Привет на всички четящи 🙋🏻♀️
Пускам темата с много смесени и объркани чувства. Няма да навлизам в големи подробности за да запазя контекста. Изправена съм пред голяма за мен дилема (слава богу ,имам нужното време да помисля добре). Имам 3 прекрасни дъщери и съм на 27г. Живея в чужбина. Със съпруга ми нещата никак не вървят в последните 1-2 г и взех решение за окончателна раздяла. Все още живеем под един покрив ,докато единия или другия намери нов дом за себе си. Мога да кажа,че нещата у дома са спокойни и се разбираме. Решението за раздялата беше моя. След доста поредни опити,раздели и събирания по различни причини (писаници с други жени,емоционални разминавания,различни възприятия за бъдещето и прочие ) видях,че няма да се получи да запазя това семейство и реших,че за да съм щастлива това е начина. За съжаление преди няколко дни разбрах,че съм бременна 😔 Миналия месец (преди крайния ни разговор) имахме веднъж полов контакт (не е свършвал в мен) и 6ч по-късно пих хапче от рода на Ескапел (тук се казва по друг начин). Не е подействало, защото явно съм била точно тогава в овулация(не знаех ,че действа само преди нея) и резултата е налице. Сега съм пред дилема дали да направя аборт или да задържа детето и вместо сама мама с 3 да бъда сама мама с 4 прекрасни създания. Ще ви споделя нещата ,които ме карат да го направя и другите, които ме спират.
За аборта:
1-Не искам още едно детенце да расте без баща.
2-Нямам все още професия и искам да започна да уча и да се развивам за да осигуря светлото бъдеще сама на децата си .3-В чужбина живея далеч от семейството си и близките си и със всичко трябва да се справям сама(не че досега не съм се справила сама ). Бих се страхувала ако трябва да влезна с едното дете в болница примерно,какво ще правя с другите?
4-Може и да е глупаво или егоистично това, което ще кажа но-Страхувам се,че с 4 деца ще ми бъде още по-трудно един ден да започна връзка и да имам привилегията да имам гръб до себе си.....
5-Чисто физически как бих се справила..
Защо не бих го направила и се замислям:
1-Просто обожавам децата си и деца като цяло. Умът ми не го побира ,как да се "отърва", напълно съзнателно от рожбата си като гледам срещу мен другите деца?!
2-Не съм богата но и не живеем в мизерия. Държавата ни предлага всичко ако започна да уча и искам да се развивам.
3-Бих могла да уча и онлайн от вкъщи и да се развивам въпреки бебето.
4-Както съм се справила с 3 досега (в доста по-лоши обстоятелства както финансови така и физически) така бих могла и с 4 да го направя.
5-Мисля,че ще ми донесе много любов и уют новия член у дома.
Изобщо не се интересувам от това ,какво ще кажат хората или роднини ако го искам това дете. Бащата на детето казва-ако бяхме заедно (защото той иска но нищо не дава всъщност и прави грешките) бих се радвал и нямаше да дам да го махнеш. Сега решението е вече твое и ако искаш да го махнеш аз няма да противореча.
Разбира се,че решението е изцяло мое и аз ще нося последиците от него. Просто ми се искаше да чуя странични мнения и история,които биха ми помогнали да взема това трудно решение. Отворена съм и за критики без притеснения към тях 🙂 Светът е шарен ❤️
Много благодаря на тези,които са изчели всичко до тук и биха се включили в темата.
Бъдете здрави и обичани ❤️
Пускам темата с много смесени и объркани чувства. Няма да навлизам в големи подробности за да запазя контекста. Изправена съм пред голяма за мен дилема (слава богу ,имам нужното време да помисля добре). Имам 3 прекрасни дъщери и съм на 27г. Живея в чужбина. Със съпруга ми нещата никак не вървят в последните 1-2 г и взех решение за окончателна раздяла. Все още живеем под един покрив ,докато единия или другия намери нов дом за себе си. Мога да кажа,че нещата у дома са спокойни и се разбираме. Решението за раздялата беше моя. След доста поредни опити,раздели и събирания по различни причини (писаници с други жени,емоционални разминавания,различни възприятия за бъдещето и прочие ) видях,че няма да се получи да запазя това семейство и реших,че за да съм щастлива това е начина. За съжаление преди няколко дни разбрах,че съм бременна 😔 Миналия месец (преди крайния ни разговор) имахме веднъж полов контакт (не е свършвал в мен) и 6ч по-късно пих хапче от рода на Ескапел (тук се казва по друг начин). Не е подействало, защото явно съм била точно тогава в овулация(не знаех ,че действа само преди нея) и резултата е налице. Сега съм пред дилема дали да направя аборт или да задържа детето и вместо сама мама с 3 да бъда сама мама с 4 прекрасни създания. Ще ви споделя нещата ,които ме карат да го направя и другите, които ме спират.
За аборта:
1-Не искам още едно детенце да расте без баща.
2-Нямам все още професия и искам да започна да уча и да се развивам за да осигуря светлото бъдеще сама на децата си .3-В чужбина живея далеч от семейството си и близките си и със всичко трябва да се справям сама(не че досега не съм се справила сама ). Бих се страхувала ако трябва да влезна с едното дете в болница примерно,какво ще правя с другите?
4-Може и да е глупаво или егоистично това, което ще кажа но-Страхувам се,че с 4 деца ще ми бъде още по-трудно един ден да започна връзка и да имам привилегията да имам гръб до себе си.....
5-Чисто физически как бих се справила..
Защо не бих го направила и се замислям:
1-Просто обожавам децата си и деца като цяло. Умът ми не го побира ,как да се "отърва", напълно съзнателно от рожбата си като гледам срещу мен другите деца?!
2-Не съм богата но и не живеем в мизерия. Държавата ни предлага всичко ако започна да уча и искам да се развивам.
3-Бих могла да уча и онлайн от вкъщи и да се развивам въпреки бебето.
4-Както съм се справила с 3 досега (в доста по-лоши обстоятелства както финансови така и физически) така бих могла и с 4 да го направя.
5-Мисля,че ще ми донесе много любов и уют новия член у дома.
Изобщо не се интересувам от това ,какво ще кажат хората или роднини ако го искам това дете. Бащата на детето казва-ако бяхме заедно (защото той иска но нищо не дава всъщност и прави грешките) бих се радвал и нямаше да дам да го махнеш. Сега решението е вече твое и ако искаш да го махнеш аз няма да противореча.
Разбира се,че решението е изцяло мое и аз ще нося последиците от него. Просто ми се искаше да чуя странични мнения и история,които биха ми помогнали да взема това трудно решение. Отворена съм и за критики без притеснения към тях 🙂 Светът е шарен ❤️
Много благодаря на тези,които са изчели всичко до тук и биха се включили в темата.
Бъдете здрави и обичани ❤️
