На юлчето захранване му предстои, а на мама да чисти следи - Родени Юли 2022 - тема 4

Тя заспиваше сама в кошарата на въртележка, но с тези боледувания всичко се обърква. Точно в момента нямам никаква възможност да оправям режим, защото вече голямата официално ще си е вкъщи всеки ден и нямам време да инвестирам да пробвам нови начини на заспиване. Ето сега трябваше да бъде първата дрямка, още не съм успяла да я приспя и каката не ме оставя сама в стаята да го направя. Сега малкото е в раницата кой знае кога ще заспи, като дойде време за втората дрямка. Просто се чувствам супер безсилна и най-гадното и че никой не ми съчувства у дома сега, по празниците трябва да се влачим напред-назад и аз да му мисля режимите на децата.

Бяхме при личната, малката още е с червено гърло, явно е болна и си търси своето.

Само аз ли съм толкова извън час и не успявам да се организирам с двете деца у дома?

Аз ти написах още в предните коментари, че не си само ти. Вкъщи е ад с двамата, за да приспивам малката му пускам детско на телевизора и той става егати зомбито, ама друг вариант няма. Сега от 10 до 10:50 я приспивах, той гледал и разлял чаша мляко с какао, та присах я най-накрая и отивам при него, цялата маса, диван и възглавници, пода е в мляко с какао. Изгоних го от хола и го наказах без телевизия и сега реве пред вратата и блъска. В същото време трябва да го върна за да му правя инхалация с Пулмикорт и изобщо не знам как ще стане без телевизор ама каквото такова! 50 минути приспивах малката, дето уж първия сън е най-лесен за приспиване, ами представям си следващите...........

Гуш, момичета! Мисля ви! (И в главата си постепенно отлагам второто дете, хахаха; шегичка).
Ще минат и заминат и тия моменти и ще си спомняте хубавото.
За релакс препоръчвам разглеждане на нов диван, Деси

Впрочем мен и с едно ми е трудно да се организирам щото пък съобразявам всичко с работещ от вкъщи мъж. Вчера ми прави физиономии че детето се разплака докато готвих и не можах да стигна до него 2 мин, че режех месо и трябваше да се измия старателно. Ще го натиря да си ходи в офиса за постоянно и ще се оправяме с дечко царски или поне тъй си го представям 😄

Благодаря ти за споделеното. Прегръдки от мен ви пращам. Споделена болка е половин болка, нали така казват.

И аз и пускам тв, рапунцел, Анна, Елза и там други , но едва едва се навивам, просто съм много против и заради пустите си принципи, дет се вика плюя кръв и се влача по земята, ама няма да зомбирам децата 😂 да видим до кога ще издържа. Надявам се да не го приемеш като критика, никого не бих к итикувала за нищо, само споделям ❤️

О не, не го приемам като критика, аз мислех по същия начин, но просто сега като е болен е двойно ужасяващ и не ми издържат нервите. Иначе той гледа в YouTube как деца строят лего, замъци от пярък, ревюта на роботи и такива неща, приемам го малко успокояващо

Възхищавам ви се на всички с две и повече деца 🙂Герои сте! Честно😍
Ние си мечтаем за второ, но предвид това че сама го гледам (има си само една баба и то на 500 км от нас), ММ работи от офиса и слава Богу 😀 и с този дерматит, който не ни позволява да спим нощем... може да остане несбъдната мечта.

Не вярвах преди, но с 2 деца е 500 пъти по-трудно. Чудя се на себе си какво толкова съм се ядосвала с първото като бебе.
Докато инхалираме четем книжки ние. Или гледаме каталози с играчки. Аз не давам допълнително екранно време. Гледа макс 20 минути и спираме. Искам да свиква да респектира като брат и има някакви неотложни нужди. Обратното също гледам да го има всеки ден. Казвам му на него, че трябва сега 10 минути да играе сам, защото аз и сестра му прави еди какво си. Ако мрънка го оставям. Само ако реве силно с каката се уговаряме за почивка и така. Но това удоволствие е за сметка на моите нерви. Да видим до кога ще издържа.

Да, тук ако не друго поне съчувствие имаме и го раздаваме на килограм. Че е трудно, трудно е, надявам се нещата да влязат в поносими релси възможно най-скоро! 🤗

Доста трудно бих се навила аз на второ, ако мине време и забравя всичко, може и да размисля ама на този етап… мне мерси. Герои сте всички с две за мен, с едно ми е трудно да се организирам. Постоянно смятам кога трябва да спи, кога трябва да яде, колко ще спи, кога да играе на пода, че да не повърне.. и като казах повръщане! Не спира бе! Досега не ми е връщал толкоз много, ама то от това натискане на корема нон стоп на земята, два часа да са минали от ядене, той като ги вдигне тез ръце и все връща. По цял ден бърша и преобличам от повърнато.

Вдъхновена от вас забърках едно тесто за сладки и отлежава втори ден в хладилника. Да видим кога ще му дойде реда. Само с бебето няма как да тръгна да правя сладки, тъй че някоя вечер ще е. Спестявам си готвенето като съм сама с него като цяло.

Утре подновявам захранването, чудя се между броколи и бял морков. Май ще са броколите първо, да видим дали поне тях ще одобри. Иначе също си играе с лъжичката и горе долу това е единствения начин да лапне някакво пюре, аз като му я давам се мръщи. Той я взема, лапва я, прави отвратена физиономия, ама си я тика обратно. Даже и без да иска си обира пюрето от устата.

20 минути сън, като по часовник. Лудницата зове! 😒

О и другото ми оплакване - пак има крусти! Пак! Тъкмо изчезнат и пак се появяват. Кога ще спрат да излизат?

Забравя се, Muppa Бонуса на повече деца е, че ако по някаква случайност другите са при баба/дядо/приятел с преспиване/лагер и останеш с едно, все едно си без дете. Честно ако сме само с бебето е такава скука и тишина, пу-пу да не му е уроки, ама все едно сме без нито едно дете. Не казвам, че е лесно иначе, трудно е. Трябва да се угоди на всеки и всеки си иска своето. Постоянно чувам от една страна "Мамо, ела да ти покажа нещо", от друга "Гладен съм", "Виж какво направих днес в училище", "Имам да уча нещо наизуст, помогни ми", "Ела да рисуваме", "Още съм гладен", тя също мрънка за внимание разбира се  и всеки ден споменавам многоръкия Шива. Но като знам, че всичко това ще ми липсва след години, някак си променям гледната точка

На мен ми е криво, че не намирам много време за разходки. Днес времето беше хубаво, но пак трябваше да ходя по задачи, тя спи в колата, аз обикалям магазини, куриери и т.н. Утре ще компенсирам надявам се.
Криво ми е и, че малката редовно е в стаята, докато работи ТВ. Така я позиционирам, че да не гледа, но чува, озърта се, търси го. Казах им да гледат, докато  тя спи - трудна работа, защото все е будна точно когато трябва да гледат, а на мен не ми се стои като наказана в другата стая с нея, или пък трябва да готвя в този момент. Поне през деня като сме си сами е много спокойно, като ги няма мъжете. В 8 сутринта настава нашето време и в 5 следобед лудницата се прибира, та в дните без задачи и ангажименти си е направо разкош. Пускам релакс музика, играе си на активната, аз си гладя/готвя/чистя....

Здравейте. И аз нямах време да се включа тези дни, защото подготвям коледните подаръци и гледам докато Марти спи с това да се занимавам. Остана да измисля какъв да бъде подаръкът на баткото от моите родители, за Марти мисля да търся и някакво килимче за игра и за мъжа ми трябва да добавя нещо. За роднините още нищо не съм купувала, явно ще е в последния момент. Опитвам се и да опаковам подаръците, докато баткото е на градина, защото после не знам как ще стане, но Марти хич не ми съдейства и опаковам под неговия съпровод. Коледни сладки правим няколко дни преди Коледа. Миналата година рисувахме и украсявахме, тази дано поне имам възможност да направя някакви. Все пак трябва да оставим на дядо Коледа в чинийка. На мен ми е важно да създам в децата усещането за уют и магия по време на празниците. Искам да чакат с нетърпение и да се вълнуват, както мен. Искам да си изживеят тези детски години, да вярват в чудеса и когато пораснат и имат техни семейства да пренесат това и там.
Освен това искам да измисля нещо и за Деня на бащата, който е след Коледа. Мисля да напиша стихотворение за него, което баткото да му каже и да му подарим нещичко, но още не съм решила какво.

Във вторник изпратих баткото на градина и се моля да в здрав. Госпожата преди това ми писа, че текат усилени репетиции за коледните тържества и трябваше да се включи. А аз изтерясвам като чуя за болест. Все чета за много болни, грипове, болници и ми става зле. В градината едната група е затворена заради варицела, та и това го мисля.
Марти вчера беше кисел и искаше все да го разнасям. Гризе си настървено играчките, нервен е и на моменти нищо не му се прави. Очичките му пак започнаха да залепват, писна ми вече. Имаме час за ваксина за 22ри, но когато ми даде този час изобщо не съобразих, че баш предпразнично иска да му слага ваксина и не знам дали ще отидем.
Днес се обърна от корем по гръб, ама с такава засилка, че сам май не разбра какво стана. Иначе обратно на 90% се е обърнал, но не смее сякаш.
Много са му интересни крачетата. Постоянно ги вдига, гледа и вече си пипа и пръстите, но не е схванал, че са и доста вкусни. Даже докато яде търси да ги хваща.
Когато го оставя в гимнастиката и шезлонгът е до него му е много интересно да го разглежда, чопли и дърпа.
Да ви споделя каква драма с комплекта за хранене имахме. Поръчах още преди повече от седмица един комплект за Марти. След ден-два видях, че в сайта пише, че е изпратен и го очаквах. Но всеки ден питам мъжа ми дали има известие, защото давам неговите данни и той все не, та не. Днес решава да звънне директно на сайта и му казаха, че ще направят справка и ще му върнат отговор. Два часа и половина я правиха тая справка и накрая се оказа, че не само, че не е изпратен, но даже и не е наличен този комплект. След 10 дни щял да бъде и ще ми го изпратят. Като знам мъжа ми как е побеснял и добре ги е наредил..За първи път ми се случва да ми пише, че нещо е изпратено, а да не е. Добре, че не звъннахме първо на куриера да питаме какво се случва. Естествено не искам да ми го изпращат вече.
Оф на мен хич не ми се иска да захранвам още. Вчера си хапнах една вафла! и я поднесох към Марти (нямаше да му дам наистина), но той не прояви никакъв интерес. Нито си отвори устата, седеше като препариран. А иначе всичко си набутва в устата. Гледа ни втренчено като ядем, но дали е готов още не знам.
Не знам дали сте слушали лекциите на доктор Владимирова. Съгласих се за себе си с някои неща, но други не са по моите виждания. Според нея не трябва да готвим ние на децата до 1г, дори съветва да купуваме готови пюрета, защото са под контрол. Съгласна съм, има логика в това, но чак пък да каже, че това е най-добрият вариант не ми е ок. Плодовете ги въвежда много късно. Месец след зеленчуците вкарва жълтък. Не подкрепя ЗВБ, защото бебетата не са готови да приемат така храната. Първо си е пюре, после вече постепенно се учат на частички. Тя е ок с даването на попара, даже точно с нея преминавали към непюрирана храна.
Абе имаше доста неща. Даже не я изгледах докрай.

Мексикана, за тези подмятания от приятели ще свикнеш. Идеално време за отсяване. Ако те нямат деца не очаквай и да те разберат.

Нашата елха с баткото мисля, че не е търпяла големи поражения. Имаше едни звънчета, които постоянно сваляше, а аз слагах. Катереше се на едно столче да достигне каквото му трябва, но мисля, че не е летяла.

Рафаела, имаше едно наборче на баткото, което вървеше по-пухкаво от останалите деца, но като се издължи и сега няма и спомен от пухкави бузи.

philipa_, и аз писах наскоро, че имам същите терзания, но те са си вечни. Може би няма ден, в който да не го мисля и да не ми е мъчно, че времето лети и децата растат. Баткото ми изглежда толкова голям спрямо бебето, а все едно вчера него го гушках и мачках така.

Всички болни да се оправят бързо и да посрещнат здрави новата година.

При нас баткото проявява някакви пубертетски изблици. Усещам и ревност от време на време. Чака с нетърпение баща му да се прибере от работа и се лепва за него. Ако види, че се занимава с бебето сумти, че на него внимание не обръща.
И аз така сега като имаме две се чудя какво толкова ми е било трудно с едно, а то хич не е от спокойните деца. Просто времето за нищо не стига, всеки си иска неговото и не мога да се разкъсам, дори и да искам. Каквато и организация да има в рамките на денонощието няма как да се свърши всичко, което трябва.
Не мисля, че се забравя, просто идва момент, когато осъзнаваш, че искаш още едно дете. Факторите са много. Има и такива, които не достигат до този момент. Ние винаги сме искали, макар да не съм предполагала, че ще е чак толкова трудно, но ще видим. Да са ни живи и здрави дечицата. Както казахме, времето минава прекалено бързо, за да мислим само за трудностите.

Пс . Трети ден го пиша това. Сигурно съм искала да напиша още нещо, но ще допълвам, ако се сетя. Марти упорито се опитва да ме избута от леглото. Хайде лека и мека от нас!

Чак сега се включвам отново! Как сте,мами? Самуил навърши 5 месеца и кати че някой му ъпдейтна системата веднага! От 3 дни прави па-па с устата (не като пате,а тип дай ядене), та вече имам една грижа по-малко! Жаден и гладен ли е - казва си.
Явно очакваме зъбче скоро,защото нощния сън е почти мираж...ако не е между мама и тати! Вече заспива почти сам...стига да има шише в устата или някой да го гали по главата.
На последния преглед беше 71 см и 8 кг! Голяяям мъж си върви и това си е.
Както знаете,аз започнах да захранвам сравнително рано. Вече яде зеленчукови и плодови пюрета,каша както и банан! Слагам му го в чесалката за зъби и му доставя огромно удоволствие. Като цяло...става все по-интересно! Вече си яде крачетата...много е доволен,че вече не само мама и тате ги ядат!!

Днес съм на банкет,та ще се гледат по мъжки. Дано всичко е наред. Поздрави!

Това па-па, ба-ба в 5 месец е лепетна реч. Би било притеснително да не се появи между 4-8 месец (бях писала около 6, ама си проверих източника).

Опитах да го оставя гладен. Не знам какво е,ама не е съвпадение! Човека иска вода или папкане. И е доволен. И ние също. Отпаднаха ни две мъки. 😁

О, да, да, те си вербализират като искат нещо. Първо рев, после мънкане, после лепетната реч и т.н

Ние бяхме преди 2 дни на ваксина,Герито е качила от 22.11 само 200гр ,закова кантара точно на 8кг..Педи каза да захранвам,като не правя паузи между въвежданията ,смесвам тиква със зеленчуци , ако тях не ги иска смело  да въведа пуешко и заешко,въпроса бил да започне да яде нещо различно от мляко ...Притеснено ми е като цяло,но дано да нямам проблеми..

Следя ви ,но не ми остава време за писане