Забременяване от донор

Намерих тази стара тема, защото съм в процес за подготовка за инвитро, но на мъжа не може да се разчита. Постоянно ми вдига скандали. Аз не издържам. Това е терор. Даже не живеем заедно в момента. Той има страхова невроза и не знам какво още, но не се лекува и не иска да се лекува. С него бяхме заедно няколко години и даже самото начало говорихме за деца, обичахме се, но си имахме други проблеми и не сме и пробвали сериозно за деца. Но още преди години му казвах да ходим по лекари за забременяване, но той не искаше. Напуснах го за около две години, защото исках семейство и деца и като не става с него, да намеря друг. Ама на моята възраст се оказа невъзможно. И пак се събрах с него. Имам още чувства към него, но той се държи отвратително с мен. И аз му отговарям, да съм честна, просто не издържам вече.

 Имам само баща, който е възрастен и каза, че не може да ми помага, а и аз го виждам, обаче и той ме съветва да го зарязвам окончателно и като искам дете да е с донор. Аз самата не съм отгледана от майка си, но поне знам коя е и пак ми е било трудно. Не мога да си представя да родя дете и да не знае кой баща му.

Другото, което ме притеснява е, че съм подала документи за инвитро с мъжа. Ако не се яви той, какво правим?

Така ме беше побъркал преди няколко месеца като трябваше да прави спермограма. Цял месец терор и като я даде се поуспокои за известно време. Страх го е да излиза от вкъщи и си излива агресията върху мен. Не ме е бил, но само това оставаше. Преди няколко години ме чукна по главата уж на шега като се караше за нещо с мен, но направих голям проблем от това и не си е позволявал.

Той има роднини, обаче никой не смее да му каже да се лекува, а го прикриват.

И той е на мнение от известно време просто да имаме общи деца и да не се събираме пак. Аз съм ок с това. Предпочитам проблемите с него отколкото неизвестността с донор. Но не знам дали въобще ще дойде за процедурите.

Аз съм си и доста интровертна, нямам съпорт нетуърк, както го наричат. Достатъчно съм силна да се справя сама с дете, но не искам да е така. Не искам и да остана без деца. АМХ ми е доста нисък и скоро ставам на 41 г. За кога да чакам?

Всички които са с донор имат кой да им помага, така ли?

И на психолог ходих, но там само ми повтарят каквото аз им казвам.

Ако искаш мнение, според мен е по-добре сама да имаш дете от донор, отколкото с този човек, който теб тормози сега, а после ще тормози и детето с държанието си. Аз, ако бях на твое място, нямаше да имам дете с такъв мъж и дори нямаше да позволя на такива хора да се доближават до детето ми.

Помисли дали ти се рискува с психично заболяване като наследственост и като пример.

Не, че има гаранция и при двама здрави родители детето да е психически здраво,  но на донорите поне проверяват старателно здравния статус.

Момичета, някой пробвал ли е със замразени яйцеклетки от донорка? Препоръчват ми този вариант, но явно има не малък шанс нито една от яйцеклетките да не става, а сумата, която се заплаща е доста голяма. В невероятна чуденка съм какво да правя.

момичета имам нужда от ваш съвет.. поради проблеми се налагат донорски сперматозоиди - аз съм резус фактор - 173см висока, мъжът ми е 183см ..Донорите между които можем да изберем са : 1. 188см 86кг положителен резус фактор; 2. 175см 87 кг отрицателен резус фактор… Чудим се заради резус фактора знам, че вече има решение с анти д глобулин и все пак се чудим кое да изберем.

Защо е необходимо да излагате на риск (макар и малък) вас и бебето заради височината на донора? Още повече, ако детенцето е момиче, няма нужда да е 180 см. висока.

Това не се ли коментира с лекар?!

Дори съжалих вече че попитах .. просто исках  безпристрастно мнение аз с лекаря вече съм говорила и ми е казано че няма да има проблем дори да е положителен резус фактора

И това е моето безпристрастно мнение.
Глупаво е да се избере донор с друг резус фактор от този на майката, само защото е малко по-висок и строен.
Това означава допълнителни лекарства и допълнителен риск.

Напоследък проучвам и проверката на здравния статус на донорите на много места е просто да го питат за фамилна история.

Плаши ме и случаи, които напоследък се разпространяват като новини - донор със стотици деца, защото е обикалял всички банки за сперма... И това си е психично отклонение. Страх ме е, че е вероятно да има сред донорите психопати с мания за величие.... А това е генетично в общия случай.

С моя "приятел" са ни крайно лоши отношенията в момента. Не живеем заедно. Блокира ме всекидневно и ме отблокира, колкото да направи скандал. Имаме един замразен ембрион, за който не подписва и сигурно ще го унищожат. Мисля, че следващата ми стимулация ще е с донор, ща не ща... Съжалявам, че не се реших на това преди години, когато имах яйчников резерв. Много ми тежеше, че ми е и самотно, и празниците прекарвам сега и ме плашеше сама да гледам дете без помощ .... Ама сега живот и здраве ще правя това, което ме плаши, ама ще съм и дърта.