Любители на кучета - 132

  • 28 868
  • 729
  •   1
Отговори
# 585
  • Бургас
  • Мнения: 9 237
Начи разсея ли се, я е изядено нещо нездравословно, или е далдисала в тоалетна (не се научиха тези хора да не се*ат край пътя!), или ми е измъкнала ръката след внезапно хукване към някой любим другар. Всички софри на бездомните котки в Морската градина ги знаем и редовно ги обхождаме. В Бургас има много любители на котки, постоянно ги хранят, обаче не се стиковат и не си делят териториите, един минал в 15, друг в 18, трети в 20, котките са толкова охранени, че едва ходят. Чудя се дали да не им предложа да направят синдикат и да ги хранят по график, че така много ресурс се пилее.

# 586
  • Мнения: 20 433
Тони, в морето не смеем, че там все гледа да се докопа до някой от нас и като разпери тия лапи с нокти, не се усеща под водата, че ни наближава и направо може да те разпори. Но сме го впрягали да тегли шейната с дребната щерка. Joy

Иначе с пейката беше култово, защото по принцип няма проблем да остане пред магазин и да чака, но тогава беше по-малък и на тренировките на кучета винаги беше много неспокоен и трудно изпълняваше команди, след които да ме изгуби от поглед. И като направихме упраженението да вляза в магазина, така че да не ме вижда (а бях отстрани на вратата, та аз го виждах), директно хукна с все тежката метална пейка след мен. Joy Кой да знае, че не са я застопорили за земята.

Tintina, и мен ме влудява това с храната за животни навсякъде. Особено такава разпльокана на тротоарите, без купички, без нищо.

# 587
  • София
  • Мнения: 19 617
Аз, ММ и бебето отиваме на плаж. ММ мрази плаж по принцип, а бебето полудява като види вълни. По този повод съм сложила нагръдник, а не нашийник. Имам къс повод и дълъг. ММ е с панталон, риза и обувки. В момента, в който бебето вижда водата се юрва и ни повлича и двамата. Вълните са огромни и ни събарят и мотлявят. Едвам се измъкваме и малкият наследник на Худини се изплъзва от нагръдника.  Аз не мога да мръдна, къде от смях, къде от ужас, но ММ, мокър, овъргалян в пясък и с водорасли за разкош, се мята, събаря бебето и псува. Аз търча да го  връзвам (бебето, не ММ, това ми се прищя после). Със сетни усилия намествам нагръдника, докато ММ е на земята, борещ се с лудото куче, в този момент идва женица с мопсче и пита добре ли е кучето, защото изглежда, че го малтретираме 🤣. От тогава плажът му е забранен.
ММ все така мрази, но аз го замъкнах и....имахме драма с палатка.

# 588
  • в голямото село
  • Мнения: 508
Развеселихте ми скучния офис следобед Joy

# 589
  • София
  • Мнения: 8 634
ХАХАХХАХА
Ре, да вземете с Тинтина да напишете една книга най-накрая, а?

# 590
  • Мнения: 1 056
Ре, дай за палатката да чуем!

# 591
  • София
  • Мнения: 19 617
Оооо, това е дълга и болезнена история 🤣. Отиваме на остров и носим малка палатка, колкото за сянка. С децата и баба им сме. Палатката се разгъва сама и само се слага пясък в едни джобове от страни, за да не отлети. Цяла сутрин ние се кефим на океана и прекрасния плаж. ММ е отново напълно облечен, но сух и на сянка във въпросната палатка.
На обяд решаваме да зарежем багажа и да отидем да ядем. Времето напредва, а има само един ферибот. Решаваме да оставим децата и бабата и да приберем багажа сами, разчитайки на автобус за връщане до кея.
Сутринта времето беше прекрасно, но следобед излезе бриз, по-скоро ураганен вятър 🤣. Палатката, напълнена с пясък се държи, но за да я сгънем, трябва някак да я обърнем и да го изсипем. Е те това ни докара почти инфаркт, но по-страшно стана, когато го разкарахме. Тя стана като парашут и ни влачеше по плажа. Отне ни 20 минути да я сгънем, ММ се прости с шапката си, която отлетя на някъде. Изтървахме автобуса и ферибота и висяхме още 2 часа да ни прибере приятел. Аз открих магазин за алкохол и пих вино от бутилка, сложена в хартиена торба и всички ме гледаха мръсно, все едно аз съм виновна.
От тогава ходя на плаж сма. ММ седи само в кръчмата.

# 592
  • Мнения: 1 056
Другия път ме вземи с теб. Аз ще хвърлям пръчки на Бебето. За теб ще осигуря хартиена торбичка:)

# 593
  • Мнения: 2 817
Принцесата от улиците на Кърджали

# 594
  • София
  • Мнения: 8 634
Ето и придворната дама Доня Буболисима дела Марко де Орландо и София (от Орландовци я взехме, един зоомагазин до железарията, към която бяхме тръгнали) Grinning

# 595
  • под тепетата
  • Мнения: 11 175
Ми начи си имате Желязната лейди Stuck Out Tongue Winking Eye

# 596
  • София
  • Мнения: 8 634
Понякога е много желязна, понякога е чист памук Simple Smile В магазина продавачката я наричаше циганка, та и ние чат-пат го ползваме...
Скрит текст:
Изобщо нямахме планове да взимаме куче, камо ли от магазин, ама да не изпадам пак във философски обяснения Wink
Имената варират, според зависи в какво настроение сме да мислим простотии Grinning

# 597
  • Мнения: leet
Направо завидях...,то да се чудищ кое сладурче по-напред да нагушкаш!?!
Айде, да довършим серията  черни принцеси с едно Гинче- магаринче, дено само се мести от дивана на фотьойла:
- тук малко ми се пообиди, щото ѝ казах, че позата ѝ не е  никак като на млада дама, ама обичайно се полягва ей така:

# 598
  • Мнения: 1 578
Лелеее колко сладки муцунки за целуване! 😍
И бебоци сладки! 🥰

Такааа ,вече не помня кога спах като хората последно ,но научих Белла да спи вечер при мен. ☺️
И сега се чудя тя ли има повече нужда да спи при мен или аз? 😆
Моят мъж вика да не я вземам тази вечер колкото и да скимти ,но аз много добре знам ,че ще я взема още при първото скимтене. ☺️
Специално за гушкането не мога да отказвам.
В 98 % от случаите ходи на памперсно чаршафче и получава лакомство.
Много е игрива ,много гушлива ,много обичлива.
Вече лае ,ядосва се и маха с опашка.
А аз която никога не съм спала следобед се научих докато тя спи и аз да лягам след първа смяна.
Вече хапе доста ,но и никнат зъбчета.
Вчера следобеден сън с тати. Пълно блаженство!

# 599
  • Варна
  • Мнения: 12 722
Ох, да й нацелуваш тумбачето от мен ❤️
Някъде четох, че кучето, когато спи до стопанина си регулира кръвното, изчиства негативното и прочие чудеса.


Гинчето е прелест ❤️

Общи условия

Активация на акаунт