Това вече не е гости, а чисто съжителство. Нито искам моите родители за толкова време, нито свекърите, нито които и да са други хора.
- Публикувана: 26 ноем. 2022, 16:43 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2022, 10:17 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 140
Защото сме зад океана, тя е вече възрастна и надали ще се навие пак и това е максималния срок, ама бога ми, не знам как ще приключи всичко...не е лесно. И най-идеалният човек да е, не е лесно, а свекървата е като заложено минно поле.
Аиша, майка ми и тя са абсолютно различни.Мъжът ми и майка ми се разбират много добре и той винаги я чака с нетърпение.
Аз с майка си не бих издържала да живея 6 месеца, камо ли свекърва…
Наистина е много трудно, дори и да е твоят родител. Лошото е, че имам много стрес и в работата и това съвсем не довършва. Този път наистина се притеснявам как ще изкарам. Това си е чисто човешко, в къщи да си свободен и да не се съобразяваш с никого. Ситуацията,такава каквато е, те принуждава и вкъщи да си нон стоп напрегнат.
Идеята да отидем някъде е много хубава. От три седмици мислим, но все нещо става, сега през празниците със сигурност ще го направим, че не знам..., Ако дотогава не сме се скарали...
До такава степен ми е тегаво, че си обещах никога да не го причинявам на децата си някой ден. Месец максимум е най-доброто, не повече.
То не е само, че някой ти се мотае вкъщи, Ами и цялостно все едно някаква камера:))) те снима нон стоп. Всичко, което правиш, се наблюдава, искаш или не искаш. Гадна работа. Започвам да готвя, дразни ме някой да ме пита какво ще готвиш, ама как, ама аз така го правя, иначе ..това поне я отказах. Ама като погледне човек, какво има в това...нищо. обаче не ми се обяснява и толкоз. Сутрин станеш...крив някакъв..сега трябва пък да говоря, Ами вкъщи съм си не ми се говори сутрин рано..наистина все едно имаш гост шест месеца....егати гадното
Идеята да отидем някъде е много хубава. От три седмици мислим, но все нещо става, сега през празниците със сигурност ще го направим, че не знам..., Ако дотогава не сме се скарали...
До такава степен ми е тегаво, че си обещах никога да не го причинявам на децата си някой ден. Месец максимум е най-доброто, не повече.
То не е само, че някой ти се мотае вкъщи, Ами и цялостно все едно някаква камера:))) те снима нон стоп. Всичко, което правиш, се наблюдава, искаш или не искаш. Гадна работа. Започвам да готвя, дразни ме някой да ме пита какво ще готвиш, ама как, ама аз така го правя, иначе ..това поне я отказах. Ама като погледне човек, какво има в това...нищо. обаче не ми се обяснява и толкоз. Сутрин станеш...крив някакъв..сега трябва пък да говоря, Ами вкъщи съм си не ми се говори сутрин рано..наистина все едно имаш гост шест месеца....егати гадното
Аз с майка си не бих издържала да живея 6 месеца, камо ли свекърва…
Quinoumene, влизам ти в положение, защото аз съм човек, който държи на личното си пространство. Дори 'госта' да не ми се пречка и дразни, след седмица-две започвам да се изнервям от липсата на уединеност.
Как да си помогнеш? От една страна, обясни на свекърва си, че ежедневно имаш нужда от време в което... (обясняваш каквото ти е важно - да си мълчиш, да не ти говорят, да бъдеш сама със себе си и т. н.). Обясни, че се надяваш да не се засегне и, че не е лично. Ако се засегне пък вече си е неин проблем, обяснила си. Но сега точно, жената не е виновна, че те разпитва какво готвиш. Може да си мисли, че го очакваш от нея примерно, един вид да разчупи мълчанието.
И от друга страна-дръж приятелите близо, а враговете - оше по-близо! Хаха 🙂 Щом на работа си подложена на стрес, направи всичко по силите си у дома да получеш необходимата подкрепа и спокойствие. Та дори от страна на свекървата. Ако я помолиш за съвет, споделиш ѝ, че ти е напрегнато, ако не е някой пън, все с нещо ще ти е от полза. А и ще подходи с повече разбиране.
П. С. Когато със свекървата сме били доста време заедно (дълго гости у нас), мъжа ми я е извежда навън, за да си оставам у дома сама на всеки еди-колко си дни. Не е заради свекървата, който и да е, имам нужда да съм сама у дома понякога.
А пък когато сме у тях за повече време, често се затварям в спалнята сама, чета си, гледам ТВ. Не са се разсърди ли хората. 🙂
Как да си помогнеш? От една страна, обясни на свекърва си, че ежедневно имаш нужда от време в което... (обясняваш каквото ти е важно - да си мълчиш, да не ти говорят, да бъдеш сама със себе си и т. н.). Обясни, че се надяваш да не се засегне и, че не е лично. Ако се засегне пък вече си е неин проблем, обяснила си. Но сега точно, жената не е виновна, че те разпитва какво готвиш. Може да си мисли, че го очакваш от нея примерно, един вид да разчупи мълчанието.
И от друга страна-дръж приятелите близо, а враговете - оше по-близо! Хаха 🙂 Щом на работа си подложена на стрес, направи всичко по силите си у дома да получеш необходимата подкрепа и спокойствие. Та дори от страна на свекървата. Ако я помолиш за съвет, споделиш ѝ, че ти е напрегнато, ако не е някой пън, все с нещо ще ти е от полза. А и ще подходи с повече разбиране.
П. С. Когато със свекървата сме били доста време заедно (дълго гости у нас), мъжа ми я е извежда навън, за да си оставам у дома сама на всеки еди-колко си дни. Не е заради свекървата, който и да е, имам нужда да съм сама у дома понякога.
А пък когато сме у тях за повече време, често се затварям в спалнята сама, чета си, гледам ТВ. Не са се разсърди ли хората. 🙂
ДоРеМи, хубави съвети даваш. Ако мъжът не е някой ръб, сигурно нвма да мрънка и ще извежда майка си на еднодневни екскурзии.
Аз тъкмо това си кислех днес - ако свекърите са вкъщи, няма как целият ден да го прекарам в леглото, да спя, да ям когато си поискам, не мога да им кажа да си намерят какво да ядат от хладилника... Чувствам се някак притисната да прекарвам време с тях. За шест месеца сигурно ще изплискам легена на такова напрежение.
Вярно, че презокеанското пътуване не е лесно и бързо ама шест месеца.... Според мен един до три месеца макс един път в годината е поносимо и абсолютно достатъчно.
Аз тъкмо това си кислех днес - ако свекърите са вкъщи, няма как целият ден да го прекарам в леглото, да спя, да ям когато си поискам, не мога да им кажа да си намерят какво да ядат от хладилника... Чувствам се някак притисната да прекарвам време с тях. За шест месеца сигурно ще изплискам легена на такова напрежение.
Вярно, че презокеанското пътуване не е лесно и бързо ама шест месеца.... Според мен един до три месеца макс един път в годината е поносимо и абсолютно достатъчно.
И аз съм в чужбина и моята идва за 2 седмици,повече..абсурд.Лошото е ,че ме преследва и постоянно ми говори хорааа🥴.
Не можем да я оставим на празниците в Бг сама,не е човешко това..та така.
Не сме в голяма къща за да има къде да се скрия😹..
Слушам едни и същи неща вече 15 години🥴.Сина й 😁все си намира работа и аз опирам(или обирам беше) пешкира.
Не можем да я оставим на празниците в Бг сама,не е човешко това..та така.
Не сме в голяма къща за да има къде да се скрия😹..
Слушам едни и същи неща вече 15 години🥴.Сина й 😁все си намира работа и аз опирам(или обирам беше) пешкира.
Лютиче, ако свекърите са ти на гости, защо няма да спиш и да ядеш когато си поискаш? Защото ти се сърдят или защото ти така смяташ за редно? Ако е второто, свекърите нямат вина, че ти си си измислила тези 'правила' и си ги следваш. 🙂 Наистина, звучи доста напрягащо толкова съобразяване с гости.
Ако говорим за гости за един ден-за обяд или вечеря примерно, да. Естествено, че няма да спя точно като ми почукат на вратата.
Ама от два-три дни и нагоре-да се чувстват като у дома си. Не е нужно да се обсебват с внимание, то и на тях ще им е тегаво сигурно да не ги оставяш на мира. Ако искат да готвят, ако искат да ядат каквото си намерят из кухнята - тяхна си работа.
Лютиче, ти да не си като свекървата на Quinoumene, ама в обратен вариант? Да не оставяш свекърите на спокойствие и да ходиш след тях да ги питаш какво готвят и какво слагат в манджата?
Шега, да не се засегнеш 
MyPlace, при теб пък за две седмици какво толкова може да ти писне, ако е веднъж в годината? Щом ти повтаря едни и същи истории, кажи и, че това вече го знаеш, по-добре да ти разкаже виц. Хем ще се посмеете двете.
Ако говорим за гости за един ден-за обяд или вечеря примерно, да. Естествено, че няма да спя точно като ми почукат на вратата.
Ама от два-три дни и нагоре-да се чувстват като у дома си. Не е нужно да се обсебват с внимание, то и на тях ще им е тегаво сигурно да не ги оставяш на мира. Ако искат да готвят, ако искат да ядат каквото си намерят из кухнята - тяхна си работа.
Лютиче, ти да не си като свекървата на Quinoumene, ама в обратен вариант? Да не оставяш свекърите на спокойствие и да ходиш след тях да ги питаш какво готвят и какво слагат в манджата?
Шега, да не се засегнеш MyPlace, при теб пък за две седмици какво толкова може да ти писне, ако е веднъж в годината? Щом ти повтаря едни и същи истории, кажи и, че това вече го знаеш, по-добре да ти разкаже виц. Хем ще се посмеете двете.
Наистина е много трудно, дори и да е твоят родител. Лошото е, че имам много стрес и в работата и това съвсем не довършва. Този път наистина се притеснявам как ще изкарам. Това си е чисто човешко, в къщи да си свободен и да не се съобразяваш с никого. Ситуацията,такава каквато е, те принуждава и вкъщи да си нон стоп напрегнат.
Идеята да отидем някъде е много хубава. От три седмици мислим, но все нещо става, сега през празниците със сигурност ще го направим, че не знам..., Ако дотогава не сме се скарали...
До такава степен ми е тегаво, че си обещах никога да не го причинявам на децата си някой ден. Месец максимум е най-доброто, не повече.
То не е само, че някой ти се мотае вкъщи, Ами и цялостно все едно някаква камера:))) те снима нон стоп. Всичко, което правиш, се наблюдава, искаш или не искаш. Гадна работа. Започвам да готвя, дразни ме някой да ме пита какво ще готвиш, ама как, ама аз така го правя, иначе ..това поне я отказах. Ама като погледне човек, какво има в това...нищо. обаче не ми се обяснява и толкоз. Сутрин станеш...крив някакъв..сега трябва пък да говоря, Ами вкъщи съм си не ми се говори сутрин рано..наистина все едно имаш гост шест месеца....егати гадното
Идеята да отидем някъде е много хубава. От три седмици мислим, но все нещо става, сега през празниците със сигурност ще го направим, че не знам..., Ако дотогава не сме се скарали...
До такава степен ми е тегаво, че си обещах никога да не го причинявам на децата си някой ден. Месец максимум е най-доброто, не повече.
То не е само, че някой ти се мотае вкъщи, Ами и цялостно все едно някаква камера:))) те снима нон стоп. Всичко, което правиш, се наблюдава, искаш или не искаш. Гадна работа. Започвам да готвя, дразни ме някой да ме пита какво ще готвиш, ама как, ама аз така го правя, иначе ..това поне я отказах. Ама като погледне човек, какво има в това...нищо. обаче не ми се обяснява и толкоз. Сутрин станеш...крив някакъв..сега трябва пък да говоря, Ами вкъщи съм си не ми се говори сутрин рано..наистина все едно имаш гост шест месеца....егати гадното
Мен ме натоварва свекърва ми с едни и същи истории за нейната свекърва, за стринката на мм и за преди 30 г като работела не знам си къде. Обаче хванах цаката. Свекърва ми има хоби - ръкоделие и маникюр. Хващам една от двете теми без контекст, тя не се усеща, втурва се в някоя от двете теми и ти да видиш, малко вдигаме настроението от скучните случки.
Готвя един ден мусака.Обаче много мразя /мъжът ми също/в мусаката големи парчета кайма.Затова винаги като задушавам каймата слагам вода и буквално я размивам , за да няма такива парчета.Сготвих аз всички разбраха какво готвя и нашата баба, след като се наяде ми вика:
-В моята порция няма кайма.Макар да ме гледаше през цялото време .Обясних ,че кайма има просто не е на едри парчета.😂😂😂😂😂
-В моята порция няма кайма.Макар да ме гледаше през цялото време .Обясних ,че кайма има просто не е на едри парчета.😂😂😂😂😂
ДоРеМи, хич не вървя след тях, ама днес целият ден бях по пижама. Няма начин да имам хора вкъщи и да се местя от дивана в леглото и от леглото на дивана. Също ми се вижда грубо да ми се дояде, да отида до хладилника, да си извадя някакви неща и да седна да си гледам сериала и да си хапвам. Аз това го виждам като елементарно възпитание.
Просто не върви.
Свекърът ми обаче няма никакъв проблем да си грабне чантичката и да излезе да се шляе сам из града. Много уважавам това негово качество. Майка ми като излезе и я няма минимум 5 часа. За един месец така и не разбрах къде ходи всеки ден по 5-6 часа
Много приказки станаха за едно нещо - просто когато има някой вкъщи, се чувствам длъжна да вкарвам поведението си в прилични граници.
Просто не върви.
Свекърът ми обаче няма никакъв проблем да си грабне чантичката и да излезе да се шляе сам из града. Много уважавам това негово качество. Майка ми като излезе и я няма минимум 5 часа. За един месец така и не разбрах къде ходи всеки ден по 5-6 часа
Много приказки станаха за едно нещо - просто когато има някой вкъщи, се чувствам длъжна да вкарвам поведението си в прилични граници.