Да си упорит е по-важно от амбиция, мотивация и пр. Когато си упорит действаш и не мислиш, докато амбицията и мотивацията се губят лесно. Според мен поне.
- Публикувана: 1 ян. 2023, 00:10 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2023, 06:56 ч.
Плам, пламти! Котел, бълбукай! Адска смес, мехури пукай! Януарска спортна и успешна!
Ясно...тоя 1923 ми е мнооого муден, а и вече гледах Йелоустоун, та не ми е ок.
Бабри, напрау ти се кланям...казах май и преди. В чужда държава, с чужд език да дерзаеш толкоз ми е уау! Браво!
После за себе си ли ще бачкаш? В Бг същото ли си работила?
пускам машината с въпроси, сори 
не ми отговаряй, ако не си ок.
Бабри, напрау ти се кланям...казах май и преди. В чужда държава, с чужд език да дерзаеш толкоз ми е уау! Браво!
После за себе си ли ще бачкаш? В Бг същото ли си работила?
пускам машината с въпроси, сори не ми отговаряй, ако не си ок.Мисте, то езика в един момент не забелязваш даже, че е чужд. В смисъл, аз естествено с акцент говоря, то няма как, но не ми пука, аз не съм говорителка в телевизията. Обаче граматически се научава, речников запас имам богат, не го смятам за нещо кой знае какво.
Тегавото е, че уча трудна обемна материя, която изисква много време за да се усвои, а ходя и на работа. Държат те постоянно в стрес, не можеш да се отпуснеш за минута. Като се върна от работа, трябва да пооправя вкъщи, да спретна нещо за ядене, аз тренирам всеки ден, и да се мятам да чета и да пиша. Направо часовете в денонощието не ми стигат.
Курса едва почна, а аз вече съм изнервена.
В БГ също бях счетоводител, образованието ми е такова. Като взема кетапа, мисля да се ориентирам обратно към Европа. Швейцария ми е на сърце, но може Франция или Белгия например. Ще го мисля тогава като дойде момента. Не ми се живее в Канада повече, липсва ми европейският начин на живот, хората, културата. Не съм за тук аз.
Благодаря за насърчението, момичета. Понякога е толкова хубаво да чуеш една добра дума, така повдига духа, както нищо друго.
Бабри, шапка долу! Браво, момиче! И не, не го казвам от куртоазия, а с уважение пред твоя труд и дисциплина. Добрите думи са напълно заслужени. Пиши по - често, че моят ентусиазъм го загубих по пътя.
Сис, ще се справиш!
Аха, да го карам позитивно и онзи отгоре пак блъска.
Сис, ще се справиш!
Аха, да го карам позитивно и онзи отгоре пак блъска.
Сиросче, благодаря ти! Както винаги позитивна и мила.
Аз не се имам за някакъв герой или нещо кой знае какво. Но съм голям инат и като захапя нещо съм като питбул, не се отказвам. На мен в живота никога не ми е било лесно, все по трудния начин с много зор и мъка ми се получават нещата. Обаче сама съм си взимала решенията, сама съм си чупила главата, и съм падала и съм ставала.
И сега, не просто вярвам, но зная, че каквото и да ми дойде до главата аз ще се справя. Нямам страх от нищо. Нито, че ще остана без работа, без пари, без мъж, без родител, нито че може да се разболея от нещо фатално, всичко това съм го минала и съм се изправила обратно на краката си със собствени сили.
Значи, само заради това познание и увереност, всичко си е струвало, всичките ми мъки. Ама късно го осъзнах.
Така че, горе главите всички и напред и нагоре! Всичко е възможно, ако достатъчно го искате и положите нужните усилия.
Аз не се имам за някакъв герой или нещо кой знае какво. Но съм голям инат и като захапя нещо съм като питбул, не се отказвам. На мен в живота никога не ми е било лесно, все по трудния начин с много зор и мъка ми се получават нещата. Обаче сама съм си взимала решенията, сама съм си чупила главата, и съм падала и съм ставала.
И сега, не просто вярвам, но зная, че каквото и да ми дойде до главата аз ще се справя. Нямам страх от нищо. Нито, че ще остана без работа, без пари, без мъж, без родител, нито че може да се разболея от нещо фатално, всичко това съм го минала и съм се изправила обратно на краката си със собствени сили.
Значи, само заради това познание и увереност, всичко си е струвало, всичките ми мъки. Ама късно го осъзнах.
Така че, горе главите всички и напред и нагоре! Всичко е възможно, ако достатъчно го искате и положите нужните усилия.
Утре трябва да ставам към пет, а успея да свърша поне част от нещата.
Здравейте, затворено общество! 
Кайсия, стискам палци.
Скай, желая успешна операция и късмет на момчето ти.
Сирос, Бърдче дано при вас се поуспокоят нещата и спадне малко напрежението.
Бабри, Сис дерзайте.
Онзи ден гледам в ма'алата една мадама аха, аха да падне под тежестта на короната, пък то кой било това. Брях, че тежи таз корона.
Минавам и аз в отбора на болните. Носът ми е като чешма, болят ме ставите, тресе ме, чувствам невероятна умора и всичко ме дразни. Изолирах се в спалнята, а мъжът ми трополи на вратата да ме разтривал с ракия. Мисля си само и на спиртоварна ми липсва да замириша. Абсолютна гадост.
Гледах в между дремките и унасянето разни онлайн книжарници . Отдавна не бях обръщала внимание на нашите автори, но то пък и как да обърна внимание като заглавия на книги от типа на " Жива мърша", "Оргазмът на богомолката" и първенецът ми "Ср@ла и заспала" въобще нямат шанс да ме заинтригуват, пък какво остава да прочета анотацията им.
Заринах се и в снимки. Връчиха ми в началото на този месец един кашон със стари снимки. Лежа, унасям се и ме връхлитат разни спомени. Отдавна забравени случки, събития. Стараех се целенасочено да забравя отделни епизоди, а сега е всичко пред мен. То от тези снимки завалиите половината народ ..., вече ги няма .
...
Кайсия, стискам палци.
Скай, желая успешна операция и късмет на момчето ти.
Сирос, Бърдче дано при вас се поуспокоят нещата и спадне малко напрежението.
Бабри, Сис дерзайте.
Онзи ден гледам в ма'алата една мадама аха, аха да падне под тежестта на короната, пък то кой било това. Брях, че тежи таз корона.
Минавам и аз в отбора на болните. Носът ми е като чешма, болят ме ставите, тресе ме, чувствам невероятна умора и всичко ме дразни. Изолирах се в спалнята, а мъжът ми трополи на вратата да ме разтривал с ракия. Мисля си само и на спиртоварна ми липсва да замириша. Абсолютна гадост.
Гледах в между дремките и унасянето разни онлайн книжарници . Отдавна не бях обръщала внимание на нашите автори, но то пък и как да обърна внимание като заглавия на книги от типа на " Жива мърша", "Оргазмът на богомолката" и първенецът ми "Ср@ла и заспала" въобще нямат шанс да ме заинтригуват, пък какво остава да прочета анотацията им.
Заринах се и в снимки. Връчиха ми в началото на този месец един кашон със стари снимки. Лежа, унасям се и ме връхлитат разни спомени. Отдавна забравени случки, събития. Стараех се целенасочено да забравя отделни епизоди, а сега е всичко пред мен. То от тези снимки завалиите половината народ ..., вече ги няма .
...
вярно късно се осъзнаваме, ама живот...И аз мисля, че някога може и да съжалявам че не дерзая в професията, а имам на къде...Оообаче не искам. Не го чувствам моето 
Не мога така като теб да го почувствам и искам, та на моменти мисля на къде да завия 
Сисун,не ми се влиза в обяснителен режим,че точно в момента в тази секунда ми иде да стана да и да свитна един много як на мм.
Само,ще поясня,дойде ми от това...не ме е страх,да загубя това..да се разболея така...Грам не ме интересува кой,какво работи,колко вади.Колко е упорит.
Три поста по на горе,име две житейски написани трагедии.
Къде съм написала,че е с празна глава?
Само,ще поясня,дойде ми от това...не ме е страх,да загубя това..да се разболея така...Грам не ме интересува кой,какво работи,колко вади.Колко е упорит.
Три поста по на горе,име две житейски написани трагедии.
Къде съм написала,че е с празна глава?