Номинации за най-голяма муня (тема 5)

Благуна  😀
Чест и почитания!

С дребните цици и аз се изхилих мощно. 😂 Проблемът е, че баща ми придремва на кухненското диванче до мен. Оплака се , че не спал добре нощес и както си бъбрехме докато готвя, задряма. Аз си казах, че трябва да съм тиха, но после прочетох Благуна. След това изтропах с тавите докато избирах подходящ размер. След това с чекмеджето на фризера имах задявка - иска размразяване пущината, а аз се правя на приятно разсеяна от две седмици и сега едва го отворих/затворих. Естествено шумно. После изпуснах тавата, защото кой да се сети, че на излизане от фурната ще пари и е добре да ползвам ръкохватките по предназначение, а не като подложка за чашата ми. Разбърках манджата и връщайки тавата се изгорих на реотана. Изохках.
Дано поне нощес успее да се наспи баща ми!

Напоследък зачестих...
Сложих бяло сирене във вода, с малко сол, да не се размива. Малко, малко, ама няколко пъти съм ръснала щедро, така да има, и то морска сол. На следващия ден го извадих и се замислих, че за първи път ми се случва да изплува.  След малко ММ ядосан: "Какво сирене съм купил, не се яде от сол".
Изсипах саламурата (на дъното останала неразтворена сол от 2 дни), в новата вода сиренето си потъна на дъното. И ми просветна - мунята направила наситен солен разтвор, жалко че не пробвах дали яйце ще се задържи отгоре.

Обичам да ви чета.Сега се заливам от смях с малките сиси Дано не стресна бебето много...
Иначе аз след първата ми пълна упойка помня,че сънувах някакви глупости и още не съвсем излязла от нея се обадих на ММ и една колежка да им кажа,че съм жива(много ме е страх от пълни упойки,имам няколко,след последната през 2020 едва са ме събудили)...

Да не ти се налага, но ако трябва следващият път предупреди анестезиолога че имаш проблеми с упойките. Има различни видове, не се покриват от здравната каса всички. Аз също имам проблем с класическите упойки.

Аз един път съм била под пълна упойка, правиха ми кюретаж. И досега, като се сетя, имам много приятно чувство. Може би, понеже трудно заспивам, помня как упойката ме отнесе за секунди и заспах. После много лесно се свестих, пет минути след като ме събудиха, се обадих да кажа, че всичко е минало и си играех на телефона. Два часа по-късно се прибрах пеша вкъщи.

Аз от моята упойка като се събудих в операционната ми миришеше на... мекици. В същност това беше нещото, което ме събуди - силния мирис на мекици Бях много гладна преди операцията, понеже ме оперираха последна, късния следобед. Преди да заспя си говорихме с екипа колко сме гладни всички, защото те цял ден оперират, а аз цял ден ги чакам гладна. И се будя, една сестра ме гали по лицето и ме вика по име, аз я поглеждам и я питам - къде са мекиците Изпопадаха от смях После ми стана много лошо и забравих и мекици и всичко. А съквартирантката по легло се скъса да псова като излизаше от упойка

След 1вата си упойка (бях на 29г) се събуждам в леглото и питам "Светулка Светулкова? Аз ли съм?"
Сестрата отговаря "да" и аз се успокоявам

Сестрите и лекарите сигурно книга могат да напишат, с изцепки на пациенти след упойка.

Предупреждават ни, че ще сменят инкасаторкта, която отчита водата.  У нас имаме 2 водомера-един в банята и един в коридора до входната врата. Този до вратата е с една вратичка, която се отваря супер лесно, хората са го измислили, но аз няколко пъти приложих груба сила и сега се отваря само с нож. По-принцип използвам малко ножче за рязане на зеленчуци. Звъни се на вратата и знам, че е инкасаторката, новата. Засилвам се да отварям и по път бързам да взема ножчето, за да не губим време и да й отворя да засече водомера. Обаче това ножче го няма, няма никакъв нож освен един огромен, ако си го сложа на ръката е от върха на пръстите до лакътя. Аз по-принцип съм припрян човек, не мога да ходя бавно, да говоря бавно, създавам доста напрежение около себе си, та с едни устрем грабвам големият нож, отварям вратата със замах и виждам някакъв мъж, той обаче явно вижда побесняла жена с огромен нож и тръгва да тича по сътлбите надолу и вика: моля ви се, госпожо, аз съм за водата. За водата съм! Новият инкасатор."
"Ама разбира се, заповядайте, но имаме 2 водомера...." обяснявам надълго и нашироко. Той стои на площадката и не мърда. "Аз да дойда, но по-добре да ми кажете данните и поне да приберете ножа"  Обясних, защо го държа, отворих тъпата вратичка, но някак не му вдъхнах доверие, защото докато вървеше към банята не смееше да се обърне с гръб към мен, въпреки че бях оставила ножа. Малко адреналин му вкарах, но си е супер идейно като звънне някой на вратата да изскачам с големия нож.

За протокола- 6 упойки. Едва на последната се събудих с бълнуване. Признавам си, че се изненадах от себе си и ме хвана срам.

Мда, зрелищно си е да посрещнеш някого на вратата с нож в ръка... казвам го щото и аз съм го правила.
Преди няколко години ще събирам аз приятели за рождения ми ден.  В блока където живеех имаше малък магазин на партера, естествено че големи бутилки безалкохолни и прочие няма да ги мъкна от по-далеч, купувам от там вечерта преди партито. Прибирам се, мятам ги и се запрятам да режа мезета и да подготвям каквото мога от вечерта да се улесня. Звъни се на вратата, няколко минути след като се прибрах, тъкмо съм се развихрила с едни луканки и с големия нож - е що да не се явя в цялата си прелест да отворя с ножа в ръка? Един доста едър мъж се сви набързо, силно притеснен щото аз нали и върша 101 неща едновременно и отварям със замах и засилка...
Оказа се че собственикът на магазина ми маркирал 1 бутилка Кока Кола вместо 2 и се усетил след като съм излязла от там вече. Честно казано, на мен също ми се видя че малко пари ми взе, но пък аз такава глупост не пия и не знам цената както на останалите ми покупки, набързо заключих че те тия боклуци ако струваха повече сигурно никой няма да си ги купи

Бл@гуна, ама ти избиваш постоянно рибата...
Какви сте фурии да посрещате хората с гол в ръката...гол
В Кауфланд имаше едни ножове с 9 см острие, за които казах, че дори за убиване на човек не стават. Та ММ ме погледна леко напрегнато.

Това ми припомни съфорумката, която отворила вратата само по гащи рано сутрин, мислейки си, че е мъжът и, но не бил той, а някакъв друг човек. Погледнала го, казала му “идиот” и му хлопнала вратата. Още ми е смешно!

Не помня дали съм разказвала и преди в темата, но веднъж дойде инкасатор, а аз не знам защо си помислих, че звъни мъжът ми (тогава още гадже) и отворих вратата, казвайки "мяяяууу"...Не знам откъде ми дойде, по принцип не мяукам, без значение кой идва. Може би защото наскоро си бях взела котка...