Това за гледането на внуци, все ми казват, че колкото да не са ми ги гледали, в един двор, като падне ,ще го вдигнат, а и поглед има, и все някаква помощ.
Вярно е, и от градина го вземат, когато няма как, даже свекърва ми обичаше да ги взема, че я пускат по-рано от работа, съседка и бе шеф. Доведе ги и оставя, свободно играеха из двора Ядене няма, почвам като се прибера. И по принцип не съм бдяла всяка минута над тях , играят ,като се разврякат - дотичвам.
Но пък не се сещат, че като сме заедно ,готвя, работя из двора, всичко правя за повече хора, заедно е това - аз купувах и с торбите едва носех като се прибирам. Мъжът ми едрите неща - отоплението ,секция, такива и дефицитните , под рафта дето бяха тогава, биваше го.
Значи слагаш и вдигаш маса , делиш всичко, да не изброяват общото какво значи.
Сега май искат да им се помага ,но някак да си невидим.
Ами няма как да е така. Като почне една близост ,далече стига.
Че и това е роден дом(по наше време) на девер ,зълва , идват редовно и на тях шеташ - ядене , легла , пране след тях.
Това направо ще подлуди сегашните снахи.
Вярно е, и от градина го вземат, когато няма как, даже свекърва ми обичаше да ги взема, че я пускат по-рано от работа, съседка и бе шеф. Доведе ги и оставя, свободно играеха из двора Ядене няма, почвам като се прибера. И по принцип не съм бдяла всяка минута над тях , играят ,като се разврякат - дотичвам.
Но пък не се сещат, че като сме заедно ,готвя, работя из двора, всичко правя за повече хора, заедно е това - аз купувах и с торбите едва носех като се прибирам. Мъжът ми едрите неща - отоплението ,секция, такива и дефицитните , под рафта дето бяха тогава, биваше го.
Значи слагаш и вдигаш маса , делиш всичко, да не изброяват общото какво значи.
Сега май искат да им се помага ,но някак да си невидим.
Ами няма как да е така. Като почне една близост ,далече стига.
Че и това е роден дом(по наше време) на девер ,зълва , идват редовно и на тях шеташ - ядене , легла , пране след тях.
Това направо ще подлуди сегашните снахи.
