Да се оплачем... 2023

  • 1 941 322
  • 26 783
  •   1
Отговори
# 4 500
  • Мнения: 5 332
Не ми се сменя темата , затова ще напиша тук - в моя немалък град двете най големи компании , и двете с  размер надскочил пределите на родината , добре познати както на нашия, така и на чуждия пазар в своя бранш са пликаджии. В моя бранш масово представителствата са пликаджии. Когато поставиш въпроса за увеличение на заплатата, ти казват - е, как, виж на твоята позиция колко взимат аналогичните фирми. Няма алтернатива на вече договореното .Щото това се вижда в регистъра ..А колко влизат допълнително в плик   и остава тайна за статистиката, е отделен въпрос . Голяма драма е това. И докато не се изчисти ( не вярвам да се случи в рамките на моя жизнен цикъл), никакви " представителни извадки", никакви статистики, никакви " средна заплата за бранша" не могат да са показател за реалната покупвателна способност на населението. Да не се чудим после що  сме  най бедната държава в Европа, а в Техномаркет не могат да сколасат да изнасят телевизори колкото стена,   заведенията преливат , а ски курортите изнемогват от наплива по пистите . Пликаджийството освен че създава бъдещи бедни пенсионери, е и основния и най голям прът в колелата на тая държава . Дето и аз не знам вече къде се е запътила.

   G. D. прочетох ти това мнение и още го мисля. Първо да кажа, че съм напълно съгласна. Аз съм от страната на работодателите, но това не ме прави идиот. (Освен това, фирмата ми е микроскопична, много малко хора работят за мен и... ами просто не ми се налага да правя такива "уйдурми", както казваше баба ми. Предпочитам да плащам коректно и да спя спокойно. Но, ако ми бяха стотина човека подопечените и ни беше хванала 2008 или 2020 година, можеше и да не съм толкова чиста и бяла... )

   Но разбирам и другото. Много сме лъгани в нашата държава. Родителите ми бяха учители, никога на черно не са работили. Пенсиите им са унизителни. За моето поколение едва ли ще се променят нещата. Представям си го, образно, като наливане в една каца. Така би трябвало да е. Всички наливаме, после се разлива според нуждите... Но кацата е пробита. Всички наливаме, а дори за нуждаещите се не достига. Помните ли френската революция? Обществения договор? Отдавна е нарушен.
   Взаимна е вината. На работодателите, на служителите, на държавната администрация, чиито служители са превърнати в обикновени буквоядци. Никой не е по-виновен от друг. А как наливането в пробитата каца може да се прекрати, нямам представа. Не съм нито толкова умна, нито толкова образована. Но знам, че от това трябва да се започне. Защото колкото и да налеем в нея, пак няма да стигне.

# 4 501
  • Мнения: 7 406
Нищо лошо няма в това родителите да помагат разбира се,да бяха живи и нашите (биологичния ми баща е жив,но само пиене му е в главата) и да ни помагаха щеше да е супер,но конкретния пример за познато семейство на 35+ с добри заплати,но чакащи мама и тате да теглят кредитите/заемите/лизингите,да купуват тв и уреди,да избират те плочки в банята и цвета на колата ми не мерси.
Ние нямаме друго жилище,дори това е само етаж и половина наше,но пък си го ремонтираме сами и си избираме всичко по наш вкус.
Приятелка се преместиха от центъра в един от кварталите,мама,тати,баба събраха пари за новото жилище,щото нали работят на минимална и хоп ся проблеми с комшиите,искат да продават,ама без да са на загуба.Та угодия никога няма.

# 4 502
  • Пловдив
  • Мнения: 28 106
Виж, лещичка, за теб е не мерси, защото гроздето е кисело. А на мен има кой да ми помага. Ние сме на 40+ с много добри заплати.

Например майка ми миналата година е водила децата ми три пъти в чужбина. Аз не мога толкова. За тази година до тук е платила за едно ходене - пролетната ваканция тръгват, и планира още едно за лятото, предполагам още нещо може да изскочи. На нея и е хубаво с внуците, носят и багажа, знаят езици, водят я. И ЗАЩО да отказвам подобна помощ?

# 4 503
  • Light of Zartha
  • Мнения: 1 854
Лешичка не визира такъв тип помощ според мен. Няма нищо лошо децата да прекарват време с баба и дядо. Прекрасно е. Тя визира тези, които разчитат почти изцяло на мама и тати. Мама и тати са плащали наема преди, сега помагат със заема, колата са купили. Различно е. Нашите искат да помагат, аз много не давам. Помогнаха с колата на половина, но до там. После съм аз. На мен ми е неудобно да ми плащат нещата и искрено не разбирам хората, които го позволяват. Но хората сме различни.

# 4 504
  • Пловдив
  • Мнения: 28 106
И пак. Кои сме ние, че да ги съдим?

Отделно майка ми влага в моите деца разпределено повече от една МРЗ на месец.

# 4 505
  • Мнения: 2 109
Аз живея в малък град без университет, но и тук се търсят жилища и за купуване, и под наем. Противно на мнението как като си в родното си място си живееш в наследствено жилище, около нас всички познати са си ипотека, включително и ние. Малка част живеят под наем, обикновено млади двойки по-близо до 20. Повечето хора не искат да живеят с родители, а и при нас цените са по-достъпни. Но има и много необитаеми жилища, често с доста наследници, които не могат да се разберат или на хора, които живеят в чужбина.
Оплаквам се, че детето май донесе вирус от градината, 2 дни беше хремав, но явно ме зарази и ми е зле днес.

# 4 506
  • Мнения: 42 431
До лани се освобождавах от чавето сборно за десет дни годишно с баща си и четири на зелено училище. Жадувам да се прибера от работа без да ме чака проект за пъстрият пор(днес), делене на трицифрени  с едноцифрено(миналата седмица). Та в тая връзка бих приела помощ.... Ама няма.

# 4 507
  • Мнения: 1 718
Какво означава в БГ е друго? Не всички родители имат възможност да помогнат на децата си. Нима 2000 евро на кв. е евтино? За да купиш кутийка и да дишаш най-мръсният въздух в Европа?

# 4 508
  • Мнения: X
Желаещи може и да има за помощ, но не всички искат да им се помага.

Оплаквам се, че всичко ме боли от елементарния ми фитнес от 40мин ходене и колело и 30мин крака, гръб и ръце и разтягане.
А беше време когато всяка вечер бях по 4 часа на фитнес, но беше преди детето Wink

# 4 509
  • Мнения: 23 104
Янтра, ами има майка ти, влага.
А ако нямаше какво?
И защо това е някаква хвалба, не разбирам.

# 4 510
  • ново
  • Мнения: 6 605
Оцелява се и без помощ! Ако я има, добре дошла. Ние с ММ сме от тези, които не искат помощ. Справяме се прилично. Свекърите разполагат със средства, не им искаме, не ни предлагат. Живеят си добре, дано все така да са. Майка ми е сама, ние ѝ помагаме с каквото е необходимо. Никой обаче не ни се меси за нищо, акъл не дават, не ни държат сметка и за нас това е идеалния вариант, да сме независими едни от други.
Преди време като почина бащата на близък приятел, той прехвърли неговата част от къщата на майка си. Каза, че не може да се ангажира с грижите за нея, за това, при нужда тя може да дари къщата на някой, който да я гледа. До там не се е стигнало все още, но не се знае. Одобрявам неговото решение!

# 4 511
  • Мнения: 5 332
Помощта всеки си я разбира посвоему Simple Smile.
   На нас не са ни помагали с жилища. Нито с пари. Нито за образование. Справихме се. Надявам се и децата ни да се справят. Ние гледаме с образованието да им помогнем, да го финансираме. Да се научат сами да си ловят рибата.
   Първият ми учебник по английски се казваше "It"s up to you". Малка бях, но си спомням Simple Smile. А децата ни, все един ден ще си вземат хляба в ръцете. Дали ще имат деца, партньори, каква работа ще работят, на квартира ли ще живеят или ще си купуват жилища - ако добре сме ги възпитали, въобще не би трябвало да ни питат. Все ще се справят. Както сме се справили и ние.
   Всяко време е трудно. Сегашното понякога ми се струва ужасно. Но като се сетя за младите ми години и през какво съм минала, еее... ами то сега е песен просто Simple Smile. Толкова много възможности има!


 
Скрит текст:
  А за наследства не съм мислила никога. За да наследиш някого, той трябва да умре... Родителите и на двама ни са живи и долу-горе здрави, макар и вече доста възрастни. Никой не е вечен, но дано още дълго са сред нас.

Последна редакция: пн, 27 фев 2023, 22:53 от Clotilde

# 4 512
  • Мнения: X
Моят първи учебник по английски беше по програмата  “ Стъпка по стъпка” Wink

Нашите родители са много млади ( на по 60-64)  и въобще не разчитам на наследства.

Стъпка по стъпка се борим с всичко сами, разчитаме само на себе си и следваме примера на семействата си да се справяме двамата, да не очакваме помощ и да надграждаме.

За детето си ще се опитаме да счупим модела и да помагаме, но ще зависи от нея дали ще го иска и до колко.

# 4 513
  • Мнения: 2 109
И ние отказваме помощ, млади сме, здрави, работим, предпочитаме сами да си постигаме всичко. Родителите ни не са възрастни, да си живеят живота.  Такъв пример искаме да дадем и на децата си. Надяваме се да успеем да отгледаме самостоятелни хора, които ще са в състояние да се справят сами в живота.
 Голямото дете наскоро ходи за пръв път на почивка с баба си и дядо си, но аз не го приемам като помощ, а като хубаво преживяване и за него, и за тях.
Помощ за гледане на децата също не искаме, големи ходи при бабите, когато те и той искат, да си прекарват време заедно. Малкия е бебе и за сега го гледаме само ние с баща му и така ще е още поне 1-2 години.

# 4 514
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 284
Ех, колко да са млади родители на по 60-64 години... Татко си отиде на 63 Sad За там ред няма.

Общи условия

Активация на акаунт