Утре ще се събуди на 42 и все още ще й е рано.
Изключително грешно мислене.
За това и все по-малко жени се обвързват и създават семейства, защото все имало време - а времето просто си изтича.
Aма то това е характерно за днешните млади, не искат да се обвързват, не искат да тръгват по клиширания път - университет - сватба - работа - деца - ипотека... И от дъщеря ми гледам, на обвързването се гледа като на досада, на нужда от съобразяване, на ограничения и прочее такива и, най-важното, не изпитват тази потребност от връзка, която имахме ние. По някое време повечето съзряват, но май става даже след 30. От друга страна даже и да искат да се обвържат, все пак не бива да се прави насила, а пак някак времената са такива, че нямат този вътрешен нагон и за секс даже, който имахме ние и връзките с траен характер са все по-трудни.
И на нас ни е криво, и ние искаме внуче, ама насила не става и дудненето определено не помага.
П.П.
Прочетох няколко страници, някой се чуди как издържат толкова време без връзка. Ами и за мен не е нормално, но масово нямат тази потребност, по-асексуални са, имат много други интереси... Сингълите съвсем не са изключение както по наше време и да са във връзка не им липсва. И определено са настроени против компромисите.
Хубаво е да се търси баланс, някакъв среден вариант. На нас на 36 ни се получи лесно и бързо, но това далеч не е гарантирано. От друга страна в болницата срещнах жени на всякакви години с проблеми. Но ако имаш такива на 25, на 35 ще са само по-лоши. Та идеално няма, нито сигурно. Но ако на 25 започнеш да си изясняваш какво искаш и да полагаш основните да го постигнеш, в едни разумни срокове би трябвало да си в чудесна позиция да ти се случат нещата. Другото вече е и до шанс, късмет.