Първо, няма как да знаеш дали синът на свекървата на Ариел е нещастен, та да се нуждае от спасяване.
За него тя не е "драма куин, която прави постановки от селски вечеринки", а любимата жена.
Второ, аз дете вече съм гледала. Имам по-малък брат, по стечение на обстоятелствата се грижих много за него, а майка ми когато умираше, една от последните ѝ и най-важни заръки, беше да се грижа за него. Знам какво е да виждаш не мъж, а момче. За мен брат ми никога няма да е достатъчно голям, че да не се тревожа за него. И го обичам безкрайно.
С годините все неподходящи жени си избираше. Хубави, ама кухи лейки. И естествено, това водеше до големи драми и проблеми. Накрая намери една жена, по-възрастна и от мен. Никога, никога не съм си позволила да кажа мнение, да се намеся, да спасявам. Ако той после ми сподели нещо, съм била насреща с пържоли и крем карамел. Но да се намеся - не! Дори и сега, макар че ме яде отвътре всеки Божи ден, не съм си позволила да питам, след като тя е толкова възрастна, дали са говорили за деца. И никога няма да го направя. Също така не им се намесвам по отношение на работа и доходи, макар и там да имам големи притеснения.
Да живеят предните зъби, че ми държат езика зад тях. Дано и занапред да го правят.
Свекърва ми също е на този принцип и много ѝ се възхищавам. Какво ли не ѝ поднесе синът ѝ за последните две години, включително и мен, не се втурна да го спасява, макар че и тя сигурно се притеснява.
Не гъкна да дава акъл нито къде да живеем, нито защо мъжа ми напуска добре платена работа в чужбина. Не мъцна нито за донорските яйцеклетки, нито за осиновяването на циганче и преглътна дори идеята за сурогатно майчинство. Жена от старото поколение, живееща на село.
Това ми е на мен примера, а не такива дето още от сега се настройват как не може да не се притесняват за детето си
Трето, възпитанието на "нероден Петко", т.е. на бъдещо мое дете не ми е болна тема, нямаше нужда от извинения.
Аз ще бъда добра майка и съм избрала чудесен баща за децата ни.
Нека само се появят.
И ще знаят и думи като "плювалник".
Ние сме от село, използваме цялото богатство на българския език.

И за Ариел имам чувството, че ще бъде добра майка. Мисля, че не е злобна. Просто е преживяла някои разочарования. То и животно понякога може да те захапе, ако страда, не от злоба, същото е при нас, хората.
Да е жива и здрава, да има деца и да не забравя какво е преживяла като стане свекърва или тъща, да не прави същите грешки.
Това ѝ пожелавам!