Вие плащате ли сметки на родителите си?

На много хора роднини / родители са загубили много или всичко в годините на комунизма, със сигурност не това е, което тези хора са очаквали, но да се връщаме назад би имало смисъл само, за да се поучим от нещо, а не за да търсим кусури и сочим с пръст.

Човек на 80+ днес, при падането на стената е бил на 50, дори тогава още трудоспособна възраст и още време пред себе си. Не отричам нито безчинствата, които са се случвали, нито трудността за започнеш отново на 50, но има такива хора, борили са се, успели са. Някои са заминали зад граница, други са продължили да се борят в България, но има успели и именно те трябва да са ни примерът. И да се жалваме от несправедливия живот, това нищо не променя, освен някакво временно успокоение. Но можем да научим от този точно пример с имотите, че например не е хубаво да слагаш всички яйца в една кошница. Да купуваш и влагаш само и единствено в недвижими имоти може по една или друга причина да не е най-разумното, много начини има да се обезцени един имот, не само насилственото му отнемане. В днешния свят, ако пък вече някой е наследил имоти, може да помисли как д апроцедира стратегически с тях след 10-20-30 години - да продава ли, да застрахова ли, да окрупни ли няколко по-евтини в един по-скъп.... Винаги може да си зададем въпроси и изобщо да поставим под въпрос досегашните си действия. Например - говоря 5 езика, ок. Това помага ли ми с нещо? Прави ли ме трудно заменим кадър или е добре да мога и нещо друго, което го умеят по-малко хора?
Или пък - умея нещо на много високо ниво. На правилното място ли съм да го реализирам? Има ли тук пазар за това, което аз мога?
Или - имам добра квалификация в професията Х. Тя търси ли се още? Има ли някой нужда от нея или е по-добре да я осъвременя с по-съвременни умения (не казвам курсове и дипломи)?
След отговора на тези въпроси може да се окаже, че аз може да съм художник и много обичам да рисувам, но се търсят счетоводители в момента и е по-добре да се насоча натам или пък да се науча да рисувам дигитално, защото се търсят такъв тип рисунки, ако държа да остана в бранша... Или пък мога да продавам акварелите, рисувани по стария начин, в Етси, защото там ще има хора, които ценят точно такива акварели...

Това са просто някакви възможности, които един търсещ ум винаги ще обмисля и преподрежда в главата си, независимо дали на 20, 30 или 40. Дори на 40 си значително по-опитен и комбинативен, отколкото на 20.

Но оправдания с обстоятелства, държави, липса на късмет, карма и каквото още има, в 21 век за мен са несъстоятелни. Сега на 80+ няма да направиш много вероятно. Било му е времето да правиш неща, на 20, 40 или 60 (не че възрастта сама по себе си е пречка, но масово официалната пенсионна възраст е около 60-65 някъде). Но сега на 40, 50, 60 или по-малко, при наличие на интернет, ограниченията са на първо място в главите и инертността на човека, а едва тогава в обективните фактори.

Родителите ми си продадоха големия апартамент и си купиха по-малък, при който разходите за отопление са драстично по-ниски, а разликата в цените си им седи в банка за по-големи разходи и самочувствие.

Някои хора им е много трудно да се смирят и да не дърпат дявола за опашката, ами трябва да си развиват тука теориите....

Е, не всички сме оправни като тях.

Баща ми 90-та година на 44 години.
Горкия, не познаваше това Гуру по-нагоре, да го просветли какво да прави с живота си...
Плащаме сметките, разбира се, нали тези хора са ни отгледали и са треперили над нас. Даже и на лелите ми помагаме и винаги им отчитаме уважение.

Мило момиче, личи си че идея си нямаш какво и да търсиш работа на 40+ да кажем 1992 година. Дано не ти се и налага.

Те не са били родени тогава. Аз помня как майка ми загуби работата си и от нужда се опитваше да продава анцузи. Къде ти да спестява...ние нямахме пари за храна. После с връзки си намери работа. То всичко ставаше с връзки. Помня и режима на тока, и това, че по магазините нямаше нищо. Ядяхме русенско варено и копърка. Ходихме в едно село да купуваме мляко и някое яйце. Ама някои хора като че ли живеят в друга държава.

То не е толкова до това, дали си бил роден 90-те. Поставя се условие човек да е приспособим, гъвкав, "комбинативен", да търси активно приложение на уменията си... не всички го могат това, без да са мързеливи. Който го може, може и да не разбира кое му е трудното за останалите.

Човек без тези умения не е пройдоха. Ясно е, че винаги, в почти всякакви условия, ако ги имаш, печелиш, такъв е животът.
И с мрънкането обаче се прекалява много, когато се защитава обратната позиция.

Представям си какъв шок е било целият им граден живот да се разпадне изведнъж. Изведнъж се водиш на работа, но работа и пари няма. А сметките идват. Инфлацията надува цените до степен да няма нищо в магазина. Нямаше дори хляб, дори за най простите продукти се стоеше на опашки, имаше купони. Режим на тока. С години не исках да ям боб, наследство от онова време, когато по цяла седмица се ядеше само боб, обед и вечер. Ориз с аромат на пиле беше лукс, мусака също. Някои хора отчаяни набутаха спестяванията си в пирамиди. Спомням си, спестовната книжка която баба ни ми беше отворила и вкарвала когато може, каквото може, имаше цели 80 лв. Толкова беше заплатата на майка ми като администратор. Спестени и с лихви за 17 г. За абитуриентският бал с тези пари си купих обувки, тя пестила 17 г, имаха стойност на един чифт обувки. Няма какво да се обяснява на хората които не са го преживели. Техните родители сега са на 50г, все едно аз да обяснявам на децата си. Разказвала съм им, но те не могат да усетят нито това да си легнеш гладен, нито това да се зарадваш и на най грозните маратонки, пари за които не знам как майка ми успя да спести. Да, моите родители са почти на 80 точно поколение отнесени от вихъра, който е пел книгата ше се сети. Един живот който са познавали и им е давал сигурност е отлетял, дошъл друг, шоков . Колкото и да са работили, никой не им е плащал осигуровки. За това пенсиите им са безумно смешни. За това помагам и ще помагам. Заради майка ми която тайно е плакала, че другите деца имат маратонки, а аз нямам. И е пестила месеци за да ми купи, едни Ромика, никога няма да ги забравя. За колелото за което мечтаех. Видяла, си че иде инфлация, че се парите заминават и го купила, поне мен да направи щастлива. Ще ѝ помагам, защото си изгуби зрението да рисува не свещи разни дървени чинии които ги изкупуваха за стотинки...

Така е, на чужд гръб и 100 тояги са малко. Срещнах скоро учителката ми по математика. На 85 някъде е. И тя с пенсия 550 лв, заедно с вдовишката, каза че ако не са децата й е жива умряла.

Никога няма да забравя, тогава излязоха бабите по контейнерите. Баби на възраст на моята. Някои превъртяха, други се пропили, бъркаха за кършей хляб. Или седяха в бингото да са на топло. Или цял ден в градския транспорт... Абе много тежко беше. Но често казано, радвам се че съм го преживяла, радвам се на натрупаният опит. Сега ни локдауни ме плашат, ни войната на Украйна, ни режим на тока, ни инфлацията. Защото съм го минала и съм се подготвила. Тия които не са, да му мислят.

Аз не мисля, че някой може да се подготви. Честно. Вярвам, че си взела някакив мерки, но не мисля, че някой е наистина готов за война.

Баш за война не съм. Дано не се наложи. Бл за режим на тока, инфлация и липса на храните продукти и необходимото за нормален живот, съм.

За война, да пази Господ, но не мисля, че някой тук е готов. Успокоявам се с мисълта, че на никого от големите не сме му притрябвали точно ние.

То щото войните досега са се водели избирателно - само при тези избрани държави, които са притрябвали на големите (кои ли са те, освен, разбира се, половин Украйна). Ако се разрасне конфликтът, божа работа къде какво ще се подпали. Дано се размине, дано затихне и в Украйна.