Кога свършва младостта?

Е значи си си намерила нов кръг приятели, точно както казвам.
Аз доучвах 2017-19. Беше много яко! Почувствах се млада, определено.

Бебе, малко дете, нормално е всичко да се върти около тях.
Често избирах спокойствието в къщи.
И като порасна, все едно се подмладих:)

Здравейте! Приятна темичка!

Младостта свършва когато часовника не е сверен. Хората напразно не са казали, ако си сложиш на ум, че си болен от нещо, непременно ще те стигне!

Моята младост мисля, че свърши преди 11 месеца, когато почина съпруга ми. Тъкмо бяхме започнали да си преоткриваме отношения с голямо дете вече, опитвахме се да върнем тръпката от първите години на връзката ни, вече си представях как ще ходим отново на почивка само двамата и изведнъж край, всичко свърши. Гледам да се държа заради детето, имам и възрастен баща, но не очаквам вече нищо хубаво, имам чувството, че и живота ми е свършил и от тук нататък ме чакат само задължения, болести и смърт.

Lyatno vreme, приемете моите най-искрени съболезнования! Страшно много съжалявам, че Ви се е случила тази трагедия. Не знам, какво друго да Ви кажа…
Прегръщам Ви. Дръжте се. 😔

Лятно време, съжалявам за загубата!

Според мен е въпрос на психика. Около 40-те съм и се чувствам страхотно. Обичам живота, много го обичам, въпреки нелеките ситуации, които съм имала, като всеки човек. Никой не ми дава повече от 30г., нямам бръчки, висока и слаба съм, повечето не ми дават дори 30, казват, че изглеждам дори под тази възраст, на около 28г.  Но според мен, най-вече зависи как един човек, на психическо ниво, възприема себе си. И да ми беше друга външността със същата психика пак така щях да се чувствам. Просто осъзнавам, че сме за малко на тази земя. Повечето ми познати около 40-те са страшно притеснени от годинките, трудно приемат остаряването, вайкат се, че са около 40-те, обвиняват кого и какво ли не за несполуките си в живота, все по-сринати и слаби са психически с времето. Аз се наслаждавам на всеки ден и си мисля, че и на 80 години, дай боже да е писано да ме има и ако съм в прилично здраве, ще се радвам с пълна сила на живота, тогава пък ще се радвам, че все още дишам. Всяка възраст, според мен, е красива. Нямам никакъв проблем с остаряването, най-хубавото нещо на света е да имаме възможността да се сбръчкваме, да имаме живота си. Обичам всеки един  мой рожден ден, защото това съм аз, сега, това е моето време,  живея и си чакам многото бръчки, сините кръгове под очите и старческите петна по ръцете. И на тях ще се радвам. И на 50г. ще съм радостна, ако живея нормално нали и най-скъпите на сърцето ми хора са добре. Не говоря, недай боже, ако стане някое външно нещастие с мен и съм жив труп, който не може да се обслужва и е само пречка за другите. Не, подобно положение не,  но ако ми е спестено, нямам причина да се чувствам недобре. Обичам остаряването, колкото и ненормално да звучи. На две по 20 се чувствам значително по-добре, отколкото на 20г. Не че и на 20 нямах своите успехи, не че и тогава не съм се занимавала с най-значимите за възрастта неща, но я няма силата от опита, която идва от самостоятелно преодолените трудности. Не разбирам хората, които като минат 40г. и все едно животът им вече е приключил, постоянно изпадат в някакво отчаяние, чести депресии, не виждат смисъл в нищо и като че ли не очакват нищо. Защо, след като семейството ти е живо и здраво.  Казвам им, че животът сега започва, но те ме гледат малко странно. Не са вторачени в постигането на мечтите си, а в загубите, което за мен не е правилно. Не сме стари и на 50г., и на 60г., и на 70г. може да не сме. Ей, хора познавам един лекар на 78г., идея си нямате каква енергия има, работи като лекар лятно време на плажа, втора работа има през нощта, пътува всеки месец в чужбина, един ден почивен и е при някой от съседите, знае навсякъде какви събития предстоят, ходи, кара колело, плува, кара кола, страхотен дух ви казвам. Има и такива хора. А всъщност, няма нужда от парите, има доходи от наеми, пенсия и по други линии, но му е неприемливо да легне и да лежи, иска да е сред хора, да помага. Не толкова възрастта е определяща, важно е най-вече самото ни отношение. Ако човек се предаде, еми… Те някои и на 30г. са стари, като караш ден да мине, друг да дойде, като нищо не те вълнува, като нищо не те радва, като си или пред кутията, или на работа, или спиш….Тогава какво като имаш дихателна дейност, реално пак не си жив.

Аз също колкото повече време минава, толкова по-добре се чувствам, нормално е с годините човек да става по-уверен в себе си. И, да, привилегия е да остарееш, на много хора така и не им се случва. Обаче с напредването на възрастта естествено настъпват изменения и няма как чисто физически да бъдеш все като на 25 например, независимо как се чувстваш.

Близо до 30г съм и се чувствам ужасно физически! Всичко ме боли, отслабнах много, роднини почнаха да ме питат дали ме съм болна 😳 Много се надявам, че като пораснат още малко децата ще имам повече време за себе си и ще спре да ме боли всичко. Има моменти да не мога да заспя от болки в кръста. 2 пъти си записвах час за масаж и се наложи да го отменя, защото и двете деца се разболяват едновременно

Има доста амортизирани млади хора, в 20те години, а изглеждат на по 30+. Преждевременно са се изразходили физически и психически от много връзки, алкохол, цигари, наркотици.

Съответно и обратното, когато човек се пази и гледа да живее спокойно и без тежки отговорности, може да е на 30-40 но да е млад по вид и по дух.

На 47г.тялото ми започна да дава сигнали,че май няма да е вече както преди и да не си правя някои илюзии.А като си млад си мислиш,че винаги ще си млад,здрав и красив. И като гледаш и слушаш си казваш,че при теб това няма как да се случи.Някакси не ти се вярва,че полека лека ще настъпи и друго време...Не е лесно,но вече го приех.Просто няма накъде...Опитвам се да видя хубавите неща в живота и да не се вторачвам в това,което е признак на загубената младост.Като си помисля,че и не всеки пък има тази привилегия да доживее и да види децата си пораснали и да се радва и на внуци също така.
Имам си мои развлечения и хобита,чета,пътувам,имам все още любопитство към живота и света.Важно е духа да е жив и да не се отпускаме.Той като е на ниво нещата вървят.Благодаря всеки ден за възможността за този дар да съм жива тук и сега и да преминавам през изпитанията на живота,които ме правят по-силна.Това ме повдига и държи в кондиция да не унивам не само аз,но и да подкрепям и децата си по пътя им с търпение,опита и житейската си мъдрост...
С младостта не свършва живота все пак.А и имаме време за много други неща,за които не сме имали време и възможности докато сме били по-млади.

Има един виц ,кога започва живота на човек спорели трима единия само се смеел и двамата го попитали защо се смее той казал :живота на човек започва като му пораснат децата и му умре кучето

Ха, ха, много се надявам това с децата и кучето ( макар, че без кучето ми нищо няма да е същото) да е вярно. ...

Ако ми умре домашният любимец, това ще ме съсипе и ще умра и аз. Знам, че е шега, но по-скоро ме натъжава и тревожи.

Шега е, но наистина домашните любимци са голям ангажимент. Все трябва някой да се грижи за тях. Кучета конкретно.