За пореден път мама дрешките брои, кога ли ЯНУАРЧЕ ще се появи Тема 5

На 22.12 отидох за преглед, но докторите пак не бяха доволни от стойността на кръвната захар. Казаха нещо за увеличено количество околоплодни води, бебе над 4 кг. и след един разговор с главния лекар ми бяха предложени 3 варианта. Индуцирано раждане веднага, по изключение в 38 седмица, индуцирано раждане след Коледните празници или предвиденото секцио на 3.01. Реших се на раждане веднага, прибрах се у нас, достегнах чантата и изпълнена с вълнение се понесох пак към болницата.

Сложиха ми катетър с балон (механично средство за предизвикване на раждане). Искаха да избегнат медикаментозно предизвикване, защото ги гонеше голям страх да не ми докарат руптура на матката с твърде силни контракции. На следващата сутрин ми изтекоха частично водите и бях с 2-3 см. разкритие. И после ... нищо. Два дни се мъкнах из болницата в това състояние, накрая започнаха да ми дават медикаменти (хапчета). 1, 2, 3, 5 ... нищо. На Бъдни вечер една дула ми направи масаж на шийката на матката, останалите води изтекоха и започнаха силните контракции.

Винаги съм си мислела, че имам висок праг на болка и че ще си дишам през контракциите като пич, но в един момент молех за помощ и за упойка. Лекарите с епидуралната обаче се забавиха доста, аз бързо напредвах и вече бях с пълно разкритие като дойдоха да ми я сложат. Окей, значи просто ще ми облекчи напъването, казах си. Но не се получаваше, както трябва. Аз заспивах между контракциите и вече не усещах този напън долу, както трябва. Дай окситоцин! С него пък почна да ме боли, все едно упойка не ми е слагана и пак грешно - болки в кръста отзад, като прищипан нерв и горене отпред като менструална болка. Към 4 часа сутринта, 6 часа след началото на силните контракции, при прегледа установиха, че главата на бебето лежи грешно, той не се е завъртял в таза при изгонващите контракции, а е заседнал с главата в таза ми. (35.5 см обиколка на главата). Желанието ми за естествено раждане се оказа неосъществимо, аз бях на предела на силите си и се съгласих за секцио.

И така, в 4:21 сутринта иззад завесата чух едно нежно мрякане и се запознах със сина си, 3820 гр. при прогнози малко над 4050 гр. 55 см.

Макар да знам от лекарите, че е нямало как да родя нормално, чувствам се някак виновна и тъжна, че никога няма да изживея това (заради моята възраст и вече втори разрез на матката, нито имам време, нито някой би ме оставил). Знам, че не е рационално, но ...

Мъжът ми беше с мен през цялото време, но и той от един момент нататък заспиваше до мен на стола. Но се радвам, че споделихме този момент.

На 22.12 отидох за преглед, но докторите пак не бяха доволни от стойността на кръвната захар. Казаха нещо за увеличено количество околоплодни води, бебе над 4 кг. и след един разговор с главния лекар ми бяха предложени 3 варианта. Индуцирано раждане веднага, по изключение в 38 седмица, индуцирано раждане след Коледните празници или предвиденото секцио на 3.01. Реших се на раждане веднага, прибрах се у нас, достегнах чантата и изпълнена с вълнение се понесох пак към болницата.

Сложиха ми катетър с балон (механично средство за предизвикване на раждане). Искаха да избегнат медикаментозно предизвикване, защото ги гонеше голям страх да не ми докарат руптура на матката с твърде силни контракции. На следващата сутрин ми изтекоха частично водите и бях с 2-3 см. разкритие. И после ... нищо. Два дни се мъкнах из болницата в това състояние, накрая започнаха да ми дават медикаменти (хапчета). 1, 2, 3, 5 ... нищо. На Бъдни вечер една дула ми направи масаж на шийката на матката, останалите води изтекоха и започнаха силните контракции.

Винаги съм си мислела, че имам висок праг на болка и че ще си дишам през контракциите като пич, но в един момент молех за помощ и за упойка. Лекарите с епидуралната обаче се забавиха доста, аз бързо напредвах и вече бях с пълно разкритие като дойдоха да ми я сложат. Окей, значи просто ще ми облекчи напъването, казах си. Но не се получаваше, както трябва. Аз заспивах между контракциите и вече не усещах този напън долу, както трябва. Дай окситоцин! С него пък почна да ме боли, все едно упойка не ми е слагана и пак грешно - болки в кръста отзад, като прищипан нерв и горене отпред като менструална болка. Към 4 часа сутринта, 6 часа след началото на силните контракции, при прегледа установиха, че главата на бебето лежи грешно, той не се е завъртял в таза при изгонващите контракции, а е заседнал с главата в таза ми. (35.5 см обиколка на главата). Желанието ми за естествено раждане се оказа неосъществимо, аз бях на предела на силите си и се съгласих за секцио.

И така, в 4:21 сутринта иззад завесата чух едно нежно мрякане и се запознах със сина си, 3820 гр. при прогнози малко над 4050 гр. 55 см.

Макар да знам от лекарите, че е нямало как да родя нормално, чувствам се някак виновна и тъжна, че никога няма да изживея това (заради моята възраст и вече втори разрез на матката, нито имам време, нито някой би ме оставил). Знам, че не е рационално, но ...

Мъжът ми беше с мен през цялото време, но и той от един момент нататък заспиваше до мен на стола. Но се радвам, че споделихме този момент.