Аборт по желание и желание за дете

  • 7 751
  • 168
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 171
Да... Наистина сте прави. Опитвам се да мисля разумно.. но понякога минаващото време и тиктакащия часовник много ме депресират и притискат. Знам,че не ставам за родител, нямам отговорности, нито работа.. но всяка жена има нужда от нормален развой на живота й - кариера, семейство и т.н.
Знам,че съм "болна", но.. и аз искам да бъда като другите и да имам тези неща. Имам право на това.

# 16
  • Мнения: 25 884
Има огромна разлика между „право“ и „възможност“, между „искам“ и „мога“.
Ти сама осъзнаваш, че не можеш, но искаш...

# 17
  • Мнения: 52
Мама е имала психични проблеми, когато са се оженили с тате. На младини, някой и пуснал змия в леглото и от там тя се уплашила, започнала да си внушава и т.н.т. Баща ми я е взел така, знаел е, че е болна и за това семейството му се е отказало от него. Та мен ме е родила на 35+г, гледаше ме докато навърша 7 (След като е родила се е оправила), после започна работа и така не е спряла до днес 25г по-късно. Сега е на 60, тате на 66. Наскоро беше болен на легло, ами тя не се отдели от него, аз също, има си нас, какво друго му трябва за да е щастлив, освен нас и здраве. Според мен ти си зациклила, а не трябва. Станалото-станало. Живота продължава, а и е твърде кратък за да го пропиляваме в терзания.

# 18
  • Мнения: X
Хем осъзнаваш, че не можеш да понесеш отговорността, хем искаш. Стъпи си първо на краката, оправи си здравето, психиката, намери си работа. Какво значи "всяка жена има право"... те и в махалата раждат по 10 деца, тяхно право е да се размножават. Но гледат ли ги, грижат ли се за тях? Понеже право и отговорност върввят ръка за ръка.

За мен е страшно млада жена на 36 да иска да гледа деца с пенсията на болния си баща. Не става просто.

# 19
  • Мнения: 932
Нямаш работа... не можеш да работиш..
.. изпадаш в кризи.... чакаш на пенсията на баща си... партньор нямаш ... а искаш дете ? Тръгваш от зад напред ....
Това дете иска работа, иска спокоен родител, иска финанси, има нужда от двама родители.
Мисли трезво ! Детето не е решението в твоя живот, напротив ако сега имаш дете ще изпаднеш в още по- дълбока криза като се появи.
Абортирала си, случило се е ... но не зацикляй там. Живота върви напред..
На първо място трябва да поработиш над себе си. Намери си работа, хобита да си запълниш времето на масимум за да не мислиш глупости .
Когато спреш да мислиш за миналото като камък увиснал на шията ти, ще си по- добре.
На този етап не е добра идея да имаш дете.

# 20
  • France
  • Мнения: 13 259
Съжалявам, но не смятам, че всяка жена има право да бъде майка. Огромното мнозинство имат тази биологична възможност, но някои от тях е по-добре да я пропуснат. Най-вече за доброто на бъдещото дете.
Щом от един аборт си психясала, не смея да си представя как щеше да ти се отрази битието на самотен родител. Много добро решение си взела на времето.

# 21
  • Мнения: 21 738
Авторке, аз не разбрах, тези всичките проблеми и болести са ти се появили вследствие на това, че на 22 си направила аборт ли?  Или по принцип си имаш заболявания, с които трябва да живееш. Образование някакво имаш ли?
За дете сега няма как да стане, сама разбираш. Но сигурно е възможно да се стабилизираш и да имаш сигурни доходи? Първо върху това трябва да се съсредоточиш, а мисълта за дете засега я отложи,  както и спри да се измъчваш за миналото , то няма как да се върне. Притеснява ме това, че е минало много време, ти можеше през тези години да преодолееш травмата от аборта, както успяват повечето жени. Дали това е основният проблем?

Вече имате детенце в семейството, имаш племенниче, ако ти позволяват можеш да се грижиш повече за него, тъкмо ще придобиеш по-ясна представа как се гледа дете.

# 22
  • Мнения: 6 791
Не мисля, че имаш ясна представа колко изискващо и изтощаващо физически и психически е отглеждането на бебе и малко дете до към 3-4та година. Парите въобще не са единствен нужен ресурс.

# 23
  • Мнения: 15 240
Имаш право да си мечтаеш. Но да родиш - това не е гарантирано право на биологична жена, а отговорност към евентуалното дете. Ти на 36 себе си не можеш да оправиш, а си тръгнала за дете да настояваш. Не става така.
Със сигурност ще има хора, които ти окуражават фантазиите, разбира се, но имай предвид, че нито ще ти платят сметките, нито ще ти облекат детето, нито ще гледат баща ти като легне болен.

# 24
  • Мнения: 171
Не знам какво да напиша, освен,че имате право на това, което казвате.
Но твърде много хокане прочетох в тази тема. Как не се появи един човек, който да вдъхне кураж, надежда.. Не ми харесва,че ме сравнявате с циганките.. Но, ваша воля.
Всеки човек преминава през трудни етапи в живота си.. но това не означава,че трябва да се откаже от мечтите/целите си. Може да пробва.. докато е жив. Просто исках да разбера дали има някакви алтернативни начини за мен... Аз мисля,че всеки човек, ако има огромно желание и копнеж за нещо.. Господ му помага.. колкото и неуравновесен или безотговорен да изглежда. Господ дава сила човек да се справи.. а ако не... Да по добре да остане сам.

Последна редакция: пн, 21 ное 2022, 16:21 от curse

# 25
  • Мнения: 21 738
А имаш ли образование, професия, работила ли си досега?

# 26
  • Мнения: 171
Да, имам образование, висше Политология. Знам два езика - английски и немски, но почти не съм работила в живота ми. Тоест получавах Паник атаки на работа, дори понякога преди да започна такава. Като бях млада работех замалко.. бях добре, но това беше преди да ми започнат заболяванията.. след 30-тата си година.. мога да кажа,че се влоших.

П.С. Май сте прави за това с детето... Разубедихте ме. Това си е голяма отговорност и едва ли ще се справя успешно. След като толкова години не успях. Ако Господ ми помогне... Нека да е факт. Ако не, не. Божа работа. На първо време ми трябва стабилна работа или поне почасова такава. Все отнякъде трябва да се започне.

# 27
  • Мнения: 15 240
Ами хокане е, да. Безпарична си, болна си. Това са фактите, не е някаква обида.

# 28
  • Мнения: 506
Господ дава сила... ако Господ ми помогне..... остави я тая работа.
Ходиш ли на лекар? Лекуваш ли се? Трябва ти реална помощ за да промениш курса на живота ти. Както виждаш, досега не се получава.

# 29
  • София
  • Мнения: 8 032
Най-приоритетна ти е работата с психиатър. Трябва да си стабилизираш състоянието, защото с всяка измината година ще става по-сложно с намирането на работа. Работи и с психотерапевт, за да контролираш ПА, доколкото е възможно.

Общи условия

Активация на акаунт