Здравейте,
Предстои ми да изживея едни неспокойни две седмици и ще ви обясня защо.
Баща ми се върна от чужбина, но преди да се върне майка му (баба ми) реши да прави ремонт преди месец.
Започна да прави ремонт в къщата където съм живяла 12 години и тази къща баща ми казва, че е негова.
Добре но тази женица преди да започне ремонта говори само и единствено с майка ми, защото баща ми все още не беше се върнал и казваше, че ще продаде къщата в, която живее и ще се премести в „нашата“.
До тук ок, но започна много често да ходи в „нашата“ къща и един ден отивам с майка.
Гледаме как баба ми си е сложила бои на масата в хола четки, валяци, шкурки и то по такъв демонстративен начин, че майка ми като видя се ядоса.
От този ден беше това, но на следващия ден отново бяхме там и този път си събирахме нещата и ме накара всички дрехи, които са мои да си ги взема от гардероба.
Беше много ядосана, но уви аз дъщерята не знам каква е причината.
Когато се прибрахме у нас тя ми каза, че къщата била на баща ми да ама не и беше афектирана от факта, че за тези 12 години там той не ми направи стая само за мен.
Приключихме драмата, но за малко, защото бях решила да отида при нея за 3 или 4 дена.
Не очаквах, че ще бъда толкова нервна. Просто като знаех какво ще се случи когато тя направи ремонта ме изяждаше отвътре.
3 дни тя не спря да ме пита къде е майка ми и какво прави и на всичкото отгоре на втория ден започна да мрънка, че не и харесвало да гледа телевизия на стария телевизор на който аз гледах телевизия 12 години.
Защо аз да мога да гледам, а тя да не може? Каза ми, че картината не и била харесвала и аз и казах да не го бара за да не го направи нещо. Тя най-нагло се обърна и ми каза - ми да то ваши работи не се пипат.
Вярвате ли ми с такава лекота щях да я наредя, но тъй като съм само на 15 и не искам да се карам с никой и казах, че аз не знам този телевизор кой го е купувал, защото съм го заварила там и не ме и интересува кой го е купил. И тя ми каза добре ами вашите работи кога ще си ги взимате. Пак повтарям според вас една 15 годишна, която не знае къде се намира може ли да решава подобни работи. Отговора е очевиден- не.
И казах на баба ми най- спокойно, че аз не съм човека, който трябва да решава тези неща.
Повярвайте ми през цялото време си седях в стаята и на 4-тия ден бях щастлива, че майка ми ще ме измъкне от там.
И след това пак сме ходили да си взимаме покъщнината, но последния път просто ме накара да намразя тази къща.
Спала е в спалнята на родителите ми, обърнала е къщата с главата на долу, някои работи бяха в кашон.
Гледката беше отвратително грозна и всичко това само защото тази къща е на баща ми, но само на думи и няма черно на бяло никъде.
Тази къща тя ще я стегне и батко ми като се върне от София ще остава там.
Добре кажете ми колко голям непокист трябва да бъдеш и да гониш едното си дете от „неговата“ къща, за да може другото да има къде да ходи на гости и да му е комфортно.
Има много други неща които мога да кажа за баба ми, но мисля,че това е напълно достатъчно.
И в майка ми бушува бурия от гняв и нерви, защото баба ми говори, че ще се мести само на майка, а пред баща ми мълчи.
Вчера баща ми се върна и той искаше да види баба ми и майка се изнерви точно, защото баба ми не каза и дума за ремонта в къщата.
То в тази ситуация каквото и да кажа все тая ще е, защото нищо не зависи от мен, а от баба ми и баща ми.
И то само, защото не говорят за важните неща.
А ако майка ми се събере на една маса с тях ще каже всичко като например, че леля ми има къща на нейно име, а баща ми не и ще ги направи на 2 стотинки.
Не искам това да се случва и моля ви кажете как да постъпя в тази ситуация...
Предстои ми да изживея едни неспокойни две седмици и ще ви обясня защо.
Баща ми се върна от чужбина, но преди да се върне майка му (баба ми) реши да прави ремонт преди месец.
Започна да прави ремонт в къщата където съм живяла 12 години и тази къща баща ми казва, че е негова.
Добре но тази женица преди да започне ремонта говори само и единствено с майка ми, защото баща ми все още не беше се върнал и казваше, че ще продаде къщата в, която живее и ще се премести в „нашата“.
До тук ок, но започна много често да ходи в „нашата“ къща и един ден отивам с майка.
Гледаме как баба ми си е сложила бои на масата в хола четки, валяци, шкурки и то по такъв демонстративен начин, че майка ми като видя се ядоса.
От този ден беше това, но на следващия ден отново бяхме там и този път си събирахме нещата и ме накара всички дрехи, които са мои да си ги взема от гардероба.
Беше много ядосана, но уви аз дъщерята не знам каква е причината.
Когато се прибрахме у нас тя ми каза, че къщата била на баща ми да ама не и беше афектирана от факта, че за тези 12 години там той не ми направи стая само за мен.
Приключихме драмата, но за малко, защото бях решила да отида при нея за 3 или 4 дена.
Не очаквах, че ще бъда толкова нервна. Просто като знаех какво ще се случи когато тя направи ремонта ме изяждаше отвътре.
3 дни тя не спря да ме пита къде е майка ми и какво прави и на всичкото отгоре на втория ден започна да мрънка, че не и харесвало да гледа телевизия на стария телевизор на който аз гледах телевизия 12 години.
Защо аз да мога да гледам, а тя да не може? Каза ми, че картината не и била харесвала и аз и казах да не го бара за да не го направи нещо. Тя най-нагло се обърна и ми каза - ми да то ваши работи не се пипат.
Вярвате ли ми с такава лекота щях да я наредя, но тъй като съм само на 15 и не искам да се карам с никой и казах, че аз не знам този телевизор кой го е купувал, защото съм го заварила там и не ме и интересува кой го е купил. И тя ми каза добре ами вашите работи кога ще си ги взимате. Пак повтарям според вас една 15 годишна, която не знае къде се намира може ли да решава подобни работи. Отговора е очевиден- не.
И казах на баба ми най- спокойно, че аз не съм човека, който трябва да решава тези неща.
Повярвайте ми през цялото време си седях в стаята и на 4-тия ден бях щастлива, че майка ми ще ме измъкне от там.
И след това пак сме ходили да си взимаме покъщнината, но последния път просто ме накара да намразя тази къща.
Спала е в спалнята на родителите ми, обърнала е къщата с главата на долу, някои работи бяха в кашон.
Гледката беше отвратително грозна и всичко това само защото тази къща е на баща ми, но само на думи и няма черно на бяло никъде.
Тази къща тя ще я стегне и батко ми като се върне от София ще остава там.
Добре кажете ми колко голям непокист трябва да бъдеш и да гониш едното си дете от „неговата“ къща, за да може другото да има къде да ходи на гости и да му е комфортно.
Има много други неща които мога да кажа за баба ми, но мисля,че това е напълно достатъчно.
И в майка ми бушува бурия от гняв и нерви, защото баба ми говори, че ще се мести само на майка, а пред баща ми мълчи.
Вчера баща ми се върна и той искаше да види баба ми и майка се изнерви точно, защото баба ми не каза и дума за ремонта в къщата.
То в тази ситуация каквото и да кажа все тая ще е, защото нищо не зависи от мен, а от баба ми и баща ми.
И то само, защото не говорят за важните неща.
А ако майка ми се събере на една маса с тях ще каже всичко като например, че леля ми има къща на нейно име, а баща ми не и ще ги направи на 2 стотинки.
Не искам това да се случва и моля ви кажете как да постъпя в тази ситуация...
