Аборт по желание и желание за дете

curse, изследвай си нивата на Д3, B12, фолат, селен! Сложи се на диета да си обърнеш преддиабета! Не работиш, нямаш дете, имаш време и можеш, малко по малко, да си подобриш здравето. В момента забременяване и раждане са почти невъзможни, а и рисковете за тебе и бебето са огромни. С два езика, осигурена с жилище си доста апетитна хапка за много мъже, стига да отслабнеш и да си намериш някаква работа на половин работен ден.  Дебела и болна ще привличаш само измекяри и убитаци.

Какво мислиш за режима, за който ти дадох линк?

Хубав е режима. Аз започнах да се храня по малко, но не мога да спра цигарите. Преди не пушех.

Възобнових контакти, имам предвид, писане с бившия ми, от когото имам аборт. Не, че ще се видим... Но просто не мога да го забравя толкова години.

Там ми остана сърцето и живота.

Междудругото.. той има агресивни наклонности понякога.

Аз така и не се задомих с друг след тази връзка.. не,че имам желание да се виждам с него.. но си спомних за връзката ни.. и изпитвам лека носталгия. Имахме и добри моменти... Остарявам...

Аз знам защо направих аборта преди години.. защото исках сватба, а той не. Бях още млада и неразумна, егоистка. Почти всичките ми бивши си имат деца вече... Но дали и как ги гледат... Е друг въпрос.

Хора, не ми се живее вече. Искам да се самоубия. Майка ми почина млада.
Бог ми е дал здраве, здраво тяло, близки, покрив над главата.. аз ги пропилявах досега... Единствено болницата ме спаси да не се самоубия. Там имаше жена, която вече беше правила опит за самоубийство.
Чувствам се една развялина, провал. Нсщаследих всичко лошо и най вече болестта на майка ми. Чудя се защо живея като не мога да водя нормален живот. Не съм щастлива, не съм като другите. Аутсайдер съм.

Опитвам се да се хвана за нещо.. което да ми донесе смисъл, цел в живота, но не намирам. Нещо заради което да живея. Щом няма да е за детето ми... Или работата ми или хоби.. пътувания.. какво ще е то.

Една психоложка май се опита да ме успокои, знам ли и аз, като ми каза,че психично болните и по точно тези с шизофрения имат голяма душа и дарба, творчество, затова са различни от другите, даде ми пример и за големи личности като Никола Тесла, Хенри Форд , (не точно тези), които са постигнали много и са дали полза за човечеството въпреки болестта си или благодарение на нея. Но аз не мисля така, в този живот нищо не съм допринесла за никого. Бях егоистка. Мечтателка също.. и много нервна и депресивна.

Бременност или работа или шоф изпит... Ще отключат още повече заболяването ми, а тамън се закрепих.
Чудя се защо не осъждат аборта като убийство, защото и да излезеш на улицата и да сгазиш някого пак си е убийство. Тоест отнемане на човешки живот, както и аборта.
Какъв различен живот имам от другите.. сянката на майка ми винаги ме е преследвала, тоест това,че се самоуби. И аз съм го изживявала отново и отново.. при всяка раздяла или преломен момент в живота ми.
Травмата от аборта ми няма как да ми позволи да имам деца. Също и положението ми с болестта не биха ми позволили.
Аз съм обречен живот...но се опитвам за нещо да се хвана... Да намеря смисъл. Нещо, което да ме радва, да ми дава смисъл.

В младостта не си представях живота така.. имах много мечти, илюзии, имах желание да осъществя много неща.

Мисля си.. да помагам на другите хора.. особено болни.. нямам големи финансови възможности, но дори и малката помощ.. сигурно ще ме накара да се чувствам добре.

Помогни първо на себе си.

Отиди на лекар.

Пий си хапчетата.

Авторке, имаш ли лекуващ психиатър? Всички тези състояния се лекуват с подходящи лекарства. Депресивни състояния, паник атаки, тревожност и т.н., се дължат на променени биохимични процеси в мозъка. Смисъл в живота си ще намериш, ако имаш правилно лечение. Няма как да се стегнеш и да се оправиш сама, ако мозъкът ти не работи нормално. Така че приоритет сега трябва да ти е лечението. След като усетиш подобрение, сама ще започнеш да излизаш от дупката и да търсиш начини да подобриш живота си. Но когато човек е в депресия, мисли погрешно и не е в състояние да анализира правилно ситуациите.

Въпросът за аборта и желанието за дете сега, е просто фикс идея, в която си се вкопчила, защото търсиш нещо, което да ти върне желанието за живот. Детето е такава отговорност, че ако го родиш без мъж до себе си, без доходи и без никаква стабилност, ще изпаднеш в още по-голяма дупка. Детето иска грижи, които на този етап не си в състояние да му осигуриш. Твърде егоистично би било да раждаш дете за да оправиш собственото си състояние.

Авторке, всичко, което мислиш, всичко, което ни говориш тук, това са думи на болестта, не твои. Отивай при психиатър, не се бави и миг. С хапчета болестта ти е напълно контролируема и няма нищо страшно. Но ние тук не можем да я преборим, думите не помагат. Лекарствата ще помогнат. Лекарят ще помогне. Мисля, че има гореща линия за хора, с мисли за самоубийство, звънни и там. Всичко е от болестта, това не са реални мисли, авторке. Потърси помощ, не се бави. Оставям ти линк с горещите линии в България. Звънни, всичко ще бъде наред и ще излезеш от дупката, щом потърсиш помощ.

http://lekuvam.se/%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B8-%D0%BB%D0 … 1%80%D0%B8%D1%8F/

Сигурна ли си, че не правиш епизод. Иди на лекар и нека ти коригират лекарствата. Не ти трябва да се самоубиваш. Животът е хубав, но трябва да го видиш. Да, може и да нямаш дете, но ще имаш други неща заради които си заслужава да живееш.

Звъняла съм .. и на 112, и на център за психично здраве, та нали лежах там.. и в Анимус и къде ли не... Когато бях по зле.
Опасявам се,че ще свърша като майка ми. Тя почина на 40 и нещо.
Няма кой да ми помогне,освен Господ. Да имам вяра. Всички лекари съм обиколила, къде ли не съм била. Мисля, че моя живот е загубен. Още от млада не е текъл нормално, защото си имам психични заболявания.
Освен съжаление... Няма какво друго да събудя в хората край мен.

Ако сама не си помогнеш и Господ няма да ти помогне. Сигурна съм, че е тежко в твоето състояние и не искам да омаловажавам болката ти, нито смятам, че е лесно просто ей така да се стегнеш или вземеш в ръце. Но се опитай да го погледнеш по този начин, ако ти не потърсиш професионална помощ ще си удължиш агонията, нищо повече.

Така и не разбрах в момента в терапия ли си и пиеш ли лекарства. Според мен, без да съм специалист, имаш нужда и от двете. По най-бързия възможен начин се свържи с лекар, не с психолог, а с психиатър, може би такъв, който познаваш и на когото имаш доверие. Ако просто отказваш да направиш стъпка в коя да е посока никой не може да ти помогне, нито виртуално, нито в реалния живот.

Да, пия АД. Сега ще се обадя да си запиша час за психиатър. Последния път когато бях на психиатър, той ми каза, че трябва да работя.. за да съм сред хора, в среда. А на друг психиатър, тя само ми изписа лекарства и нищо не каза.
Обадих се на регистратура, но не вдигат телефона. Ще пробвам по късно пак.
Днес имам среща с приятелка... Та, малко ще се разведря.

Чудя се... Защо се раждат псих болните като през целия си живот страдат.. това е като хората с увреждане.. да, физически съм здрава, но не и психически. Да, успокоявам се, че има хора без крак, ръка.. но дали си физ или псих недъг... Няма голяма разлика. Съдба.
Днес видях един приятел на баща ми.. на младини е преживял катастрофа.. и сега и той пие АД и няма деца, не работи.. възрастен е. Гледа майка си. Лежал е и той по психиатрии.
Това си е съдба. Разликата е,че някои се раждаме с недъзите си.. а други ги придобиваме по стечение в живота.

Не съм много запозната, но само АД стига ли?

Curse, хапчетата не са панацея..Малко усилие трябва и от теб!
Знаеш езици, временна работа.
Малко спорт и движения, кауза в колектив.
Промени гледната си точка..Не деца,  мъж и такива в далечно бъдеще, а за себе си, което те кара да се чувстваш полезна в момента.
Бобутни себе си, открий..

Хора, жената е със шизофрения, вие ù викате да се побутне
Curse, явно терапията ти не е съвсем налучкана. Често ли се срещаш с психиатъра си?

Шизофренията, сама по себе си не пречи човек да има щастлив, успешен и продуктивен живот. Същото с аборта. Не пречи да си преосмислим живота и по-късно да станем майки. Авторката непрекъснато си търси извинения за непредприемането на нищо. Майка и била болна, затова и тя е болна. Майка и починала на 40 и нещо, и тя ще почине на толкова. Направила аборт и заради травмата не можела да има дете. Приятелят на баща и пиел АД и нямал деца и съответно никой друг не може да пие АД и да има деца.

Мисълта и скача от едно на обратното и на нещо друго.

Имах шефка с шизофрения. Успяла е да постигне много в професионален и финансов план и няма но общо с мисленето на сurse. Ван Гог е имал шизофрения. Милиони хора живеят с тази диагноза.  Добре, може да има епизоди отвреме навреме, но има изход.

Тя има пред диабет. Ако беше почнала витамините, магнезий и диета като писа за пръв път в темата, досега да е с нормална КЗ.

Трябва о life coach, според мене, ама някой с пръчка, да я ръчка непрекъснато.

Аз вече имах едно интервю и направих тест за работа.
Мислех си да пия витамините, обаче нз с АД дали се "комбинират", възможно ли е?
Истината е, че имам наднормено тегло, обаче честно нз как да отслабна. Не съм постоянна в спорта. Имам си такава натура, да, много се сравнявам, ама и майка ми бе така, дебеличка. На спорт няколко пъти ходя.. после зарязвам, така съм и в работата. Мъка ми е просто... Ако си взема карта за плуване, ще отида няколко пъти и после ще спра. Аз много обичам плуването. Но ме е страх да не си навехна нещо, защото не съм първа младост. В работата ме е страх от грешки, в бременността ме е страх дали ще износя и няма да направя без да искам нещо на детето.
Уви, цял живот се боря с това.
За капак увеличих цигарите.
Днес походих малко пеша, изкачих един баир, но ми трябва много силна мотивация. И не мога да спра да се блъскам отвреме навреме с фаст фууд и кроасани, по силно е от мен.
Ще отида другата седмица в парк Възраждане, там има един басейн. Да разчитам и евентуално плуване. Ама как ще го комбинирам с работата, ако почна, абсурд. По добре първо да гледам за работата,че е по важно.
Хора нз... Всичко ми е мъка.. така съм от младини. Неща, които за нормалните хора са нормални, за мен е мъка и големи усилия.

Възнамерявате ли да уведомите евентуалния нов работодател за диагнозата си?