Кога свършва младостта?

  • 25 716
  • 521
  •   1
Отговори
# 480
  • France
  • Мнения: 16 624
Едно време някои хора са били така. След като се оженят и родят, се затварят вкъщи, на работа и точка.
Не само едно време. За съжаление точно така се получи и с нас. Confused надявам се като пораснат малко децата, нещата да се нормализират.

# 481
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 4 077
Имам намерение да си поживея поне 10 г, само здраве и парички да има!
Поживяването няма общо с младостта Simple Smile И слава Богу Grin

# 482
  • София
  • Мнения: 45 546
Едно време някои хора са били така. След като се оженят и родят, се затварят вкъщи, на работа и точка.
Не само едно време. За съжаление точно така се получи и с нас. Confused надявам се като пораснат малко децата, нещата да се нормализират.
То и ние бяхме така, особено зимата.
Лятото поне, по градинките вечер, с приятели, биваше.

# 483
  • France
  • Мнения: 16 624
Ние и лятото сме изолирани. Тук разстоянията са големи и е трудно да се организираш с деца.

# 484
  • Мнения: 17 427
Въпрос на организация е. Живяла съм в страни с огромни разстояние и точно разстоянията никога не са ни спирали.

# 485
  • France
  • Мнения: 16 624
И аз това казвам. Няма спонтанност - да се видим след 10 мин. Примерно. Сега отваряме аджендите и правим планове за след месец-два. Не е същото.

# 486
  • София
  • Мнения: 45 546
Е това е много кофти. В София слизаш в градинката между блоковете и готово. Даже ми липсват тези времена...
По темата - човек остарява като си стесни кръга приятели и познати. В училище са много, в университета също, и в един момент като стане семеен също трябва да си организира някаква компания, че иначе става много сдухано.

# 487
  • France
  • Мнения: 16 624
Така е. Но казват, че в един момент децата стават по-независими и ходят по зелени училища и лагери, и можеш наново да си безгрижен.

# 488
  • София
  • Мнения: 45 546
Ами, малкия е на 12. В града при всички случаи, и да го вземем, и да го оставим, гледаме да се приберем до 12.
Баби нямаме. В България лагерите умряха по време на Ковид и още не са се възстановили.
На почивка без него не сме били.

# 489
  • Мнения: 13 614
То пък голямата социализация в градинката между блоковете Simple Smile

# 490
  • София
  • Мнения: 45 546
Ами ние лично се сприятелихме с 2-3 семейства и вече....10 години сме си приятели, децата също.

# 491
  • София
  • Мнения: 19 323
Ние имаме няколко приятелски семейства, с които сега да звънна - след 30 Мин ще ни чакат на уговореното място. Някои са с малки деца. Покрай нас и децата ни са си близки. Хем сме в различни квартали, но се напасваме кога и къде е удобно на всички. Повечето са ни състуденти и колеги.

# 492
  • Мнения: 17 427
В България лагерите умряха по време на Ковид и още не са се възстановили.
Това не е вярно.
От 2020 година сме си в България ( след първия локдаун), няма година, в която да е пропуснат лагер. Лятото и няколко на брой. Все в България. На 12 е в момента.

# 493
  • София
  • Мнения: 38 358
Бачка си организацията по бели, зелени, сини, пембяни училища, творчески уоркшопове, спортни лагери и прочие.
Откакто не са онлайн са на път.

# 494
  • Мнения: 5 056
Е това е много кофти. В София слизаш в градинката между блоковете и готово. Даже ми липсват тези времена...
По темата - човек остарява като си стесни кръга приятели и познати. В училище са много, в университета също, и в един момент като стане семеен също трябва да си организира някаква компания, че иначе става много сдухано.
Не съм особено съгласна. Преди да се родят децата имахме да кажем 5-6 приятели, с които се събирахме, пътувахме и т.н. След раждането на първото дете и разбирайки, че има нещо, което не е наред доста намалих, да не кажа спрях излизанията. ММ заради работата си имаше много контакти с различни хора. Аз единствено в градината в центъра на града излизах да опитам да завържа разговор с майките, но не ми се получаваше. Започнах да се разхождам сама с бебето за по 2-3 часа през деня и се прибирах.
След година и половина се роди и второто бебе. Записах се и в университета.
Стигаха ми разговорите там. Изобщо не ми липсваше събирането с хора.
Цялото ми съзнание беше ангажирано с търсене на информация за симптомите и болестта, от която евентуално е болно голямото бебето.
Когато малкото стана на 2-3 г. отново започнахме да си ходим на гости на някои наши приятели. Пак започнахме да пътуваме. Сега имам повече време за себе си и правя това което ми доставя истинско удоволствие.

Чувствам се чудесно!

Общи условия

Активация на акаунт