Наблюдавам го и сред приятелки, роднини и колежки, всички млади семейства се "извиват" на 14 , за да осъществят логистиката на децата.
Семействата за които пиша, са с работещи двама родители на пълен работен ден. След работа децата трябва да бъдат транспортирани до- плувен басейн, спортна зала или школа по чужд език; а по-късно вечерта трябва и да се приготви вечеря, да се почисти; да се пусне пералнята и т.н.
Никоя от близките ми не е споменала да е получила предложение от някоя от бабите за малко помощ, от време на време, не за постоянно.
А, да не забравя и боледуването на децата, е ами майките просто се
" сдухват" от толкова стрес.
Напоследък чета, даже и във форума ни много потребители пишат за баби и прабаби, успели да достигнат преклонна възраст от 85-90 години, представям си каква би била конфигурацията, ако тези наши прародители живееха нашия живот.
Много правилно. Искат да гледат на думи. Като стане време почват оправданията -ние още работим,на кафе/гости/село съм. Който има деца да си ги гледа. Моята много искаше внуци,рева ,че нямало лошите снахи да й ги даваме,а сега като дойдоха,стана много заета...... Номера колкото искаш!
Първо - влачат куфара. Второ - знаят езици. Трето - ориентират се по джипиес. Като затръгват някъде аз нареждам на синовете - внимавайте да не загубите баба си, гледайте да не я оберат, да не и откраднат телефона, пазете и куфара, гледайте да не си казва пина на глас на продавачите, изобщо отглеждайте я. На майка ми казвам - не им давай пари да си купуват боклуци. Толкоз.