Мъжа ми и сестра му.

Той си има легло, както и сестра му, не е като да им се налага да спят заедно - да нямат дом и т.н.

Е, хайде сега, чак пък. Кумата ми има брат близнак, никакви страшни неща не станах, когато всеки от тях си намери половинка. Познаваме се от деца, имат и друг по-голям брат, такива неща не са се случвали. Да, по-близка е кумата ми с близнака си, но определено не е било страшно нито, когато тя се омъжи, нито, когато той се ожени. На по 40 са вече, та не е да нямам поглед.

Дори ако напълно изключим сестрата от историята, какво остава?
Съпругъг е за пример, мил, любезен и забавен с другите хора, а на жена си постоянно подвиква, тръшка се и пъшка. Само това е достатъчно според мен, за да си направиш изводите колко си важна за него.

Аз от всичко разбирам,че ти си излишна в цялата картинка.От там идва и лошото му отношение.Явно си използвана за да родиш дете.Те двамката искат така да си живеят.Нямат място чисто емоционално за партньор понеже вече са си такива един на друг колкото и да не е нормално това.Подобно нещо съществува и между майка и син,майка и дъщеря ,които са по-често срещани,но не пречи и брат и сестра да са явно.Казвам ти го като човек минал през това и използван за "донор".  Детайлите са различни при теб както и,че говорим за брат,сестра,но основата е същата.Липса на емоционална нужда от теб и присъствието ти,да си споделяте,да планирате заедно,да се подкрепяте и т.н. Емоционалният партньор е сестра му. Колкото повече се конфорнтираш със сестра му толкова по-зле.Колкото повече му говориш,че тези отношения със сестра му не са нормални още много по-зле.Това са токсични,болни отношения на хора,които са в симбиоза един с друг и изобщо не осъзнават,че не са им нормални отношенията.

Вие хубаво и начукахте канчето, но авторката малко трудно приема нещата. Все пак има и периоди на умерено спокоен живот, когато сестрата не е наоколо.
И къща и дете. Ей така да сложиш край на това, не е лесно. Но все пак е станало нещо, което я е накарало да напише темата. Тези отношения не са от вчера и тя ги е приемала и мислела за братски.
Нещо е почнало да я човърка, че не е много нормално.

Ако съм на мястото на авторката, не бих искала детето ми да расте в такава среда, а мъжът ми да се държи по този начин с мен през голяма част от времето. Може да не е лесно да се сложи край, но пък по-трудно ми се струва да продължава живота така. Поне аз лично не бих искала това. Но в крайна сметка авторката си решава.

То всъщност хората,които имат нормални отношения с близките си не подозират,че може да има такива токсични отношения.Първоначално виждаш,че са хора,които държат един на друг,говорят си,имат привързаност,което е добър знак,че човекът държи на близките си хора,не е егоист и т.н. В последствие изплуват други неща - пренебрежение и лошо отношение към теб,"партньора" ти винаги избира позицията на сестра си,майка си или който е там.Те са на първо място,а не ти.Ти се опитваш да градиш отношения,но място за такива няма.Явно и за сестрата и брата е така понеже и тя не е в дългорочна връзка с някого.При такива хора връзките са краткосрочни,не могат да развият дълбоки отношения с други понеже са ги развили вече със брат/сестра/майка. Ти поне можеш да си вземеш детето от тази токсична среда и да му осигуриш нормален живот.  Все пак всичко това е валидно ако всичко е така както го описваш. Не си ли приоритет за другият човек - няма да се получи нищо.Ще заема позицията на сестра си,ще те пренебрегва,ще се чувстваш като натрапник и т.н

Родители има ли в картинката?

Аз бих прибегнала до някоя камерка и микрофонче. В днешно време се набавят толкова лесно. Така ще лъсне истината.

Авторката каза, че вече е ползвала шпионски средства, май бебефон, така е чула намеците, че не е добра домакиня.

Ми да вземе някой друг скрит микрофон, ама ако чуе нещо гнусно, да не й прилошее.

Обратното също е вярно. Хора, които са израснали сред токсични отношения, не вярват, че може да има близост в семейството и го считат за ненормално. Като започнат да обясняват, все изскачат разделени родители, всеки тръгнал да си урежда живота самосиндикално, децата в най-добрия случай зарязани при баба и дядо...
И после рев: ма той е много близък с майка си, със сестра си, с брат си, макакможетака... Ами, може.
Ако родителите са си свършили добре работата, може. Ако не са – остават всички останали драми за братя и сестри, които не могат да се гледат, карат се за продънени тенджери и се бият и убиват за парче земя.

То между близост и токсични отношения има разлика.  Точно от там се бъркат нещата и се подвеждат хора като авторката в случая. Самото отношение към партньора е важно.Тук говорим за семейство с дете,а не за гаджета.В такъв случай приоритет номер 1 трябва да е жена ти и детето,а не сестри,майки,баби,братя и т.н. В случая приоритет е сестрата,а жена му е досаден придатък към отношенията им.Това е токсично. Иначе е нормално и хубаво роднините да си помагат,да общуват и да се виждат,но да има поставени граници и да няма намеса в личното пространство на новото семейство. В токсичните отношения обикновенно се възприема като семейство сестрата като в случая или майката,а не партньора ти.

Да, не съм го написала коректно. Вмъква в разговор какво е направила вместо мен, когато сме и оставяли да гледа детето. Да, случвало се е да останат чинии от закуската, но бързам за работа и и казвам че нямам време, но ще си ги оправя вечерта, така или иначе има съдове. Или да пусна пералня сутрин, но да не е свършила и да я помоля да я отвори примерно, аз като се върна ще ги пусна пак и простра. Тя го прави това, аз всеки път и благодаря, тя всеки път ми обяснява че така или иначе той като спи и е скучно и няма проблем. А после отива и го изкарва през брат си така, сякаш освен че ни гледа детето я ползвам и за домашна прислужница едва ли не...
На втория Ви въпрос: първо, че няколко пъти ме е обвинявал, че не върша нищо, и тя ми чисти, простира и мие чинии, което освен тя да му е казала няма кой друг. Случвало се е да ги чуя да, прибирайки се, особено ако не ме очакват в този момент и на отворен прозорец чуваш какво се говори понякога грозни неща...
Или както лятото, след престоя в болницата не можех да си намеря една от чантите, а ми трябваше спешно, те решиха че съм тръгнала към колата да я търся (което беше така), но не погледнаха през прозореца че търся първо на беседката дали не съм я оставила. И тогава ги чух как коментират, че цял ден съм лежала и не съм сгънала прането (това защото тя уж дойде да види малкия, но веднага се хвана да ми сгъва дрехите и брат и побесня че тя върши "моята" работа). Заболя ме, единствено защото няколко часа по-рано ни бяха изписали от болница с малкия,  2 часа по-късно той отново започна да повръща.
По-късно получих извинение от мъжа ми, и че наистина не знаел какво го е вбесило и по-принцип дори не го бил мислил това.. уж.

Свекърва или свекър имаш ли? Те какво мислят за децата си?