Мъжа ми и сестра му.

Заради детето ли си все още с този ненормалник? Чак се ядосвам като чета какъв абсолютен Мунчо е мъжа ти. Не те уважава, не личи да те обича, а и лудата му сестра като е намесена - грозна картинка. Този си заслужава да му биеш шута и да си гледаш детето далеч от него. Психопат.

Авторке, аз също имам брат. И го обичам адски много, бих влязла в огъня за него! Обаче.. колкото и да го обичам, не спя в едно легло с него и не се меся в дома му с жена му.

Макар да има неща, които не са ми правили добро впечатление в жена му, никога не съм си позволила да коментирам, защото не е моя работа. Тя е неговият избор и аз го уважавам. Голям човек е, може да прецени дали е щастлив с нея. Каквато я е избрал, такава ще си я гледа всеки ден. Няма как да отида да злословя по нейн адрес, защото не си е сгънала прането или готви гадно. Ми да си го сгъва, ако не иска да не си го сгъва, ако иска да ходи винаги на ресторант или да запише курс за готвене. Тия неща са недопустими да се коментират, защото е грозно.

Не, наистина, каквото сам си направиш... И заради детето не е да остава човек в такава среда, точно заради него, освен за себе си, е редно да се махнеш.

Така.. първо отново благодаря за определението тъпа!
Уточнила съм го още в писането на темата: преди да заживеем заедно се е случвало той да ми каже че сутринта като съм си тръгнела и тя ляга до него. И да ми се е струвало странно, още емоциите са били нови, розови очила и съм подминала.
Квартирата е години преди детето, и не съм се изнесла както написах двамата бяхме се изнесли за период от време. Работихме на едно място, далеч от къщата ни и тогавашния работодател сметна че му е по-изгодно да ни плаща помещение наблизо, отколкото пътни + минимален шанс за големи закъснения.
Мъжа ми обаче се прибираше, и останалото съм го описала.
След случайната ни среща с брат и сестра, имахме разговори и неговото обяснение беше, че просто му е ново това с живеенето с половинката и в известна степен е искал малко свобода.
По него време не съм имала подозрения или поводи да мисля, че тя по някакъв начин се меси в отношенията ни, или че той я слуша за всичко, още по-малко се е държал грубо, пренебрежително, нито е имало крясъци или обиди.
Допреди заминаването ни, и след приключване на работата и връщането вкъщи не е имало толкова очевидно предпочитание, не съм се чувствала изолирана или пренебрегната когато сме тримата, и си живеех с илюзията че са ме приели в семейството си, и че с нея сме близки..
Така че да, приех го като някакъв период, дадох шанс и всичко беше наред, така съм си мислела тогава, сега не знам вече.
След като забременях сякаш започнаха да се променят нещата, усетих някаква промяна в отношението и, тогава започнаха и тези техни разговори насаме. Скандали, обяснения - в крайна сметка реших че може би просто си въобразявам.
След раждането продължи това нещо, тогава започнах да се чудя дали винаги не е било така, просто по-умело прикрито. Няколко месеца по-късно тя си намери поредния, отхлаби примката около брат си, впоследствие заминаха в чужбина с него.
Уточнявам, че дори и в този период мъжа ми не ме е обиждал, не ми е крещял. Той по-принцип обича спорове и дразги с мен, но не и сериозни конфронтации и ако види че съм много ядосана обикновено си намира работа из гаража, докато се укротя и може да говорим спокойно.
Първият ни сблъсък беше когато тя дойде за няколко дни. Малко след пристигането и започнахме да се караме, да се игнорираме, и когато се присъединя към тях да се променя атмосферата рязко, сякаш съм им се натрапила, и съм им скапала настроението. Тогава за пръв път мъжа ми си позволи да ми повиши тон и да ме обвини. После съжаляваше и не знаеше защо е избухнал така. Тя си тръгна и ние си влязохме в нормален ритъм.
И преди няколко месеца, когато се завърна сама нещата започнаха да се променят и се стигна до описаната ситуация, и точно заради това започнах да се питам има ли смисъл да стоя с този човек?
Относно спането при нея, аз знам само за онези в началото на връзката ни, и няколко пъти тази година след като сме се скарали сериозно. Чета коментари, че едва ли не всяка нощ спи при нея, че става от нашето легло и отива в нейното.
Пак е странно, не го оправдавам по никакъв начин, не го смятам за нормално, единствено исках да вметна че не е системно.

Той как е приемал нейните партньори ?

Трети път те питам тия хора родители имат ли и как приемат спането в едно легло?

Какво се иска от нас в крайна сметка? Няма да ти кажем как мъжете ни си нанкат до сестрите си, нито че ние се гушим до брятата си.
Питаш в първия пост дали да не си изнесеш багажа и да ги оставиш, ами направи го, те може даже да не забележат.

Не, няма родител който да попитам за мнение по този повод.
Знам че са израснали с периоди на голям недоимък.
От него знам че с другата му сестра също са спали на едно легло в студентските му години, в по-мразовитите дни, за да не отопляват всички стаи.

Затова може би и допреди време не съм отдавала значение на споделянето на легло с тази му сестра. Именно защото се е споделяло като забавна история тип: "Сутринта изобщо не съм усетил кога си тръгнала, или кога сестра ми е дошла на твоето място. Изкарах си акъла като се обърнах и я видях нея до мен."
Години по-късно в случаен разговор за семейството ми, си говорим за сестрата която не живее тук вече, но и когато живееше нямаше подобни неща. И ми казва: "Хич не я гледай че е кожа и кости, много е силна. Не знаеш какво е да те срита в гърба/главата/носа насън." Впоследствие уточни че говори не за детските години, а за този период когато са спели в едно легло, и че са си спели всеки с крачета към главата на другия.
Тогава започна да ми се струва странна първата ситуация, и с течение на времето още повече се замислям над нея.

След последните уточнения едва ли има интимни отношения между тях, изглежда са си свикнали така от младежите години. Колкото и да е странно отстрани, имало е чисто практическа страна. Обаче проблема е другаде - май емоционален инцест му се казва. А сестрата изпитва ревност към теб, мъжът ти си позволява лошо отношение след нейна обработка. Решението за раздяла е най лесно, но ти ще живееш с последствията, не ние от форума. Възможно е тя да си намери отново мъж и да спре да се занимава с брат си, тогава ще отслабне натискът. С такива зависимости винаги е зле, дали към майка/ баща, сестра или някой външен, винаги има проблеми с партньора.

Това е ужасно, което описваш.Просто си тръгни. На тия хора им има нещо, като в психо филм. Не ти е мястото там.

А защо изобщо ѝ оставяш детето?

Защото работи, иначе е добра идея ако може друг да го гледа детето от време на време...

А бащата не работи ли? Това не го разбрах.

Надявам се да е пързалка!
Ако не е
Бягай от там, ако те е грижа за твоето и на детето психично здраве.

Тази близост между тях няма да отслабне и ще си е все така, докато сестрата на се омъжи и мъжът ѝ евентуално да се намеси и да го спре.

То лошото при такива отношения е,че както написа rf22 има ревност.Сестра му реално го ревнува от теб.В случая е сестра му,но може да бъде майка или друг външен човек.При всяко нейно присъствие ще има манипулации върху мъжа ти и той най-вероятно ще й играе по свирката и ще се настройва негативно към теб.Дори и да си намери мъж и да се изнесе при него ако нещо стане и се разделят пак ще се повтори старата история.А както написах при подобни болни отношения трудно се създава емоционална връзка с партньор и трудно има дългосрочни отношения понеже те нямат нужда от такива и от човек до себе - такъв вече имат. До колко вече може да се промени човек си зависи и от собственото му желание.На сила  хубост не става са казали хората.