Не знам кой ден е дори. Наблюдавам живота си като страничен наблюдател. Паметта ми е мега зле. Сякаш всичко ми се изтри.
Всичко започна с припадъците от неизяснен произход, които получих в началото на годината. От там нещата тръгнаха надолу и надолу. Ходих на една и съща психиатърка, но не се чувствах разбрана. Имам и проблем с образованието. От отлична студентка и ученичка паднах на успех с тройки. На единия държавен имах тройка, а другия отложих за септември. Така като продължавам ще трябва да го отложа за догодина май месец.
В семейството ми повечето хора са с докторски титли и ще съм резила на семейството. Постоянно мисля, че хората ми се подиграват и ме обсъждат. Искам да кандидатствам започна на ново и на чисто, но няма как. Мислила съм си да сложа край са всичко, но не ми достига смелост. Обзела ме е страшна апатия и негативизъм за всичко.