Здравейте, на 25 години съм.
Моят проблем е с парадигмата, че “вече си на 25 години, време ти е за бебе”.
Истината е, че не съм човек, който се влияе от хорското мнение, но напоследък това започна да ми се натрива в носа.
В момента уча, работя, издържам се сама, но от около 3 години не съм обвързана. Преживях тежка раздяла, и за тези 3 години е имало мъже, с които съм излизала, не като да съм си сложила “анатема” да страня от мъжкото съсловие. Но…все още не съм готова да се обвържа и да деля себе си, дома си, чувствата си с някой друг. Все повече си заобичвам компанията си и свободата си. Не знам дали това е от самостоятелното живеене или просто имам някаква защита от предходната си връзка.
И просто ми прави впечатление, че колкото минава времето все повече чувам, че ми е време за мъж, задомяване и деца.
В момента съм се ориентирала към учението и работата, и да си създам един спокоен живот, без да се притеснявам. В никакъв случай не разбирайте, че съм кариерист или пък егоист. Напротив, отделям време да излизам, да се забавлявам, да се запознавам с нови хора, разбираща и подкрепяща съм.
Мисля си, че когато аз самата съм готова за тази стъпка, човекът ще се появи. Просто в момента не чувствам пълния си потенциал за подобни неща.
Пиша, за да си сверя часовника дали наистина на 25 години трябва да се замисля за мъж и деца или просто това са стереотипи на по-голямата час от населението.
Моят проблем е с парадигмата, че “вече си на 25 години, време ти е за бебе”.
Истината е, че не съм човек, който се влияе от хорското мнение, но напоследък това започна да ми се натрива в носа.
В момента уча, работя, издържам се сама, но от около 3 години не съм обвързана. Преживях тежка раздяла, и за тези 3 години е имало мъже, с които съм излизала, не като да съм си сложила “анатема” да страня от мъжкото съсловие. Но…все още не съм готова да се обвържа и да деля себе си, дома си, чувствата си с някой друг. Все повече си заобичвам компанията си и свободата си. Не знам дали това е от самостоятелното живеене или просто имам някаква защита от предходната си връзка.
И просто ми прави впечатление, че колкото минава времето все повече чувам, че ми е време за мъж, задомяване и деца.
В момента съм се ориентирала към учението и работата, и да си създам един спокоен живот, без да се притеснявам. В никакъв случай не разбирайте, че съм кариерист или пък егоист. Напротив, отделям време да излизам, да се забавлявам, да се запознавам с нови хора, разбираща и подкрепяща съм.
Мисля си, че когато аз самата съм готова за тази стъпка, човекът ще се появи. Просто в момента не чувствам пълния си потенциал за подобни неща.
Пиша, за да си сверя часовника дали наистина на 25 години трябва да се замисля за мъж и деца или просто това са стереотипи на по-голямата час от населението.
