Пиша по една много болезнена тема за мен.
На 22 години като бях млада направих аборт по желание. Майката на бащата не искаше дете, щях да съм самотен родител.Сега съм на 36. Много съжалявам за решението си,но не мога да върна времето назад. Бих посъветвала всички бъдещи майки... Да внимават с решенията си.. защото те са за цял живот.
Много ми е тъжно за моето ангелче.. но го няма вече. С годините развих психически проблеми. Бях и в психиатрия замалко. Вече не съм толкова млада.. имам повишени кг заради антидепресантите, които взимам. Отделно и понякога ми се появява депресия, тревожност... Ходя на гинеколог, имам и кисти ,преддиабет.
Нямам мъж до себе си от много години. Просто така се стекоха нещата. Не допуснах друг до себе си. Много бих искала да имам дете, семейство, това ми е мечтата. Но пък и не работя заради състоянията си и псих проблеми. Сега ще се опитвам наново да си търся работа дори почасова.. живея с баща ми.. той е възрастен и болен. Един ден той ще отлети.. там на небето.. брат ми е женен, има си дете, да е живо и здраво...и оставам сама. Много ми е тежко. Имах мечти.. за сватба, за пеленаче.. и за кариерно развитие.. но, всичко се сгромоляса. Сега нз дали ще свържем двата края с дете,.. но много бих искала да имам. Нз и дали вече физически е възможно с моите проблеми и заболявания.
Моля ви за съвет.. и да ми помогнете.
Аз съм една осъзнала се жена.. на късна възраст. Благодаря ви.