Здравейте,
Аз съм на 24 години и все още съм студентка. Запознах се с гаджето ми, когато бях първи курс, а той беше малко по-голям от мен – трети курс. Всичко вървеше добре, докато не завърши и не замина за София по настояване на родителите си. Това доведе до връзка от разстояние.
Моето притеснение е, че родителите му просто не ме харесват. Когато се запознах с тях, не успяхме да общуваме добре, защото изпаднах в тревожност и се затворих в себе си. Не знам защо това се случва с мен, но изпитвам силен страх и не се държа особено адекватно. Знам, че съм се изложила, но се надявах те да разберат, че просто се притеснявам и че ми трябва малко време, за да се отпусна. За съжаление, те не проявяват никаква инициатива да ме опознаят. Дори не искат гаджето ми да ме споменава или да ме вижда. Те го натискат да ме зареже, заплашвайки го, че ще го отхвърлят като родители.Въпреки всичко, гаджето ми не се отказва от мен, защото знае, че съм добър човек и че нашата любов е истинска. Аз страдам, защото тази ситуация заплашва нашата връзка. Имаме връзка от разстояние от доста време и идеята беше, като завърша, да отида при него. Но родителите му дори не му позволяват да ме доведе за два дена, камо ли да живея с него. Той живее в апартамент, купен от родителите му, и въпреки че е на 27 години, те все още имат силно влияние над него.
Не знам какво да правя в тази ситуация. От една страна, си мисля, че трябва да го зарежа заради проблемите със семейството му. От друга страна, виждам, че той ме обича и ми дава надежди, че нещата ще се оправят. Но честно казано, се съмнявам в това, защото след 5 месеца трябва да се преместя при него, ако ще продължим тази връзка. Като виждам, че за година и половина нищо не се е променило, се съмнявам, че нещо ще се промени и след пет месеца.
Какво бихте ме посъветвали? Питам вас, защото нямам с кого да обсъдя ситуацията. С родителите ми нямам тази възможност и се чувствам сама.
Аз съм на 24 години и все още съм студентка. Запознах се с гаджето ми, когато бях първи курс, а той беше малко по-голям от мен – трети курс. Всичко вървеше добре, докато не завърши и не замина за София по настояване на родителите си. Това доведе до връзка от разстояние.
Моето притеснение е, че родителите му просто не ме харесват. Когато се запознах с тях, не успяхме да общуваме добре, защото изпаднах в тревожност и се затворих в себе си. Не знам защо това се случва с мен, но изпитвам силен страх и не се държа особено адекватно. Знам, че съм се изложила, но се надявах те да разберат, че просто се притеснявам и че ми трябва малко време, за да се отпусна. За съжаление, те не проявяват никаква инициатива да ме опознаят. Дори не искат гаджето ми да ме споменава или да ме вижда. Те го натискат да ме зареже, заплашвайки го, че ще го отхвърлят като родители.Въпреки всичко, гаджето ми не се отказва от мен, защото знае, че съм добър човек и че нашата любов е истинска. Аз страдам, защото тази ситуация заплашва нашата връзка. Имаме връзка от разстояние от доста време и идеята беше, като завърша, да отида при него. Но родителите му дори не му позволяват да ме доведе за два дена, камо ли да живея с него. Той живее в апартамент, купен от родителите му, и въпреки че е на 27 години, те все още имат силно влияние над него.
Не знам какво да правя в тази ситуация. От една страна, си мисля, че трябва да го зарежа заради проблемите със семейството му. От друга страна, виждам, че той ме обича и ми дава надежди, че нещата ще се оправят. Но честно казано, се съмнявам в това, защото след 5 месеца трябва да се преместя при него, ако ще продължим тази връзка. Като виждам, че за година и половина нищо не се е променило, се съмнявам, че нещо ще се промени и след пет месеца.
Какво бихте ме посъветвали? Питам вас, защото нямам с кого да обсъдя ситуацията. С родителите ми нямам тази възможност и се чувствам сама.
