Какво би ви накарало да се разведете?

  • 39 132
  • 984
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 45 626
Не са пеперуди, но когато любовта я има, просто я има. Да му се обадиш по никое време през деня, да се гушнете вечер на дивана, да се смеете на старите общи лафове...
Аз разбрах че любовта си е отишла, когато престанах да се смея с него. По-точно престана да ми носи радост.
Просто лицето ми е така 😐 или така 😒.

# 76
  • Мнения: 18 393
Че любовта от двамата се поддръжа. Вероятно и ти на него си престанала да носиш радости кой знае по какви причини…
Аз например много добре си знам с какво не отговорих на очакванията. Макар и много добре да си живеехме, аз я карах лежерно, кат гадженца, но женени с деца, съвместявайки работа и домашни задължения, разбира се. Съжалявам, но тая работа с хомота на брака никак не е за мен. Малко като типична женка се държеше😄

# 77
  • София
  • Мнения: 45 626
Вероятно.
Вече и закачките на Дренка не ме трогват.

# 78
  • Мнения: 18 393
Не се закачам. Много добре разбирам как се чувстваш. И да го нареждам, и да го плюя, не ти помагам.

# 79
  • Мнения: X
Скрит текст:
Много често чета  за липсата на любов. Може ли да ми обясните какво точно е тази вечна любов и как трябва да се разбира?

Просто любовта да свърши. Да ми е все тая ще сме заедно ли днес, ще се видим ли. Да ми е безразлично и да няма плам, да не го чакам на вратата като си идва и да не искам да го намачкам като не съм го виждала цял ден.
Обикновено любовта (онази с пеперудите) с времето преминава в много по-спокойни чувства и хората си остават заедно заради общи цели, общо минало, уважение и привързаност, загриженост за другия, навик, за да не са сами... За мен лично е адски тъпо да се разведеш само, защото пеперудите били отлетели.
Майка ми и баща ми бяха като куче и котка и да я беше чула майка ми как се оплакваше, че не издържа, че нам кво си... Сега е сама и питай я дали и е много весело.

Аз вярвам, че остане ли любовта, и много години може да ти идват пеперуди. Не говоря за това влюбване в първите месеци, а за това наистина да си липсвате, да се търсите, да ви е интересно заедно. А не да ти е безразлично дали си е вкъщи, или цял ден го няма. Аз ако съм в офиса цял ден и се прибера, вече ми е залипсвал. Хората около нас понякога се чудят как ако не съм го виждала и сме някъде навън, като го видя и тичам към него да го прегърна. Не е въпроса да седим вечно залепени един за друг, като всеки човек и ние си имаме ангажименти, работим, аз и уча, той добутва магистратура и т.н. Но чувството го има и винаги ми е и в главата, и в сърцето.

# 80
  • София
  • Мнения: 16 257
Не става дума за пеперуди, а това половинката да ти стане тотално безразлична. Като леко досаден съквартирант, с когото делите някакво общо пространство в апартамента по стечение на обстоятелствата.

А може ли някой да ми каже какво значи БНД? Тая част от форумната терминология не можах да я разгадая Joy

# 81
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 587
бащата на детето

# 82
  • София
  • Мнения: 16 257
Ааа, никога нямаше да се сетя Joy Благодаря, Аида Wink

# 83
  • Мнения: 2 579
От пеперудите до досадния съквартирант има още няколко етапа.
Но понеже някой напред, на който явно още му е пеперудено, писа, че отлетят ли те, отлита и той/тя, коментирам именно този момент на треперенето под лъжичката, който поне при мен не мисля, че трае особено дълго. Или за да трае дълго, трябва с човека да не живеем заедно. При двама работещи хора с различен час на обедната почивка, да му се обаждам просто за да съм го чуела...хубаво, един, два пъти, инцидентно, ама всеки ден вече става изнервящо и досадно. Даже мисля, че една от първите стъпки към охладняването е това да се чувстваш едва ли не задължен да прозвъниш половинката, че сакън да не станат 8 часа без да сте се чули и видяли.
Ревнивецът на една колежка така всеки обед й звънеше да я чуел и тя всеки път мънкаше, разказвайки му обедното си меню. В началото на връзката го разбирам такова ежедневно бърборене, ама от един момент нататък ти се иска малко да го пооставиш МиУото да ти залипсва, както и ти на него. Така че, звъня ли през работно време, звъня по същество. Защото дори и да ме налегне някаква неочаквана за мен романтика и да ми напре да го чуя хей такинка, не се знае човекът насреща дали няма някаква важна работа точно в този момент, и вместо да си гукаме сладко, да се чуди как да ме прекъсне, щото клиентът го чака или не може да си изяде манджата.

# 84
  • Мнения: 3 963
Моментът, в който си помисля, че предпочита да си дояде манджата, вместо да си говори с мен, е моментът, в който вече знам,  че сме станали другарчета, а любовта е отлетяла.

# 85
  • Мнения: 2 579
Simple Smile
Аз пък предпочитам ММ да е сит, а за приказки по телефона имам достатъчно приятелки на диета, с които можем да говорим с часове, ако сме в съответното настроение.
Не ми допадат мъже-телефонисти и бъбривци.

# 86
  • Мнения: 53 332
Моментът, в който си помисля, че предпочита да си дояде манджата, вместо да си говори с мен, е моментът, в който вече знам,  че сме станали другарчета, а любовта е отлетяла.

На мен пък ми е тъпо да не го оставиш да си изяде обяда в ограничената обедна почивка за да си говорите по телефона, което може да направите и малко по-късно.

# 87
  • Мнения: 458
Винаги съм харесвал бърборани. Почне ли с картечницата аз изключвам звука и си мисля моите си работи. Добре че живея във времето на безплатните минути. То се почват вечер едни телефонни разговори с приятелки. Аз умирам от кеф. Бърбореща жена никога не може да ме отблъсне. Перфектният слушател съм.
Онази вечер започна да ми мели за проблемите си в работата, а аз си мислех за бидона с кисело зеле в мазето и за предстоящото му претакване.

# 88
  • Мнения: X
Вече всеки има смартфон. Аз на никого не звъня. Даже майка си научих да чати. Не е нужно да звъня в обедната, да си говорим, когато около мен е пълно с хора и обядвам с колегите. Но на чат винаги гледам и си пишем. Не постоянно, разбира се. Но ето, днес съм в офиса. Сутринта ми е писал “стигна ли” в 9:05. Това е нормалното, а не е въпроса да сме на телефона по цял ден.

Като работехме в един офис ми носеше водичка (понеже не пием офисната вода). Миличко е.

# 89
  • София
  • Мнения: 16 048
Любовта е грижа. Ако някой не го е грижа за мен това слага край на отношенията ни все едно дали са любовни, приятелски или други близки отношения.

Общи условия

Активация на акаунт