Аз не бих съветвала човек, който не може за себе си да се погрижи и не спира да хленчи, да взима животно. Животно е, живо е, боледува. Ако тръгне да боледува или не дай Боже да мре - трябват пари, подкрепа, време, а не хленчене.
- Публикувана: 21 ноем. 2022, 01:45 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2022, 02:47 ч.
Аборт по желание и желание за дете
Точно. Когато ножът опре до кокала, няма хленчене и бездействие! Има действие само. Докато не промени нещо (в момента ѝ е релакс), няма да дойде на себе си.
Ти от къде си сигурна, че е от втория тип?
Скрит текст:
Здравейте,
Пиша по една много болезнена тема за мен.
На 22 години като бях млада направих аборт по желание. Майката на бащата не искаше дете, щях да съм самотен родител.Сега съм на 36. Много съжалявам за решението си,но не мога да върна времето назад. Бих посъветвала всички бъдещи майки... Да внимават с решенията си.. защото те са за цял живот.
Много ми е тъжно за моето ангелче.. но го няма вече. С годините развих психически проблеми. Бях и в психиатрия замалко. Вече не съм толкова млада.. имам повишени кг заради антидепресантите, които взимам. Отделно и понякога ми се появява депресия, тревожност... Ходя на гинеколог, имам и кисти ,преддиабет.
Нямам мъж до себе си от много години. Просто така се стекоха нещата. Не допуснах друг до себе си. Много бих искала да имам дете, семейство, това ми е мечтата. Но пък и не работя заради състоянията си и псих проблеми. Сега ще се опитвам наново да си търся работа дори почасова.. живея с баща ми.. той е възрастен и болен. Един ден той ще отлети.. там на небето.. брат ми е женен, има си дете, да е живо и здраво...и оставам сама. Много ми е тежко. Имах мечти.. за сватба, за пеленаче.. и за кариерно развитие.. но, всичко се сгромоляса. Сега нз дали ще свържем двата края с дете,.. но много бих искала да имам. Нз и дали вече физически е възможно с моите проблеми и заболявания.
Моля ви за съвет.. и да ми помогнете.
Аз съм една осъзнала се жена.. на късна възраст. Благодаря ви.
Пиша по една много болезнена тема за мен.
На 22 години като бях млада направих аборт по желание. Майката на бащата не искаше дете, щях да съм самотен родител.Сега съм на 36. Много съжалявам за решението си,но не мога да върна времето назад. Бих посъветвала всички бъдещи майки... Да внимават с решенията си.. защото те са за цял живот.
Много ми е тъжно за моето ангелче.. но го няма вече. С годините развих психически проблеми. Бях и в психиатрия замалко. Вече не съм толкова млада.. имам повишени кг заради антидепресантите, които взимам. Отделно и понякога ми се появява депресия, тревожност... Ходя на гинеколог, имам и кисти ,преддиабет.
Нямам мъж до себе си от много години. Просто така се стекоха нещата. Не допуснах друг до себе си. Много бих искала да имам дете, семейство, това ми е мечтата. Но пък и не работя заради състоянията си и псих проблеми. Сега ще се опитвам наново да си търся работа дори почасова.. живея с баща ми.. той е възрастен и болен. Един ден той ще отлети.. там на небето.. брат ми е женен, има си дете, да е живо и здраво...и оставам сама. Много ми е тежко. Имах мечти.. за сватба, за пеленаче.. и за кариерно развитие.. но, всичко се сгромоляса. Сега нз дали ще свържем двата края с дете,.. но много бих искала да имам. Нз и дали вече физически е възможно с моите проблеми и заболявания.
Моля ви за съвет.. и да ми помогнете.
Аз съм една осъзнала се жена.. на късна възраст. Благодаря ви.
Здравей,
Предвид възрастта и силното желание за собствено дете е важно да започнеш да си подобряваш здравословното и финансово състояние незабавно. Шансовете за оплождане, успешно износване на бебе, раждане на здраво дете клонят към нулата с преддиабет, наднормено тегло, кисти и антидепресанти. Логично е да започнеш с преддиабета. Тук:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1494817
Шансовете ти за пълно възстановяване на инсулиновата резистентност и изчезване на кистите са прекрасни предвид наднорменото тегло. Важни са витамините, минералите и добавките, освен режима. В началото спорт не е нужен. Предвид кистите и депресията е добре да почнеш прием на инозитол и фолат. Аз не ги пих и пак се отървах още по-лесно от СПКЯ и ИР.
Ще трябва да намериш пари да изследваш Д3, Б12 и фолат, селен, защото са важни и за бременност.
Спирането на антидепресанти е важно, но трудно. savina_33 успя. Липса на Д3 и магнезий, Б витамини също водят до депресия. Откакто пия Д3 не се чувствам убита есента.
Потърси почасова работа от дома с немски! Добре платена е. jobs.bg Първоначално може на половин ден. Пак ще е повече от 400лв.
Започни още тази вечер да четеш първия пост. Режим от утре. До година ще си забравила за Преддиабет и кисти. Дама с диабет, Азара, след 6м режим, махна лекарствата, а беше на инсулин и в кетоацидоза в болница и вече почти няма ИР. Много сме излекуваните вече, като за тези с повечко наднормено тегло е по-лесно 🌞
Успех и късмет ти желая. И смелост.
Благодаря ви на всички за прекрасните отговори.
Ще следвам препоръките ви. Аз лечение провеждам. От няколко месеца съм на АД. Ходя и на психиатър, той ми коригира лекарствата, ако трябва.
За другите неща.. ще пробвам първо с работа. Няма да го мисля толкова. Каквото се случи, случи. Все пак има различни човешки съдби. Каквото мога и ми позволява състоянието ми.. ще го направя. Но сте прави,че много съм се размързелила в зоната си на комфорт и не я напускам. Каквото мога, и е по силите ми.. ще направя.
Точно защото баща ми не е вечен.. искам и аз да продължа самостоятелно напред.
Благодаря ви
Иначе, да отговоря на един човек, коментирал ми темата, за наследствените заболявания, да има го това. Майка ми почина млада.. тя имаше шизофрения. Аз също имам. Но главно ми написаха тази диагноза, защото аз се оприличавам на нея, не за друго. И бебето, което абортирах беше момиче, така,че.. нз и аз, Божа работа.
Ще следвам препоръките ви. Аз лечение провеждам. От няколко месеца съм на АД. Ходя и на психиатър, той ми коригира лекарствата, ако трябва.
За другите неща.. ще пробвам първо с работа. Няма да го мисля толкова. Каквото се случи, случи. Все пак има различни човешки съдби. Каквото мога и ми позволява състоянието ми.. ще го направя. Но сте прави,че много съм се размързелила в зоната си на комфорт и не я напускам. Каквото мога, и е по силите ми.. ще направя.
Точно защото баща ми не е вечен.. искам и аз да продължа самостоятелно напред.
Благодаря ви
Иначе, да отговоря на един човек, коментирал ми темата, за наследствените заболявания, да има го това. Майка ми почина млада.. тя имаше шизофрения. Аз също имам. Но главно ми написаха тази диагноза, защото аз се оприличавам на нея, не за друго. И бебето, което абортирах беше момиче, така,че.. нз и аз, Божа работа.
Антидепресантите няма да те излекуват. Докарват и други проблеми.
Как така ти написаха диагноза шизофрения само защото майка ти е имала шизофрения. Без симптоми? Понякога е трудно да се диференцира биполярно разстройство от шизофрения. Колко пристъпа си имала досега?
А преддиабета и кистите защо не искаш да ги излекуваш?
Как така ти написаха диагноза шизофрения само защото майка ти е имала шизофрения. Без симптоми? Понякога е трудно да се диференцира биполярно разстройство от шизофрения. Колко пристъпа си имала досега?
А преддиабета и кистите защо не искаш да ги излекуваш?
Как си знаела пола на бебето?
С английски и немски можеш да си намериш лесно работа за много добри пари, от вкъщи. От там трябва да почнеш. С 300-400 доход си за никъде, ти не можеш да живееш с тези пари, само да оцеляваш. За дете няма как да мислиш при такова финансово състояние и е смешно да се надяваш някой мъж да скокне да те спасява, запложда и осигурява. Пенсията на баща ти няма да е вечна. Така че почни с работата, оттам ще имаш възможност да работиш и върху здравето, и ще започнеш да живееш. Психиатърът ще те набуха с хапчета, но няма да ти реши проблемите. Лекарствата са само патерица, която употребявана дълго, става увреждане. Трябва ти терапевт, но терапията е скъпа. И пак опираме до работата. Възможности имаш, но както ти казаха, психически си спряла на 22. Всичко, което искаш е възможно, но няма Господ да ти го даде, защото си го написала във форума, а ще дойде в следствие на твои усилия.
С английски и немски можеш да си намериш лесно работа за много добри пари, от вкъщи. От там трябва да почнеш. С 300-400 доход си за никъде, ти не можеш да живееш с тези пари, само да оцеляваш. За дете няма как да мислиш при такова финансово състояние и е смешно да се надяваш някой мъж да скокне да те спасява, запложда и осигурява. Пенсията на баща ти няма да е вечна. Така че почни с работата, оттам ще имаш възможност да работиш и върху здравето, и ще започнеш да живееш. Психиатърът ще те набуха с хапчета, но няма да ти реши проблемите. Лекарствата са само патерица, която употребявана дълго, става увреждане. Трябва ти терапевт, но терапията е скъпа. И пак опираме до работата. Възможности имаш, но както ти казаха, психически си спряла на 22. Всичко, което искаш е възможно, но няма Господ да ти го даде, защото си го написала във форума, а ще дойде в следствие на твои усилия.
Според мен, даже неможе и да оцелява. Само сметките са да речем половината. И после да яде ли, да пие ли, не става.
Как си знаела пола на бебето?
Аз друго се чудя, наистина не знам - лекарствата кой ги плаща при такива диагнози?
Но главно ми написаха тази диагноза, защото аз се оприличавам на нея, не за друго.
Точно шизофрения няма да напишат понеже се оприличаваш на майка си. Няма полза от омаловажаване в тази посока.
Пий лекарствата, ходи на терапия, следвай насоките на лекарите. Възползвай се от това, че сега имаш семейство, което може да ти бъде опора. Постепенно ще се стабилизираш и ще започнеш да си търсиш работа. Оттам нататък социален живот, разнообразие, удовлетворение - и нещата ще се завъртят по-положително. Но не спирай лечението.