Невъзможна любов - моля за съвети

Той не иска са влезе в конфликт с родителите си, донякъде е разбираемо. Но на 27 години, както и по горе съм написала, няма много избор. Или ги слуша и пренебрегва себе си или се противопоставя и почват  едни скандали.

Зависи дали има силата за това, не всеки може.

   
Така е. Остава и тя да вдене, че родителите и апартамента са оправдание.
Човека докато е учил в прованса си е хванал приятелка с екстри. Сега работи, има други контакти и очаквания и не му пука за някаква бивша от прованса. Надява се да не се цопне в София и да му се натиска. Както може я отхвърля тактично.
Но момата или се прави, че не разбира, или е много амбицирана да се намести в панелката и напиня.
Сега пак ще ме обвини, че съм проста и проектирам мои мисли към нея.
Повтарям се - и моя дъщеря да беше пак това ми е мнението.

Десет страници и още никой не е питал как сте със секса
В "Аз и моите жени" свекървата презираше не само хората от провинцията, но и хора, родени и живели извън централните райони на София
Тези ще да са някакви такива.
Дори и да е друга причината за държанието им, престани да се натискаш да се виждате. Направила си достатъчно и няма смисъл да се унижаваш повече. Това е съвет като към дъщеря.

Очевидно няма да приемеш отговор, че това момченце не държи на тебе достатъчно.
Живее в симбиоза с родителите си - и те го натискат, но и той е свикнал да ги използва като оправдание.
Удобна си му, затова не иска да се разделите на 100%. Секс, нежност, споделяне... в дози, колкото да го държат жив. В момента, в който срещне одобрявана от родителите партньорка... какво ще стане според теб?
Това, че е заплакал. е много трогателно, но не значи непременно любов. При такива манипулативни родители по-скоро е страх от изоставяне.

Момчето те ползва като втора майка, пред която се жалва от първата.

Виждам, че не можеш да прежалиш двете години заедно. Погледни напред и прецени дали приемаш следващите 2-5-10 години да са изгубени в опит момченцето да реши колко си му ценна.

Така че, ако питаш чичото, поставяй спокойно, но категорично въпроса, не допускай въобще разговорът да тръгва в посока оправдания с родители, ти също не поставяй като централна тема защо те не те харесват. Какво ще направи той - конкретно и в какъв срок. Шикалкави ли - адио. Няма да си скъсалата ти, а просто ще официализираш един факт.
И без сълзи. Ако иска да пореве на майка си да не застава срещу голямата любов.

Виктория, има риск ти да го последваш в София, а после той да се окаже под силен натиск от родителите му, отношенията ви да се изнервят и да се наложи да се разделите.
Но ако не опиташ, пък ще съжаляваш, защото е можело и да се получи.
Наистина труден избор.

Познавам такива хора, които се притесняват от "златотърсач/ка". Честно повечето си живеят в своя реалност и не осъзнават, че техните "ценни" имоти не са кой знае какво и никой няма да прави схеми за панелката в крайния квартал.

Родителите на БНД бяха такива. Беше купил кола на мое име (колата ми беше набор) и те заподскачаха как ще го прецакам. От там е тръгнал и разговор за жилището (услугливо ми предаде разговора им и опасенията - че съм от провинцията и търся мъж с жилище, за да му го взема). Жикището беше преустеоена гарсонка в краен квартал. Тогава бях млада и устата и на едно семейно събиране ги попитах на толкова ли ме оценяват, не смятат ли, че съм достатъчно красива и образована, ако съм искала да си хвана по-имотен и успял мъж. Обидих ги, разбира се, както и тогавашния ми мъж, но си го заслужаваха.

Сегашниите ми свекъри са многоимотни. Наистина семейството притежава апартаменти и къщи, които са на не малка стойност. Никога не съм усетила пренебрежение или намек, че съм от провинцията или нямам имоти. Много уважително се държат, инициираха сближаване и с мен и със синът ми. Много се радват, че се разбираме и че сме добре.