Аборт по желание и желание за дете

  • 7 447
  • 168
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: X
От всичко, което написа, ми се струва, че нямаш адекватно лечение за болестта. Може да се овладее с подходяща терапия с лекарства. Намери си читав психиатър, който да те поеме. Трябва да се комбинира и с психотерапия, тъй като трябва овладееш пораженческата си психика. Избрала си лесния път, в който само се оплакваш и отказваш да правиш каквото и да е под предлог, че не ти се получава нищо. Така ти е по-лесно отколкото да поемеш някаква отговорност.

По въпроса с теглото, килограми се свалят калориен дефицит, т.е. да приемаш по-малко калории отколкото изразходваш. С две думи - подходящо хранене без фаст фууд, кроасани, безалкохолно и т.н.

Относно това, което ти е казал психиатърът, че трябва да работиш и да си сред хора, е напълно вярно. Когато човек няма какво да прави по цял ден, няма ангажименти и задължения, започва да се фиксира в несъществуващи проблеми и да мисли за глупости.

# 136
  • Мнения: 171
Възнамерявате ли да уведомите евентуалния нов работодател за диагнозата си?

Разбира се. Аз винаги го правя. Дори когато си намерих работа преди 2 години, го уведомих. Каза,че всичко е наред, но тогава така и не започнах работата.

Анна Мария, да проследява ме психиатър, но не мога да му "увисна на врата". Каза ми да започна работа, толкоз. Работя над въпроса.
Пораженческата психика я имам откакто се помня. Наследствено е, но се боря и с това.
Това с отговорността е много трудно, защото има и генетичен фактор. Избрала съм "лесния път", защото за момента това мога. Ако мога да поема отговорност, ще го направя.

Последна редакция: нд, 27 ное 2022, 09:41 от curse

# 137
  • Мнения: 29 929
Разбирам, че в момента "говори" болестта ти, но точно това трябва да промениш - пораженческото мислене, т.е. нерешителна съм, щото ми е наследствено, болна съм, щото ми е наследствено, дебела съм, щото ми е наследствено.....
Както казах по-назад, лекувай се и действай напред лека-полека. Никой не може да ти помогне, ако сама не си помогнеш. Както писа, знаеш два езика, ами ползвай ги, работи с тях.
Има много хора, живеят с различните си болежки и диагнози. Положението ти е такова, не можеш да промениш факта, че си болна, но може да промениш състоянието си и живота си.

# 138
  • Мнения: X
От плуването няма как да си навехнеш нищо. Не си на 80, килограми се свалят, но усилия трябват!

Прави упражнения у вас, ако нямаш пари за месечен абонамент.

И престани това сравнение с майка си. Моята е 50 кила, а аз с 25 отгоре. И сме еднакво високи. Какво е моето оправдание?

# 139
  • Paris, France
  • Мнения: 14 290
curse, какво точно ще си навехнеш с плуване? Имам халтави стави и често навехвам по някой глезен или коляно, ама с плуване да навехнеш крайник!!!! Не е възможно. Стига търси под вола теле!

Браво за работата!

Витамините не пречат на антидепресантите и даже помагат. Ако имаш недостиг на Д3, Б12, фолат, цинк, анемична си, никакъв антидепресант няма да ти повлияе, защото ти липсват основни вещества, без които тялото ти и мозъкът не могат да функционират правилно.

Почни витамините! Пишеш ли вече в темата за ИР? Вярваш ли, че може да си обърнеш преддиабета и да отслабнеш?

# 140
  • Мнения: 4 972
Хора, жената е със шизофрения, вие ù викате да се побутне Thinking
Curse, явно терапията ти не е съвсем налучкана. Често ли се срещаш с психиатъра си?

Филомена и здрав човек затвори ли се в къщи сам - без работа, приятели, спорт се поддава на депресивни мисли.
В този смисъл не е само терапията.

Curse, плуването е най-благоприятно и щадящо от към травми като спорт. Щом харесваш и имаш възможност не се отказвай.

# 141
  • Мнения: 171
Днес си поиграх с племенника и му се радвах.
Въпреки всичко имам странни чувства. Хем се надигат сълзи.. хем съм щастлива в някой момент. Но наистина бездействието и скуката не ми се отразяват добре. Ще се захвана с нещо, но нека видя какво ще е то.

А и също дете не се гледа лесно, особено пък за сам родител. Но е хубаво чувство,ако си отговорен и имаш най-вече помощ. Свестен баща и свестна майка.

Може да си запълвам дните с други занимания.

Каква добра душица съм... Не обвинявам никого,че така се е стекал живота ми. Нито родителите, нито брат ми, нито бивши партньори,въпреки,че в детството изтърпях много пиянски истории на баща ми. Не обвинявам, защото знам,че всеки в някакъв момент е осъзнал грешките си или просто това ни е дал Господ.
Много ми е тъжно за съдбата ми. Когато остана сама не знам какво ще правя...

Последна редакция: нд, 27 ное 2022, 17:49 от curse

# 142
  • Мнения: X
Всеки, който се затвори у дома в някакъв момент, без работа, без занимания и пр., започва да се депресира малко или много. А ако при теб е дългогодишен начин на живот, нищо чудно че си се докарала дотук. Трябва мислите ти да са насочени непрекъснато към нещо друго, за да не мислиш за проблемите, които ти сама си създаваш. Така че определено ти трябва освен работа, и някакво хоби. Намери си занимания, които те правят щастлива.

# 143
  • Мнения: 171
Благодаря.

Но си имам травма все пак. И самия аборт не мина като по ноти, имаше си "леки усложнения". Като добавя и болестта на майка ми, и картинката става цветна.

Ще гледам да се разсейвам с нещо друго.

# 144
  • Мнения: 3 808
Този аборт е бил преди 14 години цял живот ли ще го размахваш като оправдание за всичко?
Майка ми,аборта,пак майка ми..леле добре че не съм станала психоаналитик нямаше да изкарам дълго в тази професия.

# 145
  • Мнения: 171
Да, така е. Смея се и аз на себе си. Аз отлагах дълго майчинството си, защото нямах средства, защото нямах работа и защото не срещнах мъж, който иска да живеем заедно.

При някои ситуации в живота блокирам или се парализирам. Със самолет съм летяла сама, като бях още млада, рискувала съм сумати неща, но от работа, бременност и шофьорски изпит се парализирам. С тия страхове не успях да се преборя.

Последна редакция: пн, 28 ное 2022, 09:03 от curse

# 146
  • Мнения: 29 929
Правилно си направила. То без тези неща, трудно ще гледаш дете. Няколко пъти ти написах, както и другите също - първо се лекувай, намери си работа, после мисли натам...

# 147
  • Мнения: 171
Правилно си направила. То без тези неща, трудно ще гледаш дете. Няколко пъти ти написах, както и другите също - първо се лекувай, намери си работа, после мисли натам...

Да , така е, но какво да направя,че изпитвам паник атака при започване на работа? Постоянно си мисля дали ще се справя, дали няма да ме уволнят преждевременно, и това ми се е случвало, защото не ходех редовно на работа, дали няма да направя куп грешки, как ще ме възприемат хората, като съм болна и по принцип и т.н.  дали няма да ми кажат,че не ставам и тогава още повече ще се депресирам.

# 148
  • Мнения: X
Ако ти сама не можеш да си помогнеш, друг не може да ти помогне. Какво са тези паник атаки от работа? В какво се изразяват, т.е. какво точно ти е притеснението?
Извинявай, ама на 36 години и да не си работила изобщо, не е добре. Много хора имат различни болести, лекуват се и имат нормален живот. Вземи се в ръце, стегни се и престани със самосъжалението. Това няма да ти помогне изобщо. Всеки си е със съдбата и действа напред, като се опитва да живее по-добре.

Пиша анонимно, понеже много хора ме познават във форума, а не искам следващото да се разбира за мен:
Останах без майка на 10 г. и без баща малко по-късно. Да не ми е било лесно? Завърших магистратура, работя от 19-годишна. Не се оплаквам от съдбата си, работя, гледам си семейството.
Никой няма да ти помогне, ако не си помогнеш сама.

# 149
  • Мнения: X
Какво да направиш ли, да се лекуваш! Вече почвам да се чудя дали искаш изобщо да ти е по-добре. Не си толкова безсилна колкото се изкарваш. Отиди на лекар да ти назначи адекватна терапия и медикаменти и стъпка по стъпка гледай да си наредиш живота.  Пожелавам дълъг живот на хората, които ти помагат, но един ден ще останеш без тях, какво ще правиш тогава.

Общи условия

Активация на акаунт