С какво ви дразнят свекървите? - 141

  • 39 112
  • 760
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 7 784
Дори не искам да си представя как се живее с човек, който мрази родителите ми и го демонстрира....

Ако първоизточникут на проблемите е партньорът ми, със сигурност ще ми е бивш. Но ако моите родители се държат с него като с втора ръка човек, изобщо няма да го виня. Каквото повикало, такова се обадило.

# 451
  • Мнения: 9 258
Аз не коментирам кой крив и кой прав. Казвам, че за мен такива отношения ще са кошмарни.

# 452
  • Мнения: 7 784
Във всеки случай ще са кошмарни. Ама каква алтернатива предлагаш?

# 453
  • София
  • Мнения: 36 137
О, никога не съм имала проблем с факта, че свекърът ми не искаше да ме вижда. Даже за мен беше по-добре така.
Всъщност, най-вероятно и за него е било по-добре. Нямаше никакъв смисъл да се изнервяме взаимно.

# 454
  • при късмета
  • Мнения: 25 720
Аз не коментирам кой крив и кой прав. Казвам, че за мен такива отношения ще са кошмарни.
По кошмарно би било да се виждат и общуват на сила. Ако мой родител обиди мъжа ми до степен той да не иска никога повече да го види, ще разбера мъжа си. Все пак не той е направил нещо нередно, нищо, че другия ми е родител. Съответно и аз не бих искала да ме кара на сила в обратната ситуация. А е повече от ясно, че и двамата не могат или не искат да спрат контакта и с родителите си. Така, че това е решението. Така всички са доволни и получили това, което заслужават, обидения спокойствие, обидилия игнор, а този по средата ще трябва да се примири и изобщо не е негова работа да определя отношения м/у други двама души. Независимо, че са му близки

# 455
  • Мнения: 9 258
Повтарям - Аз не споря кой е прав и кой е крив и какво имат право двама възрастни индивида.....Казвам за мен това би бил кошмар.... независимо от коя страна тръгва.

# 456
  • София
  • Мнения: 36 137
Ако общувахме, щеше да е по-зле. Той нямаше да се промени, а аз нямаше да приема отношението му към мен и щеше да се стигне до скандали.
А и чак кошмар ми се вижда прекалено драматично. Нищо фатално няма в това да не общуваш с човек, с когото имате такива разногласия (без значение от роднинската му "титла"). Даже ми се вижда по-здравословно.

# 457
  • Мнения: 9 258
Миленака, извинявай, нямах предвид твоите лични отношения конкретно.
Замислих се как бих се чувствала при вражда между родител и съпруг.

# 458
  • София
  • Мнения: 36 137
Аз май все по-малко се впечатлявам от такива неща. Но и не смятам, че съществуват задължителни отношения.

# 459
  • Мнения: 4 518
Динчо, ние сме определили приоритети.
Болния е с предимство пред искащия забавление.
Моите забавления са с предимство пред тези на свекърва ми. Т.е. ако ще ходим семейно на гости и е било известно преди желанието на свекърва ми ММ да я посети, без да има нещо важно, просто тя ще изчака удобен момент. Ако обаче е болна и има спешна нужда - аз отивам на гости, той идва като си свърши ангажимента.
При всички положения детето е на първо място и не подлежи на коментар.

# 460
  • София
  • Мнения: 20 887
Бор_яна, не си го слагай на сърце, тук повече си изпускаме пАрата.
Аз затова съм против предварителното навиване какви гадове са свекървите и че трябва да си заслужат уважението. То и за снахата се отнася, но там вече други неща се пишат.
Не ми се обиждай, но ми се струва, че ти си точно в тази роля (съдя от писаното преди време) - че не си приятна на снаха си по дифолт и тя влияе на сина ти. Т.е. те  са образцова снаха и мъж - по форумните стандарти...

Властните свекърви обикновено си вървят с виждането, че снахата ще ги гледа по презумпция. И не съобразяват, че ще легнат на каквото са си постлали.

Последна редакция: пт, 20 яну 2023, 10:54 от Cuckoo

# 461
  • Мнения: 14 264
Преди две години баща ми направи белодробна емболия. Без да се замисля нито за миг съпругът ми тръгна с мен, на 150 км  сме от родителите ми.Това беше приоритет, и майка ми, която е изключително лабилна в такива моменти и е в състояние да ти скъса всички нервички. Имаме собствен бизнес, синът ни беше на 16г. Оставихме той да поеме нещата , нито за миг ММ не промърмори. Добре, че беше така! Имах до себе си най-стабилният човек -и физически и емоционално. И съвсем не е като да не са имали търкания с нашите , но нищо сериозно.По-скоро свързано с работа,защото баща ми работеше при нас.
   Никога не бих си позволила, ако той има нужда от мен, да не съм до него.

# 462
  • София
  • Мнения: 20 887
марулета, ти и аз сме възпитани в друго време. Оттогава обществените нагласи у нас отидоха в другата крайност - от "какво тук значи някаква си личност" до "аз, аз, аз, светът е длъжен да се съобразява с мен".
А има значение и хронологията на нещата. Преди това с баща ти - ти помагала ли си нещо за свекърите? Ако не - наистина мъжът ти първи е направил някакъв жест.
Питам, защото от страна на ММ никога не е предложена каквато и да е помощ около моите родители, а те нямаше първи да поискат. За 30 години не можа да научи рождените им дни. Обяснява колко уважавал баща ми, но ме съмнява за 7 месеца откакто майка ми почина, да е звъннал веднъж да пита има ли нужда от нещо.

# 463
  • София
  • Мнения: 36 137
марулета, ти и аз сме възпитани в друго време. Оттогава обществените нагласи у нас отидоха в другата крайност - от "какво тук значи някаква си личност" до "аз, аз, аз, светът е длъжен да се съобразява с мен".
А има значение и хронологията на нещата. Преди това с баща ти - ти помагала ли си нещо за свекърите? Ако не - наистина мъжът ти първи е направил някакъв жест.
Питам, защото от страна на ММ никога не е предложена каквато и да е помощ около моите родители, а те нямаше първи да поискат. За 30 години не можа да научи рождените им дни. Обяснява колко уважавал баща ми, но ме съмнява за 7 месеца откакто майка ми почина, да е звъннал веднъж да пита има ли нужда от нещо.

Тук не съм съгласна.
Свекърът ми беше точно с такива очаквания.
Заради това се получи проблемът между нас, защото отказах да се съобразявам с него.

П.П. Просто давам  пример. Наблюденията са ми, че доста възрастни са с такава нагласа – изборите и решенията на младите да се въртят около тях.

# 464
  • Мнения: 4 518
Марулета, оставила си сина ти, защото е можел да се справи. Я си представи сина ти да беше на 2. Дали нямаше да тръгнеш сама? Най-нормалнато е да те закара с колата и да е там с теб, ако няма друго по-важно. Ако говорим за човещина, всеки я проявява в такъв момент. Просто начина е различен, според приоритетите.
Аз съм супер щастлива, че детето беше на лагер, когато чичо й почина и трябваше да стягаме погребението. Първия ден се засече с баба си у нас. Не исках да става свидетел на мъката й, защото е ужасно да загубиш дете. Ами пратих я на гости през деня. Обясних ситуацията и й казах, че за нея е по-добре да не е покрай баба си. После отиде на лагер и пропусна цялата процедура. Върна се, когато ситуацията беше утихнала.

Общи условия

Активация на акаунт