва - подминавай.
Не ме интересува липсата ти на хумор.

Мога да си пиша каквото реша

Аз също мога да пиша каквото си реша. Или уважаваш само своето право?
Но не съм нагла да нареждам на хората като теб.

Всеки има право на мнение разбира се, но нека да е по темата, за да не се разводнява.

Към авторката - аз забелязвам същите промени при мен. Не мисля, че имам някакъв здравословен проблем - просто с годините метаболизмът определено се забавя и вече не е така лесно да отслабнеш, както на 20-25 или по-рано. Тогава тези 5 кг щях да ги сваля без много усилия за една седмица, а сега и при мен не става или би станало с много лишения, глад и тренировки. За да се задържи резултатът, това трябва да ми е ежедневието вече иначе пак ще си върна свалените килограми.

Право на мнение по тема може всеки да има разбира се.
Тя не изразява такова.
За другото не си много права.
Казвам го като човек цял живот с наднормено тегло и свалих 50 кила чак след 35-та година и си задържам без усилия.
Храната е най-важна.
И впрочем не съм свалила с глад. Аз хич не обичам да съм гладна. Трябваше да чета и да си разбера грешките.
Защото цял живот бях дебела и гладна и си открих режим с който да съм сита, слаба и най-важното - здрава.
Аз глад не търпя. Единствено правя фастове чат пат, ама и тогава не изпитвам глад.
Но това зависи от приетата храна в предишните дни.
Иначе може би чак на жените след като им спре цикъла наистина се почва забавяне на метаболизма може би.
Но като стигна тоя момент ще споделя тогава

Ами при мен е така. Никога не съм била дебела и в момента нямам много кг за сваляне, но определено метаболизмът ми е забавен и ми е трудно да сваля тези няколко кг, които съм качила през последните 2 години. Не се храня много по-различно в сравнение с преди и не се тъпча, но качвам много по-лесно и ги свалям много по-трудно. При мен без тренировки и много ограничения не стават нещата.

Като си казала А, кажи сега и Ер голям, моля: кой режим?

НВВМХ, ама мой си вариант, по-либерално и палео.
Ето темата за режима, страхотен първи пост.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1439324

и в темата за ир сме на него. Повечето
https://www.bg-mamma.com/?topic=1494817

Да си дебел и гладен си беше проклятие. Отде да знам, че някакви хормони като инсулин, лептин, грелин били виновни. Не съм била лакома бре
Иначе бях веган, вегетарианец, понякога нищо не бях.
Така става като имаме лошо възпитание, ниска хранителна култура и лишаваме организма от някоя група храна за сметка на друга.

Благодаря. Ще мисля по въпроса.

Тялото ми не усети 30тте, беше си много  добре, но се усетиха двете раждания, и то основно второто. Получих лека хипофункция на щитовидната жлеза, трудно свалям, лесно качвам, целулити, косопади и тн. Отделно ограничено време за спорт, ограничено време за сън. Отслабнах много добре  мин лято с много плуване всеки ден и внимаване с храненето, а преди това бях на Дюкан, но имам още за сваляне, а нямам време за ежедневно плуване, тъй като ангажиментите са по всички фронтове. Обмислям 1 месец с децата да съм на морето юни месец, където да се отдам на плуване и отслабване и да си сваля останалите 6 кг. Много трудно спазвам диети, въпреки, че се храня винаги уж здравословно. Та спортът е много важен. Спорт, сън и ограничено хранене с непреработени храни са гаранция за хубава фигура за дълги години. Мечта ми е да достигна 58-59 кг, които са ми кг от студентските години, но и на 62 ще се радвам.
Сега гледам поне уикендите сериозно да се движа, а през седмицата водя децата на градина и ходя на работа с колело или пеш, но основно поддържам килограми, а не отслабвам. Веднъж седмично ходя на карате, а два пъти седмично на мама-дете спортове, но там има много дебели хора и според мен натоварването е недостатъчно.
За мен идеалното е да се ходи на фитнес почти ежедневно, в съчетание с добро хранене, сауна, масажи, сън, чист въздух. Те това е. Но кой има време за това.

Физиологичното забавяне на метаболитните процеси настъпва след 40-45, при добри гени и работа на жлезите с вътрешна секреция дори след 50. На 30 търси причината или в хормонален проблем, или в начина на живот - много ядене, малко движение.

Аз съм на 47 с хистеректомия от 15 години. Яйчниците са запазени, така че предполагам произвеждат някакви хормони все още, но не е сигурно.
Промяна в кг и начина по който изглеждам няма. 45 кг съм, винаги съм била толкова с изключение, когато бях бременна. Не се лишавам от храна, но боклуци не ям. Сладко не обичам, хляб, пържено - също.
Винаги съм спортувала, няма ковид-мовид, болна, в лошо настроение - всеки ден задължително нещо правя. От доста години правя тренировки с тежести, имам уреди вкъщи, не се разкарвам по зали. Правя и пилатес, като наблягам на определени мускулни групи.

В супер форма съм, с плочки на корема и стегнати мускули навсякъде. Възрастта, както и бременността за мен не са оправдание за запуснато тяло и излишни килограми.

Ти работиш ли? Тогава е доста трудно човек да намери време да тренира всеки ден дори и да има желание да е в добра форма. Ако ти работиш на пълен работен ден и намираш време за спорт всеки ден, мога само да те поздравя!

Аз също работя на пълен работен ден и тренирам.
Сутрин правя петте тибетци. Всеки ден преди работа.
Когато съм на работа като се прибера правя силови упражнения за 25-30 минути, после вече си правя вечерята.
Почивам два дни в седмицата. Обикновено тогава карам кростренажора по 45 минути.
Понякога и през седмицата ако имам време след работа пак го карам, но по 30 минути.
Има ли желание може да се спортува. Всичко останало е оправдание

И работим, и учим, и тренираме - някои от нас! Не е невъзможно, ако ти е важно да го правиш, ще намериш време!

Мен ме мързи и единствения начин да почна е като ида на фитнес. Там - няма как - почвам и си правя упражненията. Поне отслабнах вече. Сега съм си обещала да тръгна на фитнес, нося си сакчето всеки ден с мен в колата и чакам кога ще ми падне време и настроение да започна. После е лесно.

Наистина е въпрос на желание. Аз съм на 49 год. и основното ми желание е да си почивам и да се разхождам. Фитнеса ще го почна по задължение (не толкова по желание), за да се появявам спокойно по бански от догодина.

Роуз, работя на пълен работен ден, позицията ми е отговорна и често ми се налага и извънредно да работя. Също и уча, курсовете ми са много интензивни, а изпитите - брутални.

Но, време за спорт винаги намирам. Естествено, къщата ми не е по конец, но ако имам половин час свободен днес и трябва да избирам дали да измия банята или да спортувам, няма да избера банята.

Също, аз не правя някакви многочасови тренировки. Нямам време за такива, а няма и смисъл. Но са ми интензивни и изморителни. 30 минути, до час е напълно достатъчно в зависимост какво тренирам в дадения ден.

Аз не ходя вече по фитнеси.Преди години като бях още мома,ходех.Сега време(а и пари )нямам за излишни неща.Тичам 5 дена седмично по 30 минути.Това общо взето ми е спорта.И аз така-ако имам свободни 30 минути избирам да потичам в парка вместо да чистя или мия.А тичам в парка защото ми е омръзнало да се съобразявам с работното време на фитнесите.И когато дойдат млади момичета уж да тренират а седнат на уредите да си говорят,и се налага да ги вдигам при всяка от трите серии,ми се изпарява желанието.В парка тичам в 8 сутринта,понякога и преди 8.С никакво работно време не се съобразявам и никой не чакам да си вдигне д-то от уредите.Който иска намира време за спорт,който не желае си търси оправдания.Тичам и зимата само да вметна.В преспите сняг и нависнал сняг по клоните е мега приятно.Като в приказка си.

И аз не ходя. Не ги харесвам.
Предпочитам вкъщи.
А и се пести време. Имам и стриктен режим кога да се храня.
Докато се оправя и отида ще мине поне 30 минути. Там час или час и половина и после да се оправя и прибера, няма време.
А вкъщи е лесно.
Пускам филмче, яхам магарето и готово. Като приключа малко стречинг и това е. Същото и със силовите упражнения.

На мен във фитнеса ми е по-лесно, даже след малко ще ходя. Постигам по-добри резултати с инструктор, отколкото сама.

Когато има желание - има и начин.

Барбри, поздравления.
И аз съм така. Работя интензивно и по 24 ч, уча 2 специалности едновременно и още куп др. дейности.
Да, детето вече не ми е ангажимент, но преди пак го правех, сега вкарах ученето като заместител..)
Заради травма на крака - от месеци не спортувам, но йога колкото мога всеки ден в къщи.

И аз работя много, имам 4 деца, от които едното вече е пълнолетно, ама вкъщи не мога да тренирам. (Мързи ме, а и кога да си почина, ако не вечер у дома след цял ден задачи и търчане) Във фитнеса, и особено с треньор и на мен ми е най-добре. Защото като те подхване друг човек, всичко вършиш, докато вкъщи все ще намеря начин да се скатая.

Ох, на мен не ми трябва да ме подхваща друг човек.
След като свалях килата, постепенно идваше енергията, ставах все по-жизнена.
И сега без спорт не мога. Ако имам дни нямам време, защото и това се случва. Примерно 5 дни да съм само на тибетците ми става едно тегаво, отпаднало.

Всеки различни неща харесва, нормално. Аз не обичам да тичам. Преди лятото го правех, даже преди работа. Ама не ме кефи. Ходех на групови занимания, но се контузих и сега съм само с фитнес. Хич не ми трябва инструктор, сама си правя всичко.

Не ме кефи много фитнеса като общност, повечето са тийнейджъри, които висят за да цъкат тик ток,  но така пък не заемат уредите. Плащам 12 лв за мултиспорт и ми е доста изгодно.

Докато не можех да тренирам, заради контузията, която беше доста зле и болеше, направо полудях. Напълнях, побърках се вкъщи.

Така е. Човек трябва да прави това, което му харесва, а не да се насилва.
Има хора хич не обичат движението, но искат да са слаби и стройни.
Ами трябва да се избира тук.
Бягане и аз не харесвам. Забранено ми е заради прешлени, дискова херния.
Само кростренажор, щади ставите.
Иначе ако имах мултиспорт бих се записала някъде на някой курс - йога, танци някакви, може бойно изкуство но не и фитнес. Фитнеса ми е вкъщи.
Но имах едно време, но все не откривах наблизо такива курсове, а времето ми беше ограничено и работех извънредно.
Иначе те разбирам. Като бях с ковида миналата година откачих 1 седмица без движение.
Принципно като е болен човек, ако спортува пада още повече имунитета, пък и няма смисъл.
Почна да ми се схващат разни части на тялото.
Абе липсата на движение направо разболява човек.

Промени ми се тялото след 30те, но заради двете бременности и раждания. За съжаление нямам толкова време и енергия за спорт покрай работа и деца, и това се отразява на формата ми. Преди да родя тренирах 2-3 пъти вкъщи и още толкова спининг, сега само вкъщи, но не толкова колкото ми се иска.

Като почна с упражненията вкъщи, децата веднага ме налазват. Малкото иска да се гуши в мен, а каката - О, това е много лесно, и аз мога така, какви са тия бебешки упражнения, а ти можеш ли така, виж какво правехме на балета, а това упражнение за какво е..... Купих си обръч, изкривиха ми го, вдигат ми гирите, влачат ми ластиците из цялата къща, циркът е пълен.