Интересно ми е дали споделяте с близки и с приятели какво се случва около вас - хубаво/лошо/тайни или сте по-затворени и държите емоциите си?
Аз лично имам много блокажи в главата по тази тема. Може би,защото майка ми е малко странен човек - особена,затворена и суеверна и цял живот ми е втълпявала как като вършиш нещо (като започнем от това,че ще отидеш на почивка, та стигнем до закупуване на жилище) трябва да го пазиш в тайна,че нещата ще се развалят,че някой ще те урочаса и т.н. Цялото това нещо очевидно ме е “бъгнало” и мен. И за доста важни моменти в живота ми съм разказвала на приятелки, след като е минало. Приятелките ми за толкова години вече са ми свикнали,но виждам,че понякога не им е приятно,че съм скрила нещо от тях,защото пък те си разказват всичко.
Дълго време не казвах на приятелките ми,че сме започнали инвитро процедури. Някак си пак суеверията,че ако кажа, няма да станат нещата, ми попречиха. В един момент започва да ми тежи,искам да споделя с някой и изливам всичко наведнъж. Оплитам се понякога в лъжи,защото съм казала на някоя приятелка,че няма да започваме скоро, а пък ние сме и всякакви такива глупости.И осъзнавам общо взето колко е нелепо всичко. Възрастен човек съм вече, с изграден характер, и се очаква да мисля по-разумно,но все се намесва гласчето “по-добре недей да казваш,пази си го за себе си”
Аз лично имам много блокажи в главата по тази тема. Може би,защото майка ми е малко странен човек - особена,затворена и суеверна и цял живот ми е втълпявала как като вършиш нещо (като започнем от това,че ще отидеш на почивка, та стигнем до закупуване на жилище) трябва да го пазиш в тайна,че нещата ще се развалят,че някой ще те урочаса и т.н. Цялото това нещо очевидно ме е “бъгнало” и мен. И за доста важни моменти в живота ми съм разказвала на приятелки, след като е минало. Приятелките ми за толкова години вече са ми свикнали,но виждам,че понякога не им е приятно,че съм скрила нещо от тях,защото пък те си разказват всичко.
Дълго време не казвах на приятелките ми,че сме започнали инвитро процедури. Някак си пак суеверията,че ако кажа, няма да станат нещата, ми попречиха. В един момент започва да ми тежи,искам да споделя с някой и изливам всичко наведнъж. Оплитам се понякога в лъжи,защото съм казала на някоя приятелка,че няма да започваме скоро, а пък ние сме и всякакви такива глупости.И осъзнавам общо взето колко е нелепо всичко. Възрастен човек съм вече, с изграден характер, и се очаква да мисля по-разумно,но все се намесва гласчето “по-добре недей да казваш,пази си го за себе си”
