ПОМОЩ! Майка ми започва да се обездвижва след ГРЕШНА РАКОВА Диагноза?

Авторката си е навила нещо на пръста и това е. Между другото, авторке, някои от коментиралите преди мен СА медицински лица. Ако желаят, ще си кажат.

Имунотерапията се прилага при рак.Не може раково болен човек, който в момента е на терапия да е активен.Ако диагнозата е грешна и няма рак, защо прави терапията?

По-склонна да вярваш на някакви конспирации как само заради източване на здравната каса биха уморили майка ти, отколкото на реалността, че тя е болна. Казваш вливки за 1 година до юни. Това означава, че тя ги прави от миналия юни и ти не разбираш какво се случва ли? Или тя крие от теб, за да не те тревожи, или брат ти крие и от двамата ви, за да не ви тревожи, или наистина никой не разбира какво си се случва вече половин година. Познавам системата и мога да допусна всяко едно от тези неща. Аз напр. сядах да разчитам сама всяка една епикриза на майка ми, всеки един термин и изследване. Никой нищо не ни обясняваше, къде от съжаление и страх да съобщиш истината, къде от друга причина. В чужбина си, няма как и да ти стане по-ясно, освен ако не ги накараш да ти снимат някоя епикриза. В паника си, може би изпитваш вина, че си далеч, и го разбирам, защото най-вероятно вътрешно знаеш какво действително се случва и се страхуваш, бунтуваш... Усещането за безсилие може да те побърка, но помисли малко за жената и се успокой, майка ти за теб или за себе си да мисли сега.

Не знаеш ли в коя болница се лекува, звънни там и попитай какво е положението, може ли да се прави рехабилитация или не. Ние например бяхме направили грешката да купим една вибрираща възглавница за масаж, защото моята майка я болеше много гърба. Оказа се, че беше напълно противопоказно масажи и т.н.

Давай й сили на твоята, не тревоги и всичко ще мине. Вече сте преполовили, така че скоро ще катери пак планини.

Не може майката да не знае, нали вливките се правят в онкология.В онкология, освен за рак, за друго не лекуват.

Ще звънне в болницата ей така и те веднага ще й дадат информацията? Хайде да бъдем по- сериозни.

Явно не ти се е налагало и явно не си изпадала в безизходица, за което трябва да се радваш. На мен ми се е налагало и съм звъняла, питала и са ми казвали. Какво лошо и невъзможно има в това да се обади в клиниката да пита кой е лекуващият лекар на нейната майка? В кой свят живеете бе хора? Направо се изумявам вече от правилата и рамките, които сами си поставяте. При положение, че най-вероятно знае три имена и ЕГН на родител, защо да не звънне и да пита. Какво, да не се страхувате, че съседът ще го направи? Далече е, в чужбина е, така че има право да опита поне, вместо да се терзае.

Когато съпругът ми се лекуваше в Токуда, дъщеря ми звънеше от Франция и винаги се отзоваваха  съвсем любезно и персонала и лекуващият лекар

Особено от периода на Ковид пандемията, като бяха забранени свижданията и достъпът на близките до лечебните заведения, а в някой болници все още са, информаци за болния се дава основно по телефона. Може и по телефона на близкия ви, когато е в болницата, така ще говорите с най-запознатия със състянието му лекар.

До авторката.

Пишете: " Слава Богу, накрая се оказа че няма нищо не понеже това топче беше раково, и предложиха да ходи всяка седмица на някакви вливки. "
Това "не", "но" ли трябва да се чете ????????

Некоректно давате информация.
Хората се опитват най-добронамерено да Ви  помогнат с подкрепа и съвети, в т.ч. и от лекри тук.
Моля, пояснете дали това топче било раково или не било. Предполагам, от вълнение не се изразявате ясно на български.
Възможно е до Вас да не стига информацията, близките Ви Ви щадят и така и така сте далече.
Казвате, че майка Ви прави преходи, но повече се заседява по хижите. Намирам, че дори отиването до хижата е сериозно усилие и евала на жената, че го прави.
Говорте с лекари, лично, директно и сериозно. Самоинициативи с кинезитерапевти, които нямат против да вземат поредния клиент, без обсъждане с лекуващите лекари, не препоръчвам на никого.

Авторката,
Повечето от хората, които СЪВСЕМ ДОБРОНАМЕРЕНО ти дадоха съвети, са запознати от близо с темата и различните видове лечения.
Въобще не ти прави чест да ги обиждаш и обвиняваш, че тролят!

Не иска да приеме,че майка и е болна от рак. И като я натоварва да се раздвижва по време на терапия няма да се подобри, а ще се влоши.

Това болна ли е или не майката не мога да коментирам - предвид вливанията, най-вероятно е и просто щади дъщеря си.

Но друго ми направи впечатление в горни постове - нямало да дадат инфо по телефона лекарите... Как така няма? Преди има-няма 3 месеца на майка ми й сменяха аортна клапа. И на опериращия доктор пишех/звънях в удобно време  с молба  за инфо, и в съответните отделения на различните етапи - също. Да, някои бяха по-дръпнати от други, ама  никой не е отказал да ми/ни даде информация.

Обижда, напада, обвинява.... Отвратително!
На мен отвътре пък ми привира да изпсувам!
Ако е толкова заинтересована, колкото се изкарва, щеше да знае точна диагноза, състояние, лечение, прогноза. Но не! Някой отвън е крив от-до! Знам ги такива, до макс 30годишни, продукт на новото образование и възпитание, които са агресивно неграмотни и не желаят и отказват да разбират и когато им се обяснява адекватно за нивото им.

Попита- казахме и, като иска нека се самозаблуждава, че майка и няма рак и при вливки трябва да почива, а не да се натоварва.Най- много да я умрели от раздвижване.

Мила Ралица,
Случайно попаднах на темата ти. Ако все още се интересуваш, ще ти разкажа моята история.
Постът ще е дълъг, и ако имаш силата да го прочетеш до края, сама ще решиш как да постъпиш
Аз съм с диагноза рак. Не е важно какъв. Просто ще се опитам да ти кажа от първо лице какво е .
Диагностицираха ме точно преди една година. Психически и физически се имам за много силен човек.
Но рухнах!
Около месец крих от всички, докато не ми излязоха всички резултати от изследвания и хистологии.
Затворих се в себе си, макар че съм изключително общителен и бъбрив човек. Не ми се говореше, не исках да общувам с никой.  Не можех да спя нито през деня, нито през нощта. Ужаса, който се изживява след като си чул "Имате рак!" е неописуем. Целият ти свят рухва ей така, с едно щракване. Исках да умра. Сега, веднага! За да си спестя агонията, която вероятно ме чака.
След това дойде ред на сълзите. Плаках. Много плаках. И истерично и тихичко. Плаках цяла седмица.
След това една лекарка ми каза "Не бързай да си пишеш завещанието, с това се живее! " Хванах се като удавник за сламка за тази фраза. Казах си, че мога! Казах си , че съм длъжна да се боря!
Аз съм точно на възрастта на твоята майка - октомври навърших 56 г. Имам дъщеря, вероятно голяма колкото теб. Крих от дъщеря ми доста дълго. На съпруга ми казах след като разбрах окончателно, че не е грешка. Казах му:  "Да, аз имам рак.  Ще се боря до край и те моля да бъдеш до мен!"  Не беше нужно. Поплакахме си заедно. Мъжът ми е почти мой връстник и за 35 годишен съвместен живот съм го виждала само два пъти с разплакани очи. Не беше нужно да казва нищо Аз знаех, че ще е с мен през целия път! И тръгнахме двамата. По път, по който вероятно в момента върви и твоята майчица сама, опитвайки се да ви щади като крие какво се случва с нея.
След още един месец казах и на дъщеря ми. Тя така или иначе се беше достила, че нещо не е наред. Моята химиотерапия имаше като страничен ефект и опадане на косата, и реших, че няма да е честно да се преструвам, че всичко е наред, защото тя за разлика от теб живее в БГ и нямаше как да скрия, че съм с гола глава, защото макар да не живее с нас, се виждаме много често.
И тръгнахме по пътя на лечението. Аз вървя, а те държат ръката ми и ме крепят да не падна. Много  моменти имаше, в които се предавах. Те ме вдигаха. Заради тях успях да извървя целия трънлив път, осеян с всякакви капани след всяка вливка.
Химиотерапията (, което вероятно вливат и на твоята майчица) е много, много тежко нещо. Няма как да се опише с думи какво се случва с тялото и психиката ти ! Последното нещо, което те интересува е походи в планината, шопинг или тем подобни неща. Ти се бориш за живот и нищо друго не е по-важно! Минаваш буквално през ада , за да може да оцелееш и да се радваш на живота поне известно време. Знаеш, че живот с диагноза рак е като да крачиш с опряно дуло на пистолет в тила си. Може да доживееш до 100 г, и да не гръмне, а може и още утре да те простреля смъртоносно ( Това е перефраза на цитат на Стив Джобс)
Но се бориш! И имаш ужасна нужда от подкрепата на близките си. Минах 8 химиотерапии, минах нелека операция, минах 20 лъчетерапии с ужасни последици. Да, аз не съм вече същия човек, но съм жива!
Сега, една година след диагнозата все още се страхувам. От всяка болежка, от всеки скенер, от всеки преглед!
Но съм жива! Благодаря всеки ден а Бог, че имах до себе си дъщеря ми и съпруга ми! Нямаше да се справя без тях!
Спокойно обмисли всичко, което са ти написали тук, вкл. и това, което аз пиша. Не заравяй главата си в пясъка, а се опитай да изясниш какво се случва с майка ти и от какво има нужда тя.
Първо те съветвам да поговориш кротичко с нея. Вероятно тя крие от теб, за да не те тревожи, смятайки че като живееш в чужбина, ще успее да опази тайната си и да те предпази. Такива сме майките
Сама казваш, че топчето се е оказало раково и са й правили куп изследвания, в т.ч. и скенер. Скенер се прави, за да се  направи т. нар. стадиране. Т.е. дали ракът се е разпространил в други части на тялото или е само локален.
Със сигурност  при операция са правили хистология на отстранения материал. Попитай я за епикризата, Виж какво пише в нея. Там трябва да има TNM хистология. В заключение на всяка епикриза се описва какви са препоръките за по-нататъшно лечение. Разбери какво е и до къде е стигнала. И я подкрепи!  Тя няма нужда от рехабилитатор. Тя има нужда от почивка след вливките и огромна нужда от психическа подкрепа.
Ще измине пътя и ще дойде време отново да ходи по планините. Но това време не е сага!
Ако имаш нужда от информация за лекари в България, от добри болници, от добавки и разни други хитринки за различните последици от химиотерапията, може да ми пишеш на лични. Ще ти кажа всичко, което знам от горчивия опит, който натрупах до тук.
И не се сърди на хората, които се опитват да дадат съвет. Никой няма вина за това, което ни се случва. Аз го приемам като изпитание, което ми е изпратено, за да науча някой урок, който съм пропуснала в живота!
Надявам се да съм го научила!