Всеки се простира според чергата си .Децата от малки се ориентират с финансите в семейството, но хубаво е да се научат ,че нещата не падат от небето и всичко си има цена, за която трябва да положат труд и усилия.
Знаят, че скъпи подаръци получават за празниците, и то ако има възможност.
Знаят, че скъпи подаръци получават за празниците, и то ако има възможност.
Моята дъщеря има от двата вида примери пред себе си. Аз харча и купувам неща, съобразени с дохода ни, но съм с относително широки пръсти и особено ако е за нея, не пестя. Зълва ми пести от всичко. Те имат средства, но за нея е чест и гордост да намери нещо на ниска цена. Пестенето се е превърнало в самоцел. Не зная откъде го е развила това “качество”. Родителите им (моите свекъри), не са такива хора. Обичат удобството и не биха пестили от удобство. Не разбирам пестенето като самоцел. Ако нямаш избор, разбира се, че ще пестиш, но да правиш компромиси за да спестиш някой лев (в нейния случай паунд), за мен е неразумно.
