Пак си идвам на думата - да давам ли зор на донора да си вижда чаавето или не...
Не го е виждал от 20 и нам кой си юни - 6 месеца - баси - звучи страшно - и тримата живеем в София....
От 17 март - датата на развода - го е виждал само тогава. Преди развода - 3-4 пъти общо.
Не знам как да формулирам проблема. Още не съм се отказала от идеята си, че мога да натискам бащата да си вижда детето. Днес го търсих в бившето свеки - нямаше го естествено - това, което чух от нея беше - ти много зле се държа с нас миналия път и ние затова не идваме. Зле държането беше че не исках да си говорим като стари приятелки а отидох да пуша на балкона. Призова ме онази да " не си създаваме проблеми"... ох, ще крещя само като се сетя оня какви проблеми ми създаде миналата година и как никой от тяхната много уважавана рода не ми донесе 1 хляб за цялата бременност... за шоколад въобще не говорим.
Незнам какъв ми е въпроса. Може би просто искам да споделя.
Дори незнам дали детето ще има полза от този - даже най-вероятно няма да има. Но.. все пак .. поне да го познава.
Другата ми идея е - че той смята, че съм го освободила от отговорност. Е - няма да му се случи това щастие. Както мен никой не ме е освободил, така и аз него няма да го освободя. Като си купи дънки- ще купи и на сина си. Няма аз да мизерувам - а он да си вее гащи.
Пък - цялата женска половина от човечеството използва мъжете за пари - то само за тва стават а някой и за тва не - а аз от простотия и гордост ще си трая. Защо?
Та така - облагата си виждам най-вече във финансово отношение. Ма - както казах по-горе - като повечето жени.... абе всички жени, айде да сме честни.
Много ми е трудно да задам въпрос. Може би въпрос няма. Не исках да пиша в седмичната тема - не искам да я затормозявам с гадости.
Айде и
Не го е виждал от 20 и нам кой си юни - 6 месеца - баси - звучи страшно - и тримата живеем в София....
От 17 март - датата на развода - го е виждал само тогава. Преди развода - 3-4 пъти общо.
Не знам как да формулирам проблема. Още не съм се отказала от идеята си, че мога да натискам бащата да си вижда детето. Днес го търсих в бившето свеки - нямаше го естествено - това, което чух от нея беше - ти много зле се държа с нас миналия път и ние затова не идваме. Зле държането беше че не исках да си говорим като стари приятелки а отидох да пуша на балкона. Призова ме онази да " не си създаваме проблеми"... ох, ще крещя само като се сетя оня какви проблеми ми създаде миналата година и как никой от тяхната много уважавана рода не ми донесе 1 хляб за цялата бременност... за шоколад въобще не говорим.
Незнам какъв ми е въпроса. Може би просто искам да споделя.
Дори незнам дали детето ще има полза от този - даже най-вероятно няма да има. Но.. все пак .. поне да го познава.
Другата ми идея е - че той смята, че съм го освободила от отговорност. Е - няма да му се случи това щастие. Както мен никой не ме е освободил, така и аз него няма да го освободя. Като си купи дънки- ще купи и на сина си. Няма аз да мизерувам - а он да си вее гащи.
Пък - цялата женска половина от човечеството използва мъжете за пари - то само за тва стават а някой и за тва не - а аз от простотия и гордост ще си трая. Защо?
Та така - облагата си виждам най-вече във финансово отношение. Ма - както казах по-горе - като повечето жени.... абе всички жени, айде да сме честни.
Много ми е трудно да задам въпрос. Може би въпрос няма. Не исках да пиша в седмичната тема - не искам да я затормозявам с гадости.
Айде и
В началото се правеше на интересен, после свикна. Ако не се обажда дълго време, почвам да звъня аз и да го подсещам, че има и друго дете, да не би случайно после да се изрепчи, че му я бутам в носа, само като ми трябват пари (и такива реплики имаше) 
Не, че 50лв. ме оправят, ама защо пък да го оставям да си живее животеца сякаш детето не съществува? 
Чета тук какви са поче4ето мъже ,неитересуващи се неотговорни и т.н.при мен е другия проблем незнам дали ще ме разберете или ще кажете "Ти пък от какво се оплакваш?"При мен нещата седят така.Детето всеки ден е при него не се съобразява с мен с моя живот когато планувам нещо с детето и той има планове се приемат неговите.За вси4ки празници иска да е с него,даже последния път ми каза 4е аз ако тръгна да си търса щастието и любовта да съм му оставила детето той да го гледа 4е щяло да ми пре4и 
Една седмица ни вест ни помен от него и на следващата ми загряха телефона негови близки да звънят. да вземели детето да го види 4е бил много зле.И аз добрата дето не искам той да страда(като се има предвид 4е той ме доведе до пълното от4аяние и ми съсипа психиката)го пуснах да го види и пак по старомо тръгнаха нещата.Айде сега кажете кое е по - добро?
