Изневяра

  • 11 604
  • 275
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 121
Щом от такова разстояние инстинкта ти се е обадил, не е било веднъж и без емоции!
Как обаче при тези км, които ви делят..откриваш доказателства и признание..

А дали ще продължите, ваш избор.

# 31
  • Мнения: 5 721
За това не е хубаво човек да рови. Защо си го причиняваме всички не зная. Станалото станало, като разберем за него  няма да го променим. Един път... голяма работа, не е някаква систематична изневяра с една и съща 100 пъти от много години.

# 32
  • Мнения: 8 093
Ами нещо съвсем нормално ви се е случило, след като имате връзка от разстояние толкова време. След 4г връзка е трябвало или да заминете заедно, или да останете заедно тук, но да сте заедно. Подобни връзки от разстояние не издържат според мен. Аз бих му казала като е признал "оххх добре, че и ти си го направил и да ми олекне, че сме квит" После решавате дали ще се събирате там или тук заедно или ще се разделяте. Ама няма как той там, ти тук и уж заедно. Не става.

# 33
  • Мнения: 17 861
Ти не искаш да превъзмогнеш изневярата, но искаш съвет от жени, които са я превъзмогнали. Няма как да стане.
Аз също не мога да разбера защо той е там, а ти си тук. Познавам доста двойки, при които намирането на трайна работа в чужбина доведе до емигриране заедно. Такива дълги месеци разделени съм ги виждала само при двойки, в които единият просто пътува (камион, кораб, чести командировки) и реално си се прибира в дома си в България.

# 34
  • Мнения: 13 239
А никой ли от тук списващите не е чакал войник да се върне от казарма? М? ДВЕ ГОДИНИ? И като ти пратят любимия долу в "триъгълника на смъртта" както му викаха и такива джаджи като мобилни нямаше, да се видите на скайп - не бяхме и мечтали, няма даже телефонен секс защото обикновенно около него има само около 20 други чакащи телефона съкилийника, оставаха само писането и чакането на писма... Тогава как се чакахме разделени? А? Simple Smile

И щото много се пеня и да не помислите, че нечие канче начуквам - да си призная, е аз не дочаках ....

# 35
  • Мнения: 17 861
А аз се чудя вашите войничета като сте ги чакали две години и в следващия момент някоя се изцепи е ти какво искаш, 5 месеца да седи на сухо ли..., и някак като събера 2+2 и не ми излиза нещо...

# 36
  • Варна
  • Мнения: 2 042
Кофти ситуация - съчувствам, каквито и причини да открием, все си е болезнено. От друга страна то си е било предизвестено със или без разстоянието. Та вие сте на по 22-25 с вече 5 годишна връзка. Ми деца с нула поглед над останалите - нормално да искаш да опознаеш други хора, да имаш много възможности (сексът е част от нещата). Честно казано, нездравословно даже ми се види да се бухнеш с първия дето си имал по-сериозна връзка. Ако на по-късен етап се случи да ви загложди любопитство , неудовлетворение и  както искаш го кажи - вероятно ще има по-тежки последици.
С една дума имаш да черпиш и да избереш да съхраниш доброто чувство или огорчението от този първи опит. За мен опция да простя няма - да, в името на нещо мога да си затварям устата и да не натяквам, но няма да забравя. Не мога да съм сигурна, че в някой тежък момент няма да се върна към темата (или той), а това май не е точно прошка.

# 37
  • Мнения: 8 093
За моя набор, нямаше казарма вече Joy мъжа ми е от последния набор, ходил войник, 6 месеца е било.
Пп. Две години абсурд да чакам някой си 19-годишен хлапак. Ако се срещнем след тия две години и се харесаме пак, може да видим...

# 38
  • Мнения: 50 666
А никой ли от тук списващите не е чакал войник да се върне от казарма? М? ДВЕ ГОДИНИ? И като ти пратят любимия долу в "триъгълника на смъртта" както му викаха и такива джаджи като мобилни нямаше, да се видите на скайп - не бяхме и мечтали, няма даже телефонен секс защото обикновенно около него има само около 20 други чакащи телефона съкилийника, оставаха само писането и чакането на писма... Тогава как се чакахме разделени? А? Simple Smile

И щото много се пеня и да не помислите, че нечие канче начуквам - да си призная, е аз не дочаках ....

По мое време се казваше, че умрял и войник се помнят 40 дена Simple Smile Аз не помня случай на гадже, дочакало войник. Освен ако не е била някаква синекурна служба с много отпуски, излизане вечер и прочее.

# 39
  • Мнения: 13 239
А аз се чудя вашите войничета като сте ги чакали две години и в следващия момент някоя се изцепи е ти какво искаш, 5 месеца да седи на сухо ли..., и някак като събера 2+2 и не ми излиза нещо...

Анджък де! Точно за това го написах. Сега НЕ ИСКАТ ДЕЦАТА ДА ЧАКАТ! Не могат да чакат! Искат всичко сега, на момента, ама без да полагат услия, без да го мечтаят, без да събират стотинки за да го купят - веднага! И родителите им войдисват и щом е за детето трябва ВЕДНАГА да стане!
Не ги знам миличките как девет месеца ще бременеят ... чакане и там трябва!

5 месеца не можели без секс! Нужди имали! Ейй...
Но животът е ВЕЛИК учител.... избираш дали искаш точно определено нещо, ама точно него, не нещо подобно и ако точно него искаш чакаш. Или пък си избираш нуждите, то желаното нещо има аналози. Дали?

# 40
  • Мнения: 5 121
Абе не съм чакала 2г, но чаках..Пак без телефони.
Влюби се след 20+ години
И не ми мина през главата да се боря..
Затова казвам и да обичаш, съхрани себе си. Някои битки и да ги спечелиш, не е победа.

Но всеки изхожда от себе си и ситуацията си!

# 41
  • Мнения: 17 861
Имах предвид мъжете. Хем не можели да седят на сухо 2-5-50 седмици, хем казармата била две години. В същото време днешната младеж уж била асексуална, пък по-старите поколения любовчии...
Не знам, не знам.

# 42
  • ☀️София / London🌂
  • Мнения: 3 524
Авторката много неща си премълчава, а ние само гадаем.
Нито каза на колко години са, нито на какъв етап от връзката са?!
Ясно, заедно от 4 години, но само гаджета или бяхте "модерно семейство" без подпис и живеехте заедно преди да замине?
Какви са Ви плановете, ти щеше да ходиш при него или той да се връща? Или той си хвана багажа и просто замина без теб?

# 43
  • Мнения: 50 666
Имах предвид мъжете. Хем не можели да седят на сухо 2-5-50 седмици, хем казармата била две години. В същото време днешната младеж уж била асексуална, пък по-старите поколения любовчии...
Не знам, не знам.

За можене - могат. От това не се умира. Но това не значи, че не точат лиги и не са одървени до крайност.  В споменатата от теб казарма войниците са прескачали оградите да чукат и циганки... Представи си колко трябва да са закъсали. Освен това при мъжете сексът не е само нагон, а и его, самочувствие,мерило за успех. И ако войниците са издържали то е защото изкушението е било зад оградата, ама когато младежът е в командировка сред много дами огради няма. За сметка на това има партита, алкохол, самота и носталгия, когато ти е тъпо и празно в душата... И ако в такъв момент (даже не само на мъж) се отвори възможност нещата се случват.

# 44
  • Мнения: 17 861
Знам за циганките, ама знам и за забавления с другите мъже наоколо.

Общи условия

Активация на акаунт