Аборт по желание и желание за дете

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.
Започвам да мисля, че търсиш причини за да ти е зле.
Млада, с образование с 2 езика си. Я се стегни, това което искаш е напълно постижимо и нормално. Но първо се стягаш, психиятър и най- вече сама се опитваш да излезеш от дупката. От теб зависи, вместо да се безпокоиш как преди 10г си направила аборт се хващаш и издрапваш.
Има жени с по 4- 5 аборта продължават, раждат си деца после. И живота продължава напреде, ама само ако не си си заровила главата назаде.
Има момичета без образование, по квартири бачкат като луди. А ти имаш образование, млада си непозволявай на един аборт да ти почерни живота.

Съсредоточи се върху най-неотложното - работа с психиатър, психотерапия, каквото там ти е назначено.
Плановете как някой мъж или господ ще дойде и ще те измъкне от гадостите ги остави настрани, нещата не стават по този начин.
Насочи усилията си към лечението, след време евентуално към работа.

Защо имам чувството,че вече участвахме във подобна тема?
И там авторката се жалваше от какво ли не,но освен да си боядиса косата,друго не предприе.
Относно тази тема-не зна,защо хората смятата,че дете ще им реши някакъв проблем.Децата повече създават проблеми,отколкото да ги решават.Авторката не иска дете,а играчка,която да и запълни емоционалните липси.И как жена,която не работи и има сериозни здравословни проблеми,плюс възрастен баща за обгрежване ще се грижи за дете?
Иначе,донори много.

Нещо подобно съветваше психологът Л. Стефанов: посади едно цвете, наречи го, че това е абортираното дете и го гледай как расте. По този начин ще позволиш на детето да расте и ще се отървеш от вината за направения аборт.
   Не си извършила престъпление. Била си само на 22г - време за учене и опознаване на себе си. Пропиляла си го, но е време да продължиш напред.
   Помогни най-напред на себе си - като в самолетна катастрофа. Първо слагаш маската с кислород на себе си. За да си адекватна за по-нататъшни действия.
   Напълняването не ти е от антидепресантите. И аз съм ги пила и не напълнях. Не се разбра болестите от къде са, но допускам, че повечето са психосоматични. Редовни посещения при психо... и се замисли за живота си и как да го промениш. А не да чакаш принца на бял кон, бебчето и прекрасното семейство да те направят щастлива.
   Трябва Ти да си щастлива, да си добре, за да има какво да дадеш на другите.

И аз се сетих за другата тема, та се зачетох в старите постове на авторката. Общо взето същото, но ми се струва наистина психически зле и че има нужда от лекарства и медицинска помощ.

Имам чувството, че Мария се е появила, но без дете.
Авторке, иди при личния лекар. Кажи му, че имаш нужда от направление за психиатър. Намери психиатър и му разкажи всичко. Кисти, преддиабет са неща, от които страдаме едно 40%, не са драма и са контролируеми. Психиката е важна. А като оправиш нея, ще си намериш работа, после среда и накрая и от донор да родиш на 40, няма да е страшно. Погрижи се за себе си!

Авторке, много добре си казала, че всяка жена има правото и на кариера, и на семейство, и на дете. Тогава защо сама се отказваш от едното? Прилошава ти само от мисълта за работа, затова сега те издържа баща ти, после искаш да те издържа мъж.
Защо мислиш, че ако намериш мъж, който евентуално би те взел за прислужница, ще си много щастлива?
Вземи се в ръце и започни да търсиш помощ. Щом след толкова години и пиене на лекарства състоянието ти не се подобрява, значи не си попаднала нито на правилните лекари, нито на правилните лекарства. Сега, докато баща ти все още е в състояние да ти помага, е моментът да се погрижиш за финансовата си независимост. Защото когато дойде неизбежното, последният ти проблем ще бъде, че няма кой да ти направи дете.

Имаш и братя и сестри? Някакви дрги роднини?

Наскоро ми попадна едно изказване, не помня на кой психолог, но беше от тези модерните, дето ги канят на интервюта тук и там. Та той обясняваше как хората масово се заблуждават, че психичните проблеми са нелечими, някаква константа, която появи ли се, животът ти е дотам. Това обаче не е вярно. Психичните проблеми зависят от обстоятелствата и желанието и подлежат на лечение.

Лечение, което не дава резултат, е грешно и вариантите на погрешност включват и лоша диагноза, а тя пък включва и вариант изобщо да няма заболяване.

Малко извън темата, но все пак...
Понеже вече второ семейство е пред очите ми и се оказва, че диагнозата е наследствена.
Не зная тук каква е диагнозата. В моите два случая е шизофрения, отключена след преживян стрес.
Авторката, моля, консултирайте се със специалист относно диагнозата и вероятността от наследствена обремененост на евентуалното бъдещо дете.

Който иска - може. Жената, просто не си го е поставила за цел. Колебае се. Като си поставиш нещо за цел, си начертаваш план и действаш стъпка по стъпка. Като искаш доходи - търсиш и намираш доходи. Като искаш да свалиш килограми - намираш, пробваш начини и действаш. Едно нещо като постигне, ще осъзнае, че и други неща може да постигне. Стъпка по стъпка ще си сбъдне мечтите.
От къде на къде да не мечтае? Без мечти кой човек има стимул да продължи напред?
Мечтай си, момиче, и намери начини да си сбъднеш мечтите.
Осинови си едно куче, ще ти се проясни пътят към мечтите ти. Ще ти помогне да отслабнеш, да намериш допълнителни доходи, да разбереш какво е да имаш дете и да се грижиш за такова и да имаш най-вече някой, който безусловно да те обича и да те разбира, без значение дали си депресирана или не. Ако се оправяш с кучето, следваща стъпка - дете. Пък ако не ти се ражда, винаги можеш да пробваш и да осиновиш дете. Твоят идеален партньор би бил мъж с репродуктивни проблеми или стар ерген. Аз не вярвах, че има такива мъже и никога не съм се заглеждала по такива, но се сещам за колега, който е хем стар ерген, хем капризен (не яде навън), хем си има стабилна работа и собствено жилище. Обича да му е чисто и подредено, да командва... Демек, има и такива мъже. Къде ще намериш такъв, може би ще зависи от работата ти, в каква сфера ще бъде... Запиши се да учиш нещо, ще ти отворят нови хоризонти. Що пък да не станеш и ти като другите жени? Те по-малко жени ли са от теб? Трябва да имаш цели и да вървиш към тях.
Пусни си една био в джобс.бг за съпорт с езици - работа от вкъщи, добре платена е.
Избери си едно другарче, за което да се грижиш. Покрай грижите за него, ще забравиш за собствените си терзания. Мъж дали ще си намериш - ми, Божа работа... Кучето и за това може да ти помогне.
"Помогни си сама" означава да промениш нещо. Дай си куража да промениш нещо. Ако пък те е толкова страх да промениш нещо, остави някой друг да те промени - послушай ме, осинови си куче.

Аз не бих съветвала човек, който не може за себе си да се погрижи и не спира да хленчи, да взима животно. Животно е, живо е, боледува. Ако тръгне да боледува или не дай Боже да мре - трябват пари, подкрепа, време, а не хленчене.
Пò има резон да ходи да помага в приюти, докато си стъпи на краката и се вземе в ръце  Така хем няма животинче да зависи пряко от нея, хем ще полага грижи.

Ама,моля ви се,какво ви е виновно невинното животно! То се привързва и страда повече от хората.Най-адекватен е съвета на Нарциса-да отиде в приют за животни,да поработи няколко дни по 2-3  часа и да види дали може.
Кучето има доста разходи,храна ,ваксини,болести.

Точно. Когато ножът опре до кокала, няма хленчене и бездействие! Има действие само. Докато не промени нещо (в момента ѝ е релакс), няма да дойде на себе си.
Човек, който уж иска толкова много дете, няма да може да гледа куче ли? Трябва ѝ отговорност, не хленчене. Да ходи в приют няма нищо общо с това да се грижи за едно лично другарче вкъщи, 24 часа в денонощието. Сама ще разбере какво иска и какво не иска, какво може и какво не може.

Тя ако можеше да действа,отдавна да е променила нещо.Тук лекар трябва!