Проблем с токсична връзка и бъдещо бебе - моля за разбиране и съвети от жените и мъжете, отчаян съм!

Здравейте на всички! Ще карам накратко, за да не навлизам много в подробности... Общо казано от 6-7 месеца, от 5-ти август  имах връзка с едно момиче, влюбихме се и заживя при мен. Токсична до незнай къде, болезнено ревнина, скандали вечни, терор унищожителен, унижения феноменални спрямо мен... Като цяло винаги щяхме да се разделяме, но истината е, че въпреки това нейно гадно отношение имаше случаи, в които се разбирахме, а и наистина се обичаме и беше ясно и за двама ни и за всички около нас, както и секса винаги е страхотен и привличането, телепетатия имаме помежду си дори, еднакво мислене, гледане в бъдещето по еднакъв начин в еднаква посока, хубавите моменти също ги има, но действително бяхме на приливи и отливи, защото тя всячески опитваше всичко да провали с лошото си студено държание към мен, обидите към мен също бяха сериозни, обвинения без причина, че изневерявам дори когато сляза да преместя колата щом се освободи място на паркинга, каквото се сетите, живот под напрежение още със събуждането сутринта. Личеше си,че е недоверчива и свръх ревнива покрай миналите ѝ връзки когато са ѝ изневерявали и са я потъпквали, но аз бях търпелив. Казах си "с времето ще подходи с доверие към мен и ще се промени, ще ѝ се докажа, че съм различен и я обичам неимоверно". Това и правих постоянно. Винаги се държах добре с нея, винаги се грижих за нея и какво ли още не, но времето минаваше, седмиците и месеците се нижеха един след друг, а тя не спираше. Така се случи, че забременя есента тъкмо когато щяхме да се разделяме окончателно, не се разбирахме, и двамата естествено бяхме шокирани, ясно е, че детето е от мен, това е извън съмнение, но продължавахме да не се разбираме заради нейните непрестанни глупости и аз исках да направи аборт и да се разделим, защото така дете не се гледа с такава токсичност от нейна страна, нерви, обиди, терор, какво ли още не. Отказа и не взе мнението ми под внимание, не значеха нищо нито думите ми, нито действията ми. Помоли ме за прошка и последен шанс и да отидем на лекар, за да запазим детето и да следим бременността, обещания хиляди, че ще се промен, а и винаги пред всички, включително и пред нейните родители и роднини е признавала и продължава да признава и до днес какви неща и страдания ми причинява, че не го заслужавам, че ще спре с всичко това, да не абортира, обичаме се и ще е грях да го допуснем да се разделим и да го махне. След дълго мислене склоних, въпреки че нейното положение беше безнадеждно и в нейната промяна аз не вярвах, но я обичам и не знам как съм давал тези шансове и прошки тогава. Започнахме да ходим по лекари, времето минаваше и ту бяхме добре, ту отново тя разваляше нещата без никаква причина, комуникация помежду ни винаги липсва и тя спира да говори и мълчи брутално когато направи простотия и се скараме поради нейни токсични изблици и всичко останало все едно аз съм виновен за нещо, общуване нула, показваше непукизъм щом сме скарани и не ѝ пукаше, че страдам, че плача, че ѝ се моля най-накрая да спре, не оправяше отношенията ни когато тя самата ги развали, не спираше с токсичността и терора спрямо мен, обидите станаха още по-жестоки когато ме заплашваше, че като роди ще ми отнеме детето да не го виждам (буквално без да ѝ правя абсолютно нищо ми го казва това), че ще абортира и ще си намери друг докато аз се грижа за абсолютно всичко, плащам всичко, подготвил съм всичко за нея чак до раждането, не ми позволяваше да се виждам повече с приятели, а аз това го правя съвсем рядко така или иначе, дори да се чувам с роднините ми по телефона, а и тя и 200 пъти да говори с нейни роднини, родители или каквото и да е аз никога не направих проблем. Включително започна да прави проблем, че ходя на работа, защото там имало жени и според нея ѝ изневерявам и там, не ме допускаше дори да заспя без скандали, обиди, жестоки караници, токсичност, дори ми правеше напук и не се хранеше съвсем умишлено, за да ми е гадно, тормозеше мен и бебето вътре в корема ѝ непрестанно бяхме напрегнати  и аз само плачех, страдах и се молих като за всичко бях виновен аз, дори родителите ми при положение, че живеем само с нея двамата, който се сетите, само не и тя - тя в нейните представи за нищо на света не е виновна според нея и никога не си признава освен когато опре ножа до кокала и я натиснем всички да го признае, защото е ясно и от космоса, че без нищо да ѝ правя просто идва, сяда или ляга до мен и се започва с обвиненията, скандалите, токсичността, нервите, напрягането. Психически и емоционално не издържах накрая и дори здравето и спокойният си сън погубих в тази токсична връзка с нея, изгоних я и тя се върна при техните и беше решена да абортира в крайна сметка и да се съобрази с мнението ми, но бременността вече е в 3-ти месец и нещо-четвърти и сега средата на февруари месец вече ще се знае и пола дори. Сега започна да ходи на психолог и щяла да се промени, не знам си какво, обещава ми всичко, аз съм я блокирал навсякъде въпреки всичко, защото съм адски наранен, отчаян и разочарован от всичко случило се и нито искам да я виждам в момента, нито да я чувам, защото толкова да обичам това момиче и да давам всичко за нея, а получих само болки, нещастие, страдания, токсичност, нерви, паник атаки, влошено здраве и какво ли не. Склоних на всичко въпреки че думата ми нищо не значеше докато аз съм ключовата фигура и се грижех аз за всичко с някаква тайна надежда дълбоко в мен тя да спре, но не се случи това и промяната не дойде. Ходи на психолог вече разбрах, всички ѝ казват къде са ѝ грешките - моите родители, нейните, психолога и кой ли още не, а истината е, че тя никога не си признаваше вината без значение какво ми причиняваше и колко страдам, а тя виждаше как се мъча, колко съм нещастен и колко страдам. Ходи на психолог, сега живее при техните, сега след седмица като отиде на лекар ще се знае и пола, но иска да се събираме, защото ме обичала и страдала ужасно от раздялата ни и иска да сме заедно, то и аз я обичам и искам да съм с нея, но няма как да живея така, а и не съм длъжен да търпя само защото е бременна, ще имам дете от нея и няма как да абортира, а семейство не се създава така в скандали, неразбирателство, токсичност, нерви и безпочвени безпричинни обвинения, липса на комуникация и недоверие към мъжа както ѝ скимне докато аз винаги съм ѝ бил верен и ще продължавам да бъда, честен, открит с нея, търпелив, съобразяващ се, грижих се за всичко, а получих това, а не знам какво да правя и какво решение да взема... Да се събера ли с нея, завинаги да останем разделени и да се грижа за детето така отделно ли когато се роди дай Боже, да ѝ дам последен шанс ли, да ѝ повярвам ли този път, защото ще съжалявам може би ако наистина се е оправила, а не съм опитал, макар да не вярвам да се поправи, вече съм отчаян... Обичам нея, знам, че и тя ме обича, обичам ѝ корема и бебенцето вътре в нея също обичам, тя е показала и е доказала обичта си към мен с подкрепа към мен в трудни моменти, но тези брутални наранявания към мен, това да ме смята за едно нищожество и нищо докато аз съм се грижил за всичко и оправял всичко, като съм доказал любовта, верността си и отговорността си към нея и бебето направо ме убива, изстисква и измъчва... Токсичността, обвиненията без причина, измислиците, фантазиите, това да ме изкарва боклук и ку*вар на всяка крачка и всяка дума без причина ужасно боли, това да не ме уважава и да не зачита мнението ми по какъвто и да е начин също боли, скандалите без причина болят, обидите също...  Не знам какво да правя, моля за съвет, от жени, от мъже, но моля и да бъда разбран! Отчаян съм!