Вие плащате ли сметки на родителите си?

Защо ви подразниха тези думи?
Наистина това са ми наблюденията. Нито моите родители, нито свекърите ми, са имали нужда от подпомагане с пари. Дори в по-разширеното семейство няма възрастни, в нищета, гладуващи/студуващи и без лекарства. Оправят се хората и дори спестяват. Затова съм на мнение, че ако човек е отговорен и не живее ден за ден, няма да изпадне в колапс като възрастен.
За замрялата индустрия в малките населени места - в днешно време никой не е закрепостен. Хората мигрират в други континенти, какво остава за по-голям град. И аз съм родена в малък град, който не е бил перспективен за работа и образование, затова моите родители отдавна са се установили в голям град.

Във връзка с други коментари, (благодаря на Магдена за подсказката) - все едно в различни държави живеем.
На мен АБ за 100+ лв. досега не са ми изписвани, не знам как другите докарват такива суми? Всъщност се досещам, просто не си следят разходите.
Аз мога до стотинка да кажа колко пари харча за лекарства, и въобще за всичко, затова не приемам всичко казано от другите за реално.
Ето, Буболина73 от 180 лв. по НЗОК ги докара до 300, с аналгин, витамини и нещо за мазане? Нито аналгин се пие всеки ден, нито витамини постоянно.

Не ме интересува/засяга кой какво плаща и на кого. Просто не е вярно, че всички пенсионери са бедни и бедстващи. И имат нужда от финансова помощ.
Темата за имотите на глава от населението няма да я захващам, сигурно сме първи в света. Около мен, имам предвид адресно, всички починали възрастни оставят поне по едно жилище в наследство.

Витамини и добавки пият непрекъснато и колената си мажат всеки ден и тест ленти за кръвна захар ползва майка ми редовно.
И ще ти кажа защо им плащаме и на двете страни- когато бяхме студенти са ни издържали предоволно без да работим,когато се оженихме и от двете страни ни дадоха по един апартамент, наеми и заеми не сме плащали никога, децата са ни гледали и пари са ни давали на едро.

Представи си, че на 50+ години оставаш безработна. И в същото време има пандемия, война наблизо, криза, инфлация и т.н. На борсата ти плащат максимум година. Ако си бил принуден да работиш на МРЗ, парите от борсата са никакви. Посягаш на спестявания. Накрая се хващаш пак на работа с някаква мижава заплата и съответно след 10+ години и пенсията ти е мижава. Защото новите правила за пенсия са такива, че ако доживееш до пенсия, ще получаваш това, което си внесъл. А спестяванията ги няма - изядени от теб или от инфлацията.
И? Ще откажеш помощ от детето си?

Да ви имам семейните взаимоотношения. Не семейство, а фирмено счетоводство с дебит и кредит.

Точно счетоводство.

Не казвайте такива големи думи, че не знаете кой дявол дърпате за опашката!
Аз съм дете ба прехода, комунизма падна когато бях на 10 г. Майка ми, жена която знае 5 езика, работеше като администратор в хотелите по Златни пясъци, или корекомите, изведнъж стана много стара ( на 43) за работодателите, искаха млади момичета на по 20. Не е да е била неподдържана. Завода на баща ми беше във вечни стачки, пати не им даваха с месеци. Когато им ги дадоха бяха със стойността на тоалетна хартия. Инфлацията изяде всякакви спестявания, Виденова зима, купона система, празни рафтове, мийтинги, всички тези неща са ми в главата, всичко помня. Добре поне, че бяха купили апартамента даден от завода на дядо ми, в центъра на Варна. Работеха каквото намерят, но к работа много нямаше. Пенсионираха се рано, пенсиите съответно бяха малки, продължаваха да работят. Майка ми е работела на плажа, жена 40 кг да мъкне шезлонги... С последните спестени долари ми направиха абитуриентски бал, защото имах съученички които и това не успяха да имат. Работя от 10 годишна през ваканциите.
Много ме засегнаха думите Дева. Дано никога не стигне положение на много възрастни хора, да ѝ понагат децата ѝ, или да бърка по казано. Защо по едно време и такива гледки имаше, жени, образовани на възраст на баба ми да ровят за парче хляб. И след толкова години работа, майка ми днес на 76 г взема смешна пенсия и предпочита да стои без отопление, защото е горда и не иска да ѝ платя тока .

Е, не бива така да се засягаш. Родителите ти не са били в дупка. Сега ще ти кажа нещо,за да имате база за сравнение.
Майка ми е била самотна майка, без баща съм по някакви причини, които няма да обяснявам сега. До 17 часа работеше като шивачка, а след 17 часа в едно заведение сервитьорка. Познай кога я виждах? Почти нямаше време за мен, защото трябваше да работи,за да преживява някак си. Та, това го казвам,защото не е вай-тежкия случай този на майка ти, повярвай ми.
Живеехме при баба и дядо. Дядо за съжаление почина много млад, но докато беше жив до последно работеше, баба също. Вечер ходеха да чистят един цех за метали, отделно от работата им до 17 часа, за да преживяваме някак си.
В крайна сметка, след годшни, майка ми си стъпи на краката и сега, както споменах по-горе е по-добре осигурена финансово от мен.
Не ти е най-голяма драмата, повярвай.Няма място за обиди тук.

Майка ти вероятно е по млада също така. Аз за това казвам и възрастта. Едно е да се бориш от 20 до 30, друго от 30-40, моите родители на по 43, 50 баща ми. Колкото ѝ да са се борили вече съм отивали към залеза на живота си.

Аз съм попринцип съгласна с Дева, може би не бих го изказала така крайно аз лично.

Ако останеш без работа на 50, не по собствено желание, започваш друга. И баща ми го съкратиха на 55 някъде. Ми, хвана се, написа СВ-та и 2 седмици след като започна да търси, намери. В България това става бързо. След това реши, че не е доволен, докъм 60 сменя работата още 2 пъти, сега е на 62, кротна се временно, че наближава години за пенсия.

А на 43 и 50 в днешни дни хора правят и раждат деца или имат деца първолаци, това като пример за престарели ли трябваше да се разбере??

Нашите не чакат на нас със сестра ми да ги издържаме след 2-3-5 години, всички хора покрай мен, които вървят към 50-те или вече са ги преминали, отрано са започнали да търсят варианти да могат да финансират съществуването си като пенсионери. Не е някаква тайна, че всички остаряваме....

Разбира се, че ако имат нужда ще помагам, не е в това въпросът. Въпросът е какво са правили тези хора досега, та не са си подсигурили съществуването? Аз тази работа я започнах някъде от около 26, след като завърших и заработих нещо смислено, а не студентската работа. Докато стане време за пенсия, ще съм имала едни (поне) 40 години да мисля, въртя и суча...

В днешни дни, когато няма ограничение да пътуваш, поне в ЕС, е срамота да се каже, че "няма работа", възможности или късмет... Има и надомна работа, има всичко... Понеже се даде пример с 5 езика - и аз говоря 5 езика, и сертификати имам за тях и т.н. - в момента не са най-конвертируемото ми умение, ползвам си 2 и това е, значи към друго се ориентирам и толкова. Чета десетки страници на ден, уча, образовам се, в динамичен свят живеем, трябва всеки ден да се развиваме и да знаем нещо повече от вчера. Не става с турски сериали, де, иска си труд. Не отнасям това към майката на Доня Черешова, просто ползвам повода с 5-те езика, за да посоча разликата между умения и умения, които могат да се продадат или използват доходоносещо. Тази разлика е твърде съществена.

В днешни дни е едно, аз говоря за преди 30 години.  Това , че някой ражда на 50 не го прави млад. Въобще малко смирение не е излишно, защото колелото на живота се върти, днес може да имаш всичко, здраве, добра заплата и живот. И всичко това да се срути ти очно за секунда. Пак ви казвам, не дърпайте дявола за опашката.

Не много по темата, но прабаба ми и прадядо ми са имали всичко. И дошли комунистите и съветската армия, и са загубили всичко. Не за секунда, ама за 1-2 години.
Та, обобщенията кой пройдоха, умен, прост, спестовен и т.н. ги оставям на съвестта на пишещите.

Ама то от “плащам сметки” до “издържам ги” е голяма разлика.
Ако има нужда - ще издържам. Ако се наложи да дам пари - ще дам. Това не са “чужди” хора, а хората които са ме отгледали, държали са ме по пътя ми….  да не продължавам сантименталните неща.

Точно.Нашите родители са ни изучили без работим, без лишения и икономии, дали са ни жилища, купили са ни коли, гледали са ни децата, давали са ни пари да си веем задниците по Дубай, Мароко, Испания и другаде.Там са им парите и затова сега им плащам много работи, без да ги питам имат ли нужда, нямат ли.Ако бяха някои, които да ме напъдят след завършване на средно да се оправям сама, сигурно нямаше да им плащам.И свекърите са така, затова и на тях плащаме.Съответно на тях като им се насъберат пари, по 5-6000 ги дават на децата ми. Всеки да се оправя не важи при нас.Както и семейство с отделен бюджет, всеки да си харчи неговите пари.

Буболина, на мен като не са ми платили образованието, защото нямаха възможност и баща ми остана без работа, аз да взема да им го върна сега, а?
Описаното от теб е като да си изплащаш кредита за образование, кола и жилище.

По темата-все още не ми се налага да покривам сметките им, още са млади, работоспособни. Подозирам, че някой ден ще трябва да им помагам, предпочитам финансово, отколкото да бъда като птица в клетка и да им сменям памперси, да ги мия и обслужвам-това е страшно, пари се изкарват.

Едно е да нямат възможност, друго е да те оставят да се оправяш и те да си пестят или харчат.А за гледането, дано не се стига до там, че наоколо, които плащаха на гледачи, направо ги прегледаха.Дано както си вървим и да си умрем, да не се налага да ни гледат.

Моите са много възрастни, на по 80+ г., едвам ходят, та къде точно да идат да работят? Целият им трудов живот е минал по времето на соц-а. Преживели са от комунистите три големи конфискации на цялото имущество, което са наследили и поддържали. И така са почнали отново от абсолютната нула. Всичко, натрупано от поколения, се е стопило за миг. Защото прадядо ми е имал мелница и се е водел богат и “враг на народа”.  Имам роднини, изчезнали, други загинали в лагерите на смъртта. Лепнато като клеймо на целия род - врагове на народа. Егати държавата, ако аз съм и врагът. Та кой точно в моя случай е тъп и мързелив?