За приятелството

  • 2 073
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 143
Здравейте!
Много мислил дали да пусна такава тема, но някакси вярвам, че не само на мен ми се случва и искам да разбера и други мнения.
Имам близки отношения с приятелка от 5 години. Наистина близки - споделяне, помощ /вмоционална, материална, ако е имало нужда/, знаем си кътните зъби така да кажа.
Но от последната година, започнаха проблемите между нас, дрязки за незначителни неща, постоянно обвинява мен за някакви нейни несполуки, видиш ли защото ми е казала. Дръпната е, изобщо пълна противоположност на това, което беше. Стократно съм се опитвала да говоря с нея, да й кажа, че не се чувствам добре от това отношение, но винаги срещам “е, какво толкова ти правя” и спрях да се обяснявам. Няма никаква променя в животите ни, което да е предизвикало това, но се случва.
Гадно ми е защото ми е близка.
Според вас приятелствата лесно ли приключват и егоизъм ли е всичко това?
Как приключвате такива отношения изобщо?

# 1
  • Мнения: 6 029
Понякога хората се променят, приятелствата също.
Такъв е животът.

# 2
  • Мнения: 29 595
Случва се.Не стойте край токсични хора.Приятелите трябва да се разбират и подкрепят.
Сега, ако жената има някакъв проблем, потърсете разковничето или просто се откажете от тази връзка.

Последна редакция: чт, 22 май 2025, 16:30 от ДХ3

# 3
  • Варна
  • Мнения: 38 640
Пет години... Определено НЕ си знаете кътните зъби. Аз мога да го кажа това за моята най-добра приятелка, с която се знаем от 25 години.

# 4
  • Мнения: 154
Ако наистина ѝ бяхте приятелка щяхте да сте по-притеснена за нея

# 5
  • Банско
  • Мнения: 2 505
Хората се променят драстично понякога, особенно ако започнат да успяват или влизат в определена възраст. Може да си мисли, че хората около нея и завиждат и да става все по-затворена към всички наоколо, включително и вас.

# 6
  • Мнения: 1 534
Какво е това "приятелство"?
До тук се изчерпва мнението ми по въпроса. Видяла съм достатъчно от въпросното нещо, за да се отвратя изобщо от него. Всичко е интерес и ако си от използваната страна, не е гот!

# 7
  • Мнения: 13 607
Дошло ти е време за УРОКА С ПРИЯТЕЛСТВОТО.
1. Приятелите НЕ СА семейството. Всичко свързано със семейтвото, здравето и личния ни живот е с приоритет пред приятелството. Само децата смятат, че приятелят е "мега важен" и може да го поставят пред семейството.
2. Те са много ценни за нас, но ние сме самостоятелни личности и можем да дистанцираме отношения, които стават токсични или натоварващи.
3. Човек има различни приятели през различните етапи от живота си - всеки се променя, расте или деградира според средата и живота си и няма как двама човека да се развиват еднакво. Това е нормално и не бива да се трагедизира, когато усетим разминаването.
4. Добрите чувства и усещането за близост може да се запазят дълго време, но може самото приятелство да е приключило само по себе си.
5. Приятелят не бива да запълва невротични потребности - като да се чувстваме завършени като личности, да имаме нужда от постоянно повтаряне и обяснения, колко държат на нас, да изливаме всичко, което ни се е случило на приятеля, за да го преживеем наново. Това са токсични приятелства. В повечето случаи детински. В приятелството няма изисквания!
6. Приятелят не е длъжен да помни или връща услуги, помощ или каквото там сме решили сами да му дадем.
7. Напълно нормално е между приятелите да има дружеско съревнование и сравнение - все пак сме хора. Но ако стане прекалено силно и лъха на завист - това не е приятелство.

Вероятно има и другите какво да добавят!

# 8
  • София
  • Мнения: 6 030
От личен опит мога да те посъветвам да се дистанцираш, колкото и трудно да е. Понякога точно тази пауза е нужна, за да се види по-ясно кой къде стои. С времето пътищата ви може пак да се пресекат, но е важно да си имаш едно наум и да пазиш себе си.

# 9
  • Мнения: 18 494
Напротив, в нейния живот има промяна, за която обаче тя не ти е казала. Защо не ти е казала - при това отношение от нейна страна не мисля, че причината има значение. Каква е промяната също няма значение. Дистанцирай се. Не ти е чак толкова близка, че да ù търпиш агресията, докато се 'излекува'.

# 10
  • Мнения: 15 052
Явно приятелката ти не е вече същият човек, или не възприема теб по същия начин, както преди. Може нови хора да са влезли в живота й, тя да те сравнява с тях и затова не те харесва вече толкова, колкото преди. Или критериите й са се изменили. А ето виж, че и ти вече не я харесваш. колкото преди, макар според нея тя да не се е променила.
Каквато и да е причината, ти не излизаш с нея, за да се дразниш, и щом вече я няма предишната близост, просто започваш да отказваш излизания и не взимаш инициативата за срещи и нещата постепенно ще замрат.
Разбира се, можеш да й кажеш, че вече не се чувстваш добре с нея и не желаеш да излизате, но тогава ще си навлечеш излишна разправия, т.к. вече си опитала да говорите и не се е получило.

# 11
  • София
  • Мнения: 3 230
Хората се променят – понякога животът ги озлобява, понякога ги затваря, понякога просто пътищата се разминават. Не винаги има драма, не винаги има конкретна причина – понякога просто се случва. И това не означава, че онова, което е било, не е било истинско - в момента, в което е било, си е било истинско.

Егоизмът не е в това да се отдалечиш, когато вече няма разбиране. Егоизмът е да очакваш другият да търпи твоето мълчание, гняв или безразличие, без да понесе последици. Ти не си егоист, ако избираш себе си. Това е грижа.

Как се приключват такива отношения? С тишина. С мир. Не винаги има нужда от големи обяснения.

Понякога болката от една раздяла е всъщност освобождаване. И тогава започва нещо ново. Прекратявала съм така приятелства - тихо и без режими на обяснения, и смятам, че съм взела правилните решения.

# 12
  • Мнения: 3 236
Имах такава приятелка, години си бяхме близки доста. Обаче в един момент усетих как се отдръпва, започнахме да излизаме с моя съученичка и явно им стана по-приятно да са двете, започнаха видимо да не са доволни, когато нещо хубаво ми се случваше. Първоначално мислех, че си въобразявам, но не усещах подкрепа. Аз винаги съм се радвала за моите близки, за това и не обмислях вариант да съществува обратното от близки хора към мен.
Осъзнах и че предимно аз я търся, винаги беше където и когато тя пожелае, често не е била насреща ако съм имала нужда от приятел до мен, пък тя само като ми кажеше и аз скачах да ходя или да й звъня. Спрях да я търся , за да видя ако аз не поемам инициатива дали отсреща би - ами потърси ме 2-3 пъти за услуги тип ‘твоя да ме закара еди си къде’ или ‘ имаш ли еди си какво да ми дадеш’ и после пълна тишина - няма как си, няма нищо.. и така вече над година и повече, не сме имали никаква комуникация, даже ме е и блокирала. От начало се тормозех и си викам ще я потърся аз, после се спирам-аз не съм само за услуги и за душевно кошче. След като така е преценила значи това е.

# 13
  • София
  • Мнения: 867
Най обичам приятели, които се обаждат когато имат нужда от услуга.

# 14
  • Мнения: 3 236
Е как. И ако им кажеш, че само за това ти звънят и почват ‘ ама не е вярно’.. тази даже ми вика ‘аз ти звънях да те питам как си и дали имаш малък сак за багаж’ 😀

Общи условия

Активация на акаунт