Искам да ти кажа, че това не е любов, макар и така да ти се струва и да си убеден в това. Любовта е спокойна, човека до теб ти носи мир и лекота. Това е токсично обсебване, което имате един към друг. Трябва да я пуснеш, иначе здравето ти може да пострада, а то вече и е натам са тръгнали нещата.
За съжаление това, че ще имате бебе усложнява много нещата, защото ще имаш връзка за цял живот с нея. Ще те моли да се върнеш, ще се извинява, ще обещава да се промени, но после ще повтаря паксъщите грешки и ще се стига винаги до тази токсичност, защото нея това я храни. Мозъкът й така действа и има нужда от вечна драма. Не знам доколко психолог изобщо може да помогне на такива хора, тъй като те нямат емоции, само симулират такива, крайни егоисти, не изпитват вина и винаги са прави. Мен "моя човек" ме лъжеше, че ще се самоубие, ако го блокирам... бяха ужасни манипулации. А реално го правят, само за да те вкопчат още повече и да не си тръгнеш. Това с ревността също е пагубно.
Не знам какво да те посъветвам. Най-добре да не живеете заедно. Поне така донякъде ще спасиш здравето си. Много сте мънички още, но е важно детето да расте в спокойна среда. И ако ще се събирате да се постараете средата да е такава, ако не по-добре по отделно.