В момента чета ... 81

За много години!
Аз чета Славея и съм на 1/3 от нея.
Много печатни грешки и слаб сюжет.
В Камък, ножица, хартия изброих 5 пъти думата "версия" за 6 страници. По-добра моя версия, друга версия и прочие.
В Славея се появи още в началото на книгата.

Лорито, аз бих ти препоръчала Черните лилии, но … ако можеш да четеш на френски, в оригинал.

И аз чета Пасажер 23

Ще са ми интересни после отзивите ви за тази книга. На Фицек Терапията не ми хареса, но е възможно заради превода да е (но тук в оригинал не се наемам да чета), езиково ми беше много досаден.
Последното обаче е точно обратното при Приказка, харесва ми тук Стивън Кинг.

По темата с бележките под линия - все по-често оставам втрещена какво се счита, че има необходимост от пояснения. Скоро четох "Малки неща като тези" и бяха изнесени имена на градове и Jingle Bells. Не вярвам да има човек, който да не може да разбере, че става въпрос за име за град, дори да не го е чувал, или пък да не знае, че Jingle Bells е коледна песничка, дори да не говори английски. Не знам дали го правят по навик или от тотално подценяване на читателя, но понякога ми става обидно чак. През изминалата година, четох каквото мога в оригинал, тази година май ще продължа да избягвам преводи, когато мога. Само съжалявам, че не владея още някой език.

Ох, на мен Бюси ми е в списъка, но няма как да го чета в оригинал. Имам го на български и на английски...освен да пробвам на английски.

Да, имаше някои излишни неща в бележки под линия в последната книга, която четох едновременно (само че донякъде) в превод и в оригинал-  но пък някои от бележките бяха без съмнение много полезни, обаче имаше и такива, които ми бяха странни защо е трябвало да бъдат сложени.
А за езиците, които не владеем - има вариант, търсим - ако имаме съмнение в превода, преведена на някой чужд език, който ни е достатъчно добър за четене.

Fictrix, пробвай на английски.

Бележките под линия са извънредно спорна тема, има различни мнения за тях. Някои, включително Умберто Еко, застъпват тезата, че не трябва да има абсолютно никакви бележки, а преводачът трябва да се постарае да изрази всичко в самия текст по такъв начин, че да няма и нужда от бележки. Има и преводачи, които са на такова мнение. Но дали ще има, или няма да има бележки, зависи до голяма степен и от текста. Когато превеждам, се опитвам да избягвам излишните бележки и да слагам само за неща, които наистина ми се струват важни. Едното, за което винаги слагам бележка, е, когато в текста има думи или изрази/изречения на друг език, примерно на френски/италиански/немски/испански в английски текст - тогава давам превода като бележка под линия. Когато се цитира някакво произведение, примерно пиеси на Шекспир, също посочвам в бележка откъде е цитатът, кой е преводачът и от коя година е изданието, което аз лично цитирам в превода. Но да кажем за имена на улици/площади/градове предпочитам само да напиша "улица еди-коя си", а не да уточнявам в бележка, че това е улица (то често не е и необходимо да се уточнява, но все пак). Много тънка работа е да дадеш само толкова бележки, колкото са необходими, и то да са написани по правилния начин, без да се самоизтъкваш (примерно има случаи, когато преводачите проявяват чувство за хумор в бележките, а това е недопустимо за мен), а само да дадеш необходимата информация, която читателят вероятно няма да познава. Вярно, че някои са на мнение, че в днешно време всеки може да си провери всичко в Гугъл и няма нужда от бележки, но за мен не е така. Тези проверки те откъсват от четенето, губят ти време (макар че може и да ти стане интересно, когато търсиш нещо). За мен самият текст трябва да дава необходимата информация, така че читателят да не трябва да прекъсва четенето, за да си я намери сам. Да не говорим, че понякога и няма как да си намериш сам информацията, защото няма гаранция, че ще можеш да напишеш правилно на оригиналния език това, което те интересува.

И също смятам, че бележките са още едно нещо, което е добре да се обсъди между преводача и редактора, защото редакторът се явява един вид коректив и в това отношение и може да внесе баланс, ако преводачът е прекалил или ако е пропуснал да сложи бележка някъде, където е добре да има.

А иначе все още "мъча" "Богат, беден". Книгата си е интересна, езикът също ми е много приятен, просто чета по-малко напоследък.

Допълвам, че с тази книга се “сдобих” изключително трудно и сред редица перипетии, които за мен са образец за нелоялна търговска практика.
В тази връзка, единственото което ще кажа е, че се надявам да излезе пиратски възможно най-скоро!

Издателството е поредното, което нехае за продукта си и явно му е безразлично как и в какъв вид ще стигне до читатателя.

Относно бележките. Много ми хареса подходът на Г. Ангелов с превода на "Доброжелателните". Обясненията са на последните страници. Ако не ти е интересно или знаеш какво е "оберщурмбанфюрер", например, и къде се намира в иерархията или пък SS и други подобни, въобще не отгръщаш и продължаваш нататък.

Мен ме дразнят необяснимите бележки - примерно наскоро прочетох такава бележка за вид дърво, което приличало на иглолистно, но всъщност е широколистно (не мога да се сетя как се казваше, по-късно може да проверя, ако не забравя).
Погледнах го в гугъл - иглолистно, ражда шишарки, не намерих обяснение защо всъщност е широколистно под прикритие - никъде не го пише?!

А мен пък ме дразни, когато са накрая бележките и трябва да отгръщаш.
В разказите на Тед Чанг имаше думи, които не бяха обяснени (а уж имам богат речник). Та, трудна работа е това с бележките.
Взех си от библиотеката "Време за жени" и "Степни богове" (подстрекателки такива). Веднага започнах първата и за малко да си изпусна спирката в метрото.....

Бележките според мен е добре да си вървят текущо в текста, а накрая  (или в началото) може да се сложи речник, когато например в текста често се използват определени думи на друг език - тогава е най-добре да ги има на лесно за намиране място, а не да се дава превод под линия всеки път или само при първото срещане в текста. Такъв беше случаят с една книга на испански, но за баските - Patria на Фернандо Арамбуру. В нея накрая имаше речник на баските думи и изрази, които се използват неведнъж в текста.

Аз смятам, че понякога има нужда от повече бележки под линия. Поставям се на мястото на хората, които не владеят езици и мисля, че не винаги биха се ориентирали с английски, немски и др.
Но имам едни подозрения, че и преводачите не винаги сами знаят за какво иде реч и си ги оставят чуждите думи така, който знае да се сеща. Скоро имах един такъв очебиен пример, че и преводачът хал хабер си няма за нещото, но вече не помня в коя книга беше.

Да, голямо майсторство е да сложиш бележки на правилните места и да са правилно формулирани.