В училище контролни, класни се натрупват, а ОСМОКЛАСНИЦИ искат да празнуват

Ха, сериозно ли? Останалите 50% се изплащат в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище и има не повече от 5 неизвинени отсъствия за един месец.
Б@си, април ли е началото на ІІ рия срок.......поредната подигравка със всичко....

По принцип март ще изплащат детските за февруари. Може би и тези са на същия принцип.

Онли споко, темата няма да се превърне в това, просто си споделяме, тъй ни олеква. Къде хубаво, къде лошо, за ориентир, дали децата са на хубаво място, как им протича ученическия живот, след напрегнатия 7 - ми клас, за някои де. Аз и диването сме изключение от правилото.

Остатъка, другия месец, и миналата година беше така.

Сутринта, 7:00ч. - Мамооо, ставай, закъснях, успах се. Аз няква, к'во, поглявам през прозореца, навън вече е светло. Гледам диването тамън се облича, викам и, споко, ако трябва такси ще викнеш, ( много мразя, още очи да не съм отворила, и да трябва да приказвам, поне половин ден ми трябва за да почна да си проветрявам устата ). После и казах, да пише на класната, но вместо нея, аз и писах. В 7:08ч. вече на спирката ми пише, че чака рейса, 7:30ч. пише - в стаята съм. Е гахти и бързото придвижване. Няква бабка я издразнила в рейса. В единия час по АЕ, ми праща скица на нещо дето нарисувала, тва в 9:30ч. ми го праща. Питам я - ти друга работа нямаш ли си, не си ли била в часа, а тя - нямам си, скучно ми е. Ми щом ти е скучно, да кажа на класната да ти намери работа, какво е туй рисуване по време на часа по АЕ. Ма аз наистина ша и кажа да я ангажира с нещо, щом и е скучно, да и дава някакви задачки за изпърнение. Горката женица, ша и отворя излишно работа, а няма как всеки час да я изпитва и то по цял час. До мин. година се оплаквах от госпожа примат, че не съ спря, ся диването мрънка, че и е скучно. Да видим кво шъ разправя кат си дойде. Пак ша мрънка за нещо.

Тук съм. Няма с какво да се похваля, макар че липсата на лоши новини е добра новина. Чакаме да дойде март, за да мине операцията. Надявам се всичко да е наред.
Не знам как се развива девойката-виждам я за 10мин на вечеря. Даде ми някакъв документ за стипендия, което значи, че е хванала 5,50. Не я виждам да учи, но пък я виждам да играе. Общо взето лежерна година. Тенис и испански продължават-разбирам по липсващите пари в портмонето. Усещам как ще и се стъжни живота догодина.

renydent. И аз мисля,, липсата на лоши новини е добра,,. И при нас нищо ново ваканцията изкарахме грип. И след нея взех почивна седмица и бяхме на почивка. Бяхме отложи ли заради болестта. Добре сме от починали, набора нищо ново при него. Мързела си е нормалното му състояние. Поздрави от нас за вас.

Вчера не успях да ви драсна, та сега да ви помрънкам. Онуй дет писах по АЕ, не е било за муст нещо си, а с фърст кондишън, снощи ми го разясняваше, ма пусто трудно помня толкоз завъртяно. Запомних само, че е свързано с нещо си като, примерно - ако не съм днес на училище, ще се случи нещо което няма да знам, и ще трябва да взема изв. бележка, а аз тъй го доразбрах - ще стане, няма да стане. Както и да е, и в тоз обяснителен режим не мъ бъди мноу. Новото е, че в четвъртък ги предупредили, че вчера трябвало да се включат за Васил Левски, да кажат стихотворение или нещо друго. Учителката по БЕЛ им пратила стихотворение което целият клас да го научат и изрецитират, като директорката казала, като почнат, вратата да бъде отворена. Имат два часа при нея, първият им говорила по урока, бърз преговор, на мойто диване нещо му втръснало да слуша, иии решила да си мисли за нейните си глупости, вторият час им дала да направят класното, пуснала линка, но нещо в началото не им се отваряло. Оправила го жената, почнали да го правят. Диването се пробвало да намери отговорите, но без успех, и сам сама се потрудила с помоща на това което е запомнила. По едно време се ошашкала с времо за края на часа, позабързала се е и предала, след предаването се осетила, че има още около 20 - тина мин. до края. Отваря учителката да види резултата, пита я кой номер е, записва си и и казва точките, разминала се е на косъм да хване минзухарче, и на поне три точки от тревичката, на една точка от нейния номер в класа който е. В крайна сметка хванала синчеца за опашката. Само една тревичка има от всичките, като една точка не е достигнала от пълен брой на едно от момичетата, има 3 - 4 минзухара, за едната не се знае колко е, защото момчето не искаше да се разбира, а две деца отсъстваха. После пък като свършили с теста, или на първия час ли, рецитирали стихотворението, като го гледали от телефоните, тъй като никой не го е погледнал преди това, за да го понаучи. Уч - ката останала доволна и възхитена, щяла да ги хвали на класната, съжалила е само, че не е успяла да ги заснеме. Преди това пък, класната към втория уч. час май беше, и метна за д.р. поредната тревичка, от теста още оценка няма, а диването ми вика, всички правиха тест на 5 - ти урок, само на мен не ми даде, и аз си замълчах, а този е на 6 - ти, на който чака резултата.
За сега спирам, че стана дълго. По - натам ще има още.

Рени, още малко, не остана, пожелавам ви всичко да мине както трябва, лека да им е ръката, и дано повече да не ви сполетяват болести. А наборката щом се справя така добре, не се оплаква, значи всичко е наред.

Радост, тва да се чува, че вече сте здрави и добре отпочинали, па мързела си е като бонус.Има време докато го напусне, сега мързел, а от следващата година, ще се стегне.

А аз си мислех, че ако има деца, които могат и искат да направят нещо, е редно да ги подкрепяме.
Аз вече съм си дърта и се замислям и за пенсия. Та на тези деца разчитам да останат и да правят нещо в България и съответно да ни плащат пенсиите. Така че всяко, което успява в нещо, ме радва, а не ме дразни, че моят Кашкавалко не е успял в спорта или на някоя олимпиада. Дори само да се опитва да прави нещо и да се развива, вече е много. Не е нужно да е по-по-най.
А и гледат едно от друго. Като виждат че едно спортува и успява и другите решава да опитат. Няма да станат по-по-най, но няма и да си мислят, че спорта е за спортистите, а пианото за пианистите и да казват “не мога”.
И колкото и лошо да звучи - зная че точно училището трябва да им покаже тези неща, но не става. Там келешлъкът взема връх. И трябва да се появи дете, което е успяло, та малко от малко да натрие нослетата на г-н и г-жа “т’ва за к’во ми е”.

Опитвам се да не хваля моето точно. Уж неговите успехи са си негови. Но ето скиорчето и стон много ме зареждат, че умни дечица успяват и в спорта и то в България. Въпреки всички, които знаем как им “помагат”. Момиченцето на Тонката и то се бори и не се отказва дори и да е само то от класа, не позволява другите да й дават наклон в живота. Децата от МГ няма да споменавам. Там знаеш как се постигат успехи.

Не искам децата да се делят на можещи и неможещи. И някой да реши, че едните са нещо различно от другите. Тези, които могат са онези, които до вчера не са можели, но са опитали. А някои от тези, които не могат, не са се изправили след някакъв неуспех и са се предали. Нали ние сме за това, да сме до тях и като паднат да ги оставим да си изживеят неуспеха, но после да им помогнем да се изправят, да изтупат коленцата и да продължат. Най-лесно е да кажеш “не мога”, но това не решава нито един проблем в живота.

Няма да превръщам темата в “кой е по-по-най”.

Вампирче, браво, точно тъй си е.
Ама само едно не ми ареса, каква дъртоза, ква пенсия, кви пет леВа тъ гонят. Младичка си си. Немой тъй. А защо твоят кашкавалко казваш че тъй, справя си се дятето, нема се оплакваш. Умен, разумен, учи си дятето, не позволявам тъй да го набеждаваш. Виж мойто диване, иди доди, тя е най - най - мързеланката в темата тук. Конкуренция в таз област нема, и е грабнала световната купа, че и всички други призове по мързел.
Мързи я даже да оди една крачка пеша, все с нещо иска да съ придвижва, че и на седалка да седи, пет спирки има, но все мрънка като е права. Ей го на, не щот е мойто диване, но мъ хваща яд, че може а не прави и минимум усилие. Помни кът слон, и ако не и пречи някой да слуша добре, обяснява и се както трябва, хич учебник няма да и трябва. Щом вчера докато ми разказваше как уч - ката им правила подготовка за следващия час, пък тя помнела от преди незнам си колко години назад в уч - ще какво са и казвали и слушала, пак доста отдавна как с някой сме разговаряли на таз тема, и всичко това приложено на класното вчера по Лит., значи може. Пусти мързел изигра лошата шега, но кот такоа. Снощи оцени това което съм и казвала преди, че най - лесно и хубаво се помни, вечерта като го четеш, учиш или чуеш. Но и туй не го прилагаше, до тази година.
Между другото, пак снощи каза, чеее, от тубата дето гледа уроци, засега и харесва един учител. Другите ги остави на заден план, в резерва. А в началото и него не харесваше как преподава. Сега поне знам, че поне него ще го гледа при нужда.
Аз на всички им се радвам, че успяват, със или без спорт. Тук в темата ни, всички деца са за хвалене, освен диването, то е за оплакване.
Вампирче, хай почвай да го хвалиш твойто, сигурна съм, че има с какво.

Много мъ кефи класната и таблата с глаголите, формите и незнам си още кво дет е накичила стаята. На всеки тест ги мести при диването, за да не ги гледало еди кой си. То горкото пък, дружно с още 1 - 2, все протестират, защо го взима и слага при мойта, тя щяла да преписва от тях ( да си помагала ), после пък отново ги връща. А класната минава в защита на мойта, като казва - тя Н..., няма нужда от тях, няма да ми я закачате. Та ся чакаме резултата, който скоро няма да се разбере. Притесняваме това, че нея в писането и устното изразяване, много не я бива, в смисъл - да преразкаже нещо по картинка, да направи някакъв кратък анализ. И точно туй може сега да я смъкне надолу. Ще видим, кат му дойде времето. За сега съм по - нетърпелива, за резултата какъв ще е по Мат., казала е, че тази седмица ще направи изключение, и ще им каже резултата кой колко е изкарал. Диването очаква поне минзухара, но смята, че може да е и синчеца, ноооо надали.

Девойката прави миналата седмица мисловни карти по философия, в петък си получила оценката на тях. Спорехме миналия уикенд как да изглеждат - вади ми разни примери от нета, които приличат на кукувича прежда, разноглед да станеш, вместо да ти стане по-ясно.
В крайна сметка, след три дни опити, стигна емпирично до моята концепция - колкото по-подредено визуално, толкова по-ясно. 😁

Ех ако имаше състезание по мързел, Тони, имаше да му дишат праха на моя. Там никой не може го надмина. Според него всяко усилие си заслужава само ако ще ти осигури мързел за в бъдеще.

Гениална мисъл, браво на младежа! Ще си я запиша...,😂😂😂

Вампирче, само си представих ако два мързела след време са заедно.... Ще карат на фотосинтеза и хибернация. Както казва моята дъщеря "Добре че дишането е естествен процес, че ще умра от задушаване". Ами не е от мен това дете. Учи толкова, колкото да изкара, но в никакъв случай няма да погледне нещо встрани или да направи усилие. След поредният скандал да си изчисти и подреди стаята, всичко изглежда по същия ужасен начин. Праха се обира като се заобикалят предметите. Снощи ми обяснява, че няма логика да се чисти филтърът на сушилнята след всяко пускане при положение, че ще я пусне пак същия ден.
Колкото до по-по -най аз смятам ,че колкото и да си върха в една област има друга, в която си нула. И това е най-нормалното нещо. Един е се е родил Айнщайн ,а друг Пикасо. Такива като Да Винчи са единици.

Старите хора нали са казали "Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл."
Понякога се раждат супер идеи. И ММ и синчето са на този принцип.

renydent, днес бях решила да "накарам" моят да си оправи стаята. Но ще учи, че утре е на тренировки.
Изобщо не ми се влиза в стаята му. И в стаята на дъщеря ми не искам да стъпвам

Еееххх па вий ся, не ставайте конкуренция на диването. То тя тез титли дет си е спечелила, лесно нема ги даде. Чистенето хич, подреждането абсурд, а върха на сладоледа е, сядам да ям, но след мен потоп, друг да ми изчисти, подреди и измие. Любимата ми фраза, от нейната уста е, по - точно няколко са - после ще си ги измия ( което не се случва ), това няма да го миете, то е мое, аз после ще си измия, не ми пипай и рови в нещата, после не мога нищо да си намеря, явно в нейния хаос все пак може да си намери каквото и трябва. Добре, че поне учебници, тетрадки, и др. подобни са наредени, виждат се, и само добавя или маха, според деня, само АЕ си седи в раницата постоянно.

Вампирче, то твойто поне полага някакво за да има мързел, а диването полага усилие за мързел, за да може после още повече да мързелува , мързи го да гледа, ако отвори едното око, и то едвам едвам, другото седи затворено.

Рени, право е дятето, добре, че поне дишаме, и то през две места. Едното ако го затвориш, другото не можеш. Ша съ диша, поне туй не нъ мързи.

Стаята на моето диване е в средно положение,държи я така за не съм му фучала и го споделя със сестра си,като нещо велико.Еми да си я обитава така,нито ще чистя,нито ще съм опитен заек.
На малките всичко е топ,разпределили са си задълженията и с тях ядове в това отношение нямам.
Мързел-болна тема.....бас държа,че точно моето ще обере лаврите:stuck_out_tongue_winking_eye:
Очаквам оценки от лесни контролни,оммммм...