Или не сте се чували от години и като ти се обадят винаги е някаква финансова понци схема/пирамидка. 
- Публикувана: 22 май 2025, 15:21 ч.
- Последно мнение: 26 май 2025, 13:03 ч.
За приятелството
Хаха, да. Те мен финансово не са ме търсили толкива ама..
и всеки път, когато се виждахме беше у тях и преди да ида имаше молба за покупки от магазина срещу тях и аз на драго сърце взимах ама в един момент се оказа, че пари не ми се връщат, ама и жест обратно - не. Не ми е било толкова за парите ама всеки път да й купувам цигари и разни други неща..😀
и всеки път, когато се виждахме беше у тях и преди да ида имаше молба за покупки от магазина срещу тях и аз на драго сърце взимах ама в един момент се оказа, че пари не ми се връщат, ама и жест обратно - не. Не ми е било толкова за парите ама всеки път да й купувам цигари и разни други неща..😀
Ох, приятелството... Много болна за мен тема. Обичах единствената си приятелка с цялото си сърце, още от дете цели 30 години. Имаше време, когато мислех, че я обичам повече от майка си /глупаво /. Можех да й споделям всичко, знаеше всичките ми копнежи, страхове, любови. Вярвах й, вярваше ми и тя.
Аз предадох това приятелство. Направих нещо непростимо, разруших доверието помежду ни. Само няколко думи бяха достатъчни, за да изчезне всичко. Думи, казани, на когото не трябва.
Болеше. Повече от година страдах за нея.
Минаха много години, но няма ден, в който да не се сетя.
И не искам да я виждам, защото няма по-мъчително нещо да виждаш как едни очи, до болка познати, те гледат различно, как избягват погледа ти, сякаш може да прочетеш мислите.
Неискреност - няма по-силна отрова за едно приятелство.
Вярно е и още нещо - в нашето приятелство аз бях тази, която търсеше, която изпитваше нужда да се виждаме, радвах се да се чуваме.
Не знам защо споделям, не съм сигурна дали ще оставя написаното, но знам, че бих казала на всички - хора, пазете приятелите си, мислете за тях като за себе си, ценете ги, уважавайте и бъдете искрени.
Аз предадох това приятелство. Направих нещо непростимо, разруших доверието помежду ни. Само няколко думи бяха достатъчни, за да изчезне всичко. Думи, казани, на когото не трябва.
Болеше. Повече от година страдах за нея.
Минаха много години, но няма ден, в който да не се сетя.
И не искам да я виждам, защото няма по-мъчително нещо да виждаш как едни очи, до болка познати, те гледат различно, как избягват погледа ти, сякаш може да прочетеш мислите.
Неискреност - няма по-силна отрова за едно приятелство.
Вярно е и още нещо - в нашето приятелство аз бях тази, която търсеше, която изпитваше нужда да се виждаме, радвах се да се чуваме.
Не знам защо споделям, не съм сигурна дали ще оставя написаното, но знам, че бих казала на всички - хора, пазете приятелите си, мислете за тях като за себе си, ценете ги, уважавайте и бъдете искрени.
Да ви дам един ъпдейт по темата. Седнахме, говорихме като разумни хора, но от отсрещната страна получих само нападки. Вероятно и аз имам някаква вина, че не съм забелязала или не знам. Но тя, която я смятах за приятелка, сякаш говореше с толкова омраза - как всички са виновни, включително и аз за несгодите й, как все лоши неща й се случвали и накрая ми каза нещо, което знае, че ми е болно без да й мигне окото (не желая да го споделя, защото е лично) и просто сякаш не беше тя. Толкова негативизъм изля върху мен и направи всичко възможно вече да не ме интересува.
Но както е приказката “лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя”, ми е болно от думите й.
Как го преживявате това?
Но както е приказката “лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя”, ми е болно от думите й.
Как го преживявате това?
Никак, просто продължаваш напред. Ти и дори да простиш и да си готова след време да сте отново приятели, тя може от срам, че те е наранила или пък просто вече да не те вижда по същия начин и да продължи с негативизма, да не иска и да те погледне. Просто си продължи. Ако е еднократно избухване бих го разбрала, все пак на всеки се случва да има несгоди и да си го излее на който му се препречи. Обаче да продължава така и без едно извинявай, еми не съм длъжна. Че и даже си позволява лично да те напада. Не си виновна за несгодите й.
На такива хора целия им свят ще е крив, вместо да потърсят вината в себе си.
Ти и да искаш да помогнеш, човек като не иска, освен че ще продължи да се дави, може и теб да дръпне надолу.
На такива хора целия им свят ще е крив, вместо да потърсят вината в себе си.
Ти и да искаш да помогнеш, човек като не иска, освен че ще продължи да се дави, може и теб да дръпне надолу.
Как се преживява? Зависи от човека, от неговата чувствителност. Ще страдаш, или ще обърнеш гръб и ще продължиш, но това е клише според мен. Няма човек на когото да не му пука от другите, още повече от някой към когото си имал чувства. Може да се озлобиш, но злобата е отрова, която те попарва отвътре. Както го описваш, изглежда тя се е озлобила и затова те е наранила умишлено, казвайки нещо от което ще те заболи. Както писаха и другите най - добре се дистанцирай, ако тя се осъзнае и те потърси, виж как ще се случат нещата. Но никога няма да е същото. Едва ли ще забравите и двете.
Как се преживява?
Преживява се, когато спреш да си задаваш въпроси, на които няма отговор. Когато си кажеш: „Не, не аз съм виновна, че някой избира да бъде груб, злобен или несправедлив.“ Че не си виновна ти, че някой е решил да те пусне от живота си и има други приоритети и се е променил. И осъзнаеш, че този човек не ти е приятел, а товар.
И да – няма как да не боли. Но един ден ще се събудиш и ще си спомниш за нея с равнодушие. Не с омраза, не с болка – а като си кажеш: „Това вече не е човекът, когото познавах.“
Преживява се с нови хубави емоции, с ново хоби, с ново обкръжение.
Преживява се, когато спреш да си задаваш въпроси, на които няма отговор. Когато си кажеш: „Не, не аз съм виновна, че някой избира да бъде груб, злобен или несправедлив.“ Че не си виновна ти, че някой е решил да те пусне от живота си и има други приоритети и се е променил. И осъзнаеш, че този човек не ти е приятел, а товар.
И да – няма как да не боли. Но един ден ще се събудиш и ще си спомниш за нея с равнодушие. Не с омраза, не с болка – а като си кажеш: „Това вече не е човекът, когото познавах.“
Преживява се с нови хубави емоции, с ново хоби, с ново обкръжение.
Не е трябвало да натискаш да се обяснявате, сега сте си казали непростимото. Следващият път просто тактично се дистанцираш, пък ако е речено - ще стоплите отношения някой ден отново. Преодолява се, като имаш различни, многообразни приятели, без да ги накичваш с титли най-добри, най-близки, като намалиш драматизма.
Това, че някой е приятел, не означава, че не е човек. И нищо човешко не му е чуждо, включително негативизъм, прехвърляне на вина за несгодите, злоба, завист, предателство. Същото е и с кръвни роднини.
На първо място трябва да мислим за себе си. Да си зададем въпроса имам ли нужда от тези обвинения и цялата тази негативна енергия в момента, струва ли си стресът, струва ли си да ми влияе на психиката и здравето, повече печеля или повече губя от това приятелство. Някой ще ми каже ли браво, че съм стояла и търпяла човек, който не ми е приятен, не ми носи удоволствие от общуването, само за да се нарека "добра приятелка, която търпи всичко". Какво значи приятелство всъщност? Някакво мъченичество? Не.
На първо място трябва да мислим за себе си. Да си зададем въпроса имам ли нужда от тези обвинения и цялата тази негативна енергия в момента, струва ли си стресът, струва ли си да ми влияе на психиката и здравето, повече печеля или повече губя от това приятелство. Някой ще ми каже ли браво, че съм стояла и търпяла човек, който не ми е приятен, не ми носи удоволствие от общуването, само за да се нарека "добра приятелка, която търпи всичко". Какво значи приятелство всъщност? Някакво мъченичество? Не.
Препоръчани теми