И свекърва си ли покани лично да ти помага след секциото? Много се съмнявам
- Публикувана: 26 ноем. 2022, 16:43 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2022, 10:17 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 140
Да, имам съпруг, изключително е щастлив с мен, както и аз с него.
Обсъждали сме какво ще направим когато/ако осиновим нашето дете. И неговото мнение е, че ще послушаме съветите на психолозите относно кога да го видят родителите му.
А аз никога не съм твърдяла, че съм сложен човек. Селянка съм и често се водя от селския здрав разум, затова и може да се сторя елементарна на някого.
Но едно знам, че досега мъж раждал не съм видяла. Всички деца, които познавам, са раждани от жени. То е въпрос на биология, не на феминизъм.
Сигурно затова за казармата се разказват много легенди, но не съм чувала никой мъж да се хвали колко му е било трудно раждането, как го е преживял наравно с жена си и колко съпричастен е бил.
Обсъждали сме какво ще направим когато/ако осиновим нашето дете. И неговото мнение е, че ще послушаме съветите на психолозите относно кога да го видят родителите му.
А аз никога не съм твърдяла, че съм сложен човек. Селянка съм и често се водя от селския здрав разум, затова и може да се сторя елементарна на някого.
Но едно знам, че досега мъж раждал не съм видяла. Всички деца, които познавам, са раждани от жени. То е въпрос на биология, не на феминизъм.
Сигурно затова за казармата се разказват много легенди, но не съм чувала никой мъж да се хвали колко му е било трудно раждането, как го е преживял наравно с жена си и колко съпричастен е бил.
Нормално е една жена да разчита повече на майка си, отколкото на свекърва си в труден момент, не само след раждане. Има деликатни моменти, може специфична помощ да се иска, а дето се казва, може и да и се троснеш, без особени последици.
Не е нормално майка ти да се провървя като у тях си, дори и с цел помощ, а свекървата едва ли не, да праща молба за аудиенция. И да, един мъж може да не е раждал, но също да има някаква нужда от помощ в този момент, а и въобще.
Поправете ме ако греша, но има едно наложено обществено мнение, че за жената е естествено да опира до мама във всеки момент, да споделя, да помага, да се очакват грижи към порасналата дъщеря (в колко теми за проблемни семейства се пита "при родителите си не можеш ли да се върнеш"), ако щете дори да излизат и да се забавляват заедно. Същевременно, ако един мъж има същите отношения с майка си е какъв ли не(не искам да пиша точната дума, която всеки първо ще се сети), Защо?
И тук говорим за точно определена връзка дете-майка, в случай че кажете "да му помага баща му" бащите са отделна тема.
Свекървата се натриса, свекървата претендира, дори не свекървата, а "Свека" - това абсолютно грозно обръщение го научих от форума. А на мама, която също е жив човек и едва ли без слабости всичко и се позволява. Ами, не го намирам за особено редно. И нямаше въобще да пиша, ако не бяха наблюденията ми в реалния живот.
Не е нормално майка ти да се провървя като у тях си, дори и с цел помощ, а свекървата едва ли не, да праща молба за аудиенция. И да, един мъж може да не е раждал, но също да има някаква нужда от помощ в този момент, а и въобще.
Поправете ме ако греша, но има едно наложено обществено мнение, че за жената е естествено да опира до мама във всеки момент, да споделя, да помага, да се очакват грижи към порасналата дъщеря (в колко теми за проблемни семейства се пита "при родителите си не можеш ли да се върнеш"), ако щете дори да излизат и да се забавляват заедно. Същевременно, ако един мъж има същите отношения с майка си е какъв ли не(не искам да пиша точната дума, която всеки първо ще се сети), Защо?
И тук говорим за точно определена връзка дете-майка, в случай че кажете "да му помага баща му" бащите са отделна тема.
Свекървата се натриса, свекървата претендира, дори не свекървата, а "Свека" - това абсолютно грозно обръщение го научих от форума. А на мама, която също е жив човек и едва ли без слабости всичко и се позволява. Ами, не го намирам за особено редно. И нямаше въобще да пиша, ако не бяха наблюденията ми в реалния живот.
Разбира се, че мъжът ми е родител колкото мен, стига да си гледа детето. Бременността и раждането са "избори" на природата, не на мъжа ми. Ако си гледа детето, има същото право да помоли за помощ когото реши.
Но пък е много забавно как нераждала обяснява за раждането и бремеността на раждали.
Но пък е много забавно как нераждала обяснява за раждането и бремеността на раждали.
Раждах в града на свекърва ми. Тя работеше в болницата. По стечение на обстоятелствата тя беше всеки ден до детето. Като я извадиха от кувьоза и ме вкараха отново в болницата, за да я кърмя и наблюдават два три дни, преди да ни изпишат. Свекърва ми беше там. Опитваше се да ми помогне. Бебето не искаше да засуче, защото беше загубило рефлекса, заради храненето със сонда. Тогава ми беше все тая дали е тя или друга сестра или акушерка. И тя се притесняваше не по-малко от моите родители, които бяха на 200+ км. Единствено отказваше да й взема кръв. Викаше колежки и очите й се насълзяваха при всяко боцкане на бебето. Майка ми това не го видя, не знае колко е ужасно. Не е загубила нищо, от това, че не е присъствала в живота на бебето в първите му 20-30 дни.
Е, не се харесваме със свекърва ми, не си вижда често внучката, но пък тогава не ми е и минало през ума да я държа на страни. Жената просто си вършеше работата. Такава, каквато я вършеше и за много други деца.
Е, не се харесваме със свекърва ми, не си вижда често внучката, но пък тогава не ми е и минало през ума да я държа на страни. Жената просто си вършеше работата. Такава, каквато я вършеше и за много други деца.
За това кой ще помага (ако изобщо не дай си Боже се наложи) това ще е майка ми. Не защото е по-високопоставена баба, а защото няма да ме е срам да ме види кървяща, по гащи, полугола, гола. Няма да ме е срам да ми вижда гърдите, как кърмя, как плача от безсилие и недоспиване. Ще мога да й кажа в прав текст, ако прекалява с нещо, както и тя ще може директно и право в очите да ки каже, ако бъркам генерално някъде. Точно жената, която ме е отгледала от парче месо (доста голямо парче месо, ама нали...) може да ми е емоционална и физическа опора.
Това, разбира се, ако мъжът ми го няма и не мога да се справям сама. Ако си имам мъж в бащинство, той ще е "помагащият". Не виждам причина той да си седи отстрани и да гледа, докато бабите се грижат за бебето.
Казвам го кято нераждала жена, но същото се отнася, ако съм след операция.
Това, разбира се, ако мъжът ми го няма и не мога да се справям сама. Ако си имам мъж в бащинство, той ще е "помагащият". Не виждам причина той да си седи отстрани и да гледа, докато бабите се грижат за бебето.
Казвам го кято нераждала жена, но същото се отнася, ако съм след операция.
По принцип, ставайки дума за млади и прави хора, няма нужда от помощ от трети човек. Никак. Даже е полезно това капсулиране като двойка над детето, особено първото. С второто, третото е хубаво да има баби наоколо за помощ с големите. Неслучайно има дълго бащинство за по един месец и повече в много държави.
А, и още нещо, не се настройвайте, че ще ви боли, че ще сте зле след раждането. Това въобще не е задължително.
А, и още нещо, не се настройвайте, че ще ви боли, че ще сте зле след раждането. Това въобще не е задължително.
Много се впрягате. Ако има кой да помага - възползвайте се. После може да има момент, да няма кой, дори да си в нужда. Аз ценя всяка помощ, вкл. тази от свекървата, много.
Естествено, че ако някой иска помощ и има кой да му я предостави, е в реда на нещата да се възползва. Тук не става въпрос за това. Ако майката иска нейната си майка защото ( по повод отговора на Лютиче) се срамува и притеснява от свекървата е напълно разбираемо. Това е трудно да го промениш или изкорениш. Ама да кажеш, че мъжът няма право на каквото и да е мнение, защото не е раждал той и видиш ли е здрав и прав, а не се е мъчил 9 месеца като жив дявол - еми, това е супер дразнещо и нелогично..
Много се впрягате. Ако има кой да помага - възползвайте се. После може да има момент, да няма кой, дори да си в нужда. Аз ценя всяка помощ, вкл. тази от свекървата, много.
Да, сега идва нашия ред да помагаме (вкл. на свекървите, ако се наложи).
Сега знам, обичайните клишета, защото са отгледали мъжа ми, ама защото трябва да съм по-добър човек. Не е интересно. На практика аз нищо не им дължа, лично на мен нищо не са ми дали и изобщо не са ми помогнали.
това че, децата дължат нещо на родителите си, само защото са ги създали и родили ми се струва абсурдно. Децата не са виновни че са създадени, за да им се внемява чувство на дълг. Особено важи в случайте, когато т.наречените родители са егоисти, т.е. те не са направили кой знае какво за детето си, дори и да са можели, а после седят и чакат някой да им е длъжен, дори с цената са собствения си живот. А това че, една жена е родила сина си, и после да чака друга жена-снаха да я търпи, въпреки изцепките и, да е непротиворечаща, без глас и т.н. е направо нелепо. Аз за себе си съм решила, ако мога да помогна, ще го направя, но първо ще питам, дали е необходимо.Ще ходя на гости само за кратко и когато ме поканят или ще ги питам предварително.
Скрит текст:
Много ми е смешна тезата, че след раждането мъжът и жената са равни и имат право и двамата да си поканят родителите, иначе било дискриминация.
Как може да са равни хора, от които единият е изпитал само удоволствието от правенето на бебето, а другият се е мъчил девет месеца?
Аз не съм раждала, но приятелка ми е казвала, че нейното секцио може да се сравни с моята операция от миома като разрез, болка и грижи след това.
Е как жени, които са раждали, си мислят, че мъжът и жената имат еднакво право да канят родители за помощ? Мъжът здрав, прав, нищо не го боли. Жената с разпорен корем, с шевове, хормони в небесата, някои жени здраво място нямат на корема от инжекции, отгоре на всичко и кърмят.
И било дискриминация да дойде майката на жената, дето едвам си стои на краката, умира от болки и има нужда от помощ и утеха, а да не дойде майката на здравия, прав мъж, дето нищо му няма?
Е това четох, четох и не го разбирам.
Интересно ми е също, жените които защитават тази теза, дали правят разлика между снахата и дъщерята, ако имат и двете, дали ги обичат еднакво и дали при подобна ситуация, ще извикат и снахата, и дъщеря си или ще има дискриминация?
Между другото при осиновяване се препоръчва от психолозите да не се канят бабите и дядовците при пристигането на детето и изобщо в началото контактите да са ограничени само до майката и бащата. Чак след това, да се въведат роднините и то не наведнъж, а постепенно и по малко.
Е ако се случи децата ви да осиновят, пак ли ще се натискате да видите внучето още в деня на пристигането, защото иначе е дискриминация и имате права?
А дали ще е трагедия, че ви е видяло на третата година за пръв път, а не на петия ден от раждането? Няма ли да изградите връзка?
Съжалявам че го казвам и не искам да обидя никого конкретно тук, но когато хората изхождат от себе си, своите права, своите нужди, това за мен е егоизъм и е различно от безусловна майчина любов.
Любовта не изисква, тя дава!
Как може да са равни хора, от които единият е изпитал само удоволствието от правенето на бебето, а другият се е мъчил девет месеца?
Аз не съм раждала, но приятелка ми е казвала, че нейното секцио може да се сравни с моята операция от миома като разрез, болка и грижи след това.
Е как жени, които са раждали, си мислят, че мъжът и жената имат еднакво право да канят родители за помощ? Мъжът здрав, прав, нищо не го боли. Жената с разпорен корем, с шевове, хормони в небесата, някои жени здраво място нямат на корема от инжекции, отгоре на всичко и кърмят.
И било дискриминация да дойде майката на жената, дето едвам си стои на краката, умира от болки и има нужда от помощ и утеха, а да не дойде майката на здравия, прав мъж, дето нищо му няма?
Е това четох, четох и не го разбирам.
Интересно ми е също, жените които защитават тази теза, дали правят разлика между снахата и дъщерята, ако имат и двете, дали ги обичат еднакво и дали при подобна ситуация, ще извикат и снахата, и дъщеря си или ще има дискриминация?
Скрит текст:
А пък и голям зор да се види някакво нищо не разбиращо бебе. Важни са следващите 18 години, не първите пет дена. Общувайте с внуците си след това (нарочно не казвам гледайте ги, а общувайте), а първата седмица дали сте ги видели или не, няма никакво значение нито за тях, нито за по-нататъшните ви отношения.Между другото при осиновяване се препоръчва от психолозите да не се канят бабите и дядовците при пристигането на детето и изобщо в началото контактите да са ограничени само до майката и бащата. Чак след това, да се въведат роднините и то не наведнъж, а постепенно и по малко.
Е ако се случи децата ви да осиновят, пак ли ще се натискате да видите внучето още в деня на пристигането, защото иначе е дискриминация и имате права?
А дали ще е трагедия, че ви е видяло на третата година за пръв път, а не на петия ден от раждането? Няма ли да изградите връзка?
Съжалявам че го казвам и не искам да обидя никого конкретно тук, но когато хората изхождат от себе си, своите права, своите нужди, това за мен е егоизъм и е различно от безусловна майчина любов.
Любовта не изисква, тя дава!
Няма нужда да обичаш еднакво снаха и дъщеря. Както син и зет, каквито аз имам. Обичам и двамата по различен начин. Зет ми съм приела като свое дете, той си има ,така да се каже, само нас. Имаме различия, ама със синът ми имам повече.
В първите месеци на детето гледане и общуване е едно и също. Имам внучка на 1 г и 2 месеца, често я гледам, та от опит говоря. Едва от няколко месеца "общуваме" .
Осиновено дете и въвеждането на роднините в неговия свят няма нищо общо с новородено дете. Първото нй-вероятно е преживяло достатъчен стрес.
Аз се съобразявам с дъщеря ми и зет ми, живеем в една къща,на различни етажи.Когато им предложихме варианта,който е временен, аз имах условия, които казах, те се съгласиха.Изговорили сме нещата и всеки си знае мястото.Предстои им пренасяне в тяхно жилище , много съм в час с нещата, които правят,даже и ел. кана ,която са си избрали. Но не се меся,само слушам и похвалвам.
Искам и със снахата да съм така в бъдещ момент.Но зависи и от нея, даже много зависи.
