Не го е виждал от 20 и нам кой си юни - 6 месеца - баси - звучи страшно - и тримата живеем в София....
От 17 март - датата на развода - го е виждал само тогава. Преди развода - 3-4 пъти общо.
Не знам как да формулирам проблема. Още не съм се отказала от идеята си, че мога да натискам бащата да си вижда детето. Днес го търсих в бившето свеки - нямаше го естествено - това, което чух от нея беше - ти много зле се държа с нас миналия път и ние затова не идваме. Зле държането беше че не исках да си говорим като стари приятелки а отидох да пуша на балкона. Призова ме онази да " не си създаваме проблеми"... ох, ще крещя само като се сетя оня какви проблеми ми създаде миналата година и как никой от тяхната много уважавана рода не ми донесе 1 хляб за цялата бременност... за шоколад въобще не говорим.
Незнам какъв ми е въпроса. Може би просто искам да споделя.
Дори незнам дали детето ще има полза от този - даже най-вероятно няма да има. Но.. все пак .. поне да го познава.
Другата ми идея е - че той смята, че съм го освободила от отговорност. Е - няма да му се случи това щастие. Както мен никой не ме е освободил, така и аз него няма да го освободя. Като си купи дънки- ще купи и на сина си. Няма аз да мизерувам - а он да си вее гащи.
Пък - цялата женска половина от човечеството използва мъжете за пари - то само за тва стават а някой и за тва не - а аз от простотия и гордост ще си трая. Защо?
Та така - облагата си виждам най-вече във финансово отношение. Ма - както казах по-горе - като повечето жени.... абе всички жени, айде да сме честни.
Много ми е трудно да задам въпрос. Може би въпрос няма. Не исках да пиша в седмичната тема - не искам да я затормозявам с гадости.
Айде и