Невъзможна любов - моля за съвети

  • 6 597
  • 139
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 982
Няма такова нещо като невъзможна любов. Ако има любов истинска.
И какво те интересува дали родителите му те харесват - няма да спиш с майка му и баща му, нали така.
И приятелят ти явно няма смелост да се опълчи на техните, но и ти прекалено навътре ги изживяваш нещата.
То ако чакаш родителите да те харесат от пръв поглед, ще има доста да почакаш. Ориенталски манталитет има по нашите земи.

# 16
  • Мнения: 5 030
Тя иска да се нанесе в апартамента му, не споделя да има някакви големи амбиции за София, мълчала е пред техните (без значение от причината), в общи линии - ясно е защо те не я харесват.

Неговото отношение...ами, според мен той също има съмнения дали иска да е с теб, иначе нямаше да го кара така. Най-добре намери нов.

# 17
  • София
  • Мнения: 4 953
Вече са ти казали всичко. Или го зарязвай, или се преместете под наем, борете се и се отстоявайте!

И не, не са виновни родителите му.
Той, ако иска да е с теб, мъж на 27 години няма да остави да му определят те с кого да се се вижда, среща или живее. НО! След като апартаментът е техен имат право да допускат/или не допускат когото си решат. Затова трябват топки, изнася се на квартира и заживявате заедно. И копче не могат да му кажат!
Ама стиска ли му?

# 18
  • Мнения: 12 907
Тя ако има проблем с главата, явно светят много червени фенери около нея. Това се забелязва.
Ако тоз момък е започнал да ги вижда тия неща от разстояние, нормално е да не й се натиска. Пък тя белким се откаже доброволно, че така е по-лесно.

# 19
  • Мнения: 10 352
Е, това не е чак "проблем с главата", но някой незапознат и не особено разбиращ, веднага ще загуби доверие и ще се отдръпне.

# 20
  • София
  • Мнения: 6 584
Ако е получила паник атака, това е напълно поправим "проблем" и ако гаджето и родителите ѝ смятат това за червен флаг - значи те не са наред, не тя.

# 21
  • Мнения: X
Айде, пак форумни съчинения... Никъде не е казала, че са конкретно паник атаки, също толкова вероятно е, че просто се е сконфузила и е била много нервна. Пък и паник атаките не са нещо срамно или нелечимо, даже ми се струват често срещани.

А ако те от самото начало са се държали кофти с нея (то се усеща като си нежелан), без да я познават дори, нормално е да е нащрек и да не може да се отпусне. Твърде малко информация има в поста.

Но за Бога, има ли значение? Той й казва, че я обича и че държи на нея, обаче е изцяло зависим от родителите си, мнението им, парите им. Авторката вече година и половина чака развитие и решение от него, което не идва. Много по-страшно от това, че мацката е притеснителен характер.

# 22
  • Мнения: 15
Какво означава "просто не ме харесват"? Ако не са някакви откачени, вероятно има причина да не те харесват. Защо не я напишеш тук?
Паник атаки ли получаваш? За тях трябва да търсиш лечение. Ако са станали свидетели на някоя паник атака, нормално да се притесняват. Как да се доверят напълно, че няма да получиш криза докато гледаш бебе, например?

Не, не получавам паник атаки. Виждала съм се с тях 2 пъти. Нещо не се получи комуникацията, знам че се бях свила и уплашила. Пък те ми върнаха като и те не говореха с мен. Гаджето ми ги е питал защо не ме харесват те са казали нещо от сорта на: "Не я усещаме, не знам" чувство е било. И също че са нямали желание да ме човъркат за да ме опознаят. Като не се е получила плавно комуникацията от първия път, не искат и да се опитват изобщо. Също баща му е казал "такъв неистов страх означава, че крие нещо". Аз съм чувала и други теории за мен от тях но просто няма смисъл да ги цитирам всички, доголяма степен са пълна простотия. А защо съм се държала страхливо мога да кажа следното - имах тежък период в университета, бях в сесия чувствах се зле психически, че ме късат на един изпит 2 пъти. Да малко детски проблеми но аз си бях дете - депресия, спад в самочувствието. Виждах ги за първи път и нямам опит с родители, не знаех как да тръгна и да подходя към тях и както казах, те не ми помогнаха, решиха и те да мълчат към мен. Сега съм доста по различна от тогава но няма как да им докажа - нали не искат да ме виждат. Един път не проявиха желание да ме поканят на вечеря или нещо за да се опитат да говорят с мен. Не знам какво да кажа освен че са безумно особени хора, които доста тормозят и приятеля ми с ултиматуми.

Последна редакция: сб, 13 юли 2024, 17:25 от Victoria Ivanova 653781

# 23
  • Мнения: 5 030
Няма голямо значение какво казва, а какво показва. То е незаинтересованост. Ако имаше желание, щеше да открие някакъв начин.

# 24
  • София
  • Мнения: 4 953
Ама чак пък да не иска да се споменава името ѝ дори?
Много странно. Но каквото и да е станало, нека да  опитат да се преместят заедно, той да заяви на родителите си, че иска да бъде щастлив с тази жена и че не могат на 27 години да се месят в избора му! А, ти, авторке, помисли отстрани какво си направила и, ако трябва поискай извинение.
Все пак си на 24 години, не тийнейджърка на 15г.

Сега прочетох коментара на авторката - леле, моля те спазвай пунктуация. И се пише Уплаших. Думата се проверява с корена - Уплах, а не Оплах!
Добре, остави ги  тях. Не те харесват. Точка. Не са длъжни. И аз не харесвам една комшийка. И... животът си продължава. Нито тя иска да ме кани у тях, нито аз нея.

# 25
  • Мнения: 10 352
Цитат
Когато се запознах с тях, не успяхме да общуваме добре, защото изпаднах в тревожност и се затворих в себе си. Не знам защо това се случва с мен, но изпитвам силен страх и не се държа особено адекватно. Знам, че съм се изложила, но се надявах те да разберат, че просто се притеснявам и че ми трябва малко време, за да се отпусна.

На мен това ми звучи, като нещо повече от обикновено притеснение. Явно и те така са го възприели.

# 26
  • Мнения: X
Авторке, има и такива родители. Ултиматуми към приятеля ти ще има, след като той се е преместил в друг град под техен натиск, купили са му жилище и тн. (впрочем жилищата са много болна тема в българското семейство, та могат и да треперят, че някоя "златотърсачка" ще му го вземе 🥴)

По принцип решение е да идете на квартира заедно, но ми се струва, че той няма да се навие.

# 27
  • Мнения: 12 907
Ама майка и на син съм.
Само че някоя пикла ми се държи неадекватно, аз няма да й мълча. Нито на синковеца.
Да си срамежлив и да се притесняваш е нещо съвсем различно.
+Ако той искаше да в с нея, щеше да го е разрешил вече. Ама това никой не го чете между редовете.

# 28
  • София
  • Мнения: 4 953
Авторке, има и такива родители. Ултиматуми към приятеля ти ще има, след като той се е преместил в друг град под техен натиск, купили са му жилище и тн. (впрочем жилищата са много болна тема в българското семейство, та могат и да треперят, че някоя "златотърсачка" ще му го вземе 🥴)

По принцип решение е да идете на квартира заедно, но ми се струва, че той няма да се навие.


И аз това казах още в 1вия си пост. Така може, ако действително се опасяват за "безценната панелка" той да им покаже, че държи повече на жената, а не на имота. Но аз също подозирам, че той няма да го направи.
В този ред на мисли... за какво ми е партньор, за когото една панелка е повече от мен?

# 29
  • София
  • Мнения: 6 584
Доста небъдна работа ми звучи всичко - връзка от разстояние, родителите, които не подкрепят връзката, притеснения...
Ако толкова се обичате, отстоявайте отношенията си и мислете начин да сте заедно. Но като че ли той не умира от желание да води такива битки.

Общи условия

Активация на акаунт