Тревожни и нереалистични мисли при 9 г. дете

Гамата на мислите му е много пъстра. Едни касаят притеснения относно живота и здравето му (в стил хипохондрия), други са абсолютно нереалистични - като това, че е притеснен да не би да е умрял и всичко, което се случва около него, да е плод на неговото съзнание. Има и съвсем трети кръг мисли, които са много стряскащи. Гледа напр. ретроспекция на изминалата 2022г. по БТВ, където се засяга войната в Украйна и куп други теми ... и изведнъж се притеснява, защото незнайно как в главата му преминава мисъл, че "иска войната от Украйна да дойде в България" или пък че "искал да умре". После изпада в паника, как може през главата му да минават такива мисли, като всъщност той иска точно обратното. И се започва - ами ако се сбъднат след като съм си ги помислил тези неща??? Казва, че иска да ги махне от главата си, но непрестранно се сеща, че си е помислил такива неща, и се ядосва на себе си ....
Направо е отчайващо положението ... много ми е мъчно, че на такава крехка възраст неговият мозък носи такъв тежък емоционален товар ... и що са мисли са това при 9г. дете ....

Това с носа, черният дроб или че може би не съществува, според мен е мармалад от детска фантазия и неподходяща информация, т.е по всяка вероятност му няма нищо на детето.
Но за успокоение и регулиране на начина на възприемане на информацията, отидете на лекар.

Разстройство в адаптацията . На 14 г. При нас го отдадоха на смяната на класа 7 за 8 и пубертета. Вероятно вашият влиза в пубертета и нещата доста се променят.

Ами не, от това което описваш всичко е свързано със смърт и края на съществуванието, което явно в момента му е интересно, но не може да осмисли подадената информация и върти-суче мистерията. Малко е зациклил, но това обикновено не са постоянни изменения. Да не би да е имало загуба на близък човек и това да го е впечатлило и започнало темата? Някой филм също може да го е впечатлил. Може би просто чувства лека несигурност в момента.

Като човек минал през Натрапливите мисли и човек,който и до днес ги има понякога,ще ти кажа най-важното,което и специалистите ще кажат на детенцето ти.Мозъка ни е непослушна маймунка,може да мисли ВСИЧКО ,но тези мисли не са истински.Детенце трябва да повярва,че това са нахална мухички и да ги приеме.Звучи много трудно и то е,но бяга ли се от тях те растат.
Начин за справяне с тях е като се появи гадна мисъл-да си зададеш въпрос И какво от това?-Пример Войната в Украйна ще дойде в Бг-И какво от това,последваща мисъл Ще загинат много хора-И какво от това? По този начин се омаловажава мисълта
Друг начин,но агресивен е да се максимизира мисълта,до нейния най-страшен вариант и да се преповтаря,до тогава докато мозъка не се научи,че тази мисъл не ни плаши,а напротив кара ни да си спретваме филм.
Изключително съпричастна съм към детето...подкрепяйте го,изпитва истински АД.Повтаряйте му,че тези мисли не са истински....Ще се справи

Напротив, мислите са си съвсем истински, детето изпитва страх от неизвестното, както споменах, вероятно е попаднало на концепция която не може да осмисли в момента. Ако му се каже, чези мисли не са истински това още повече ще го обърка. Може просто да му се обясни, че тези неща нямат шанс да се случат и детето да се успокои. Естествено има медикаменти за целта, лекар ще си каже дали са необходими.

Щом получава тревожност, защо му позволявате да гледа ретроспекция на годината и новини за войната? Аз не позволявам да се гледат новини или и филми и предавания, неподходящи за възрастта му, докато детето е в стаята.
А тези мисли, защо смятате че са натрапчиви? Непрекъснато ли мисли за това?
Моето дете на 7 и сега на 8 ми е казвало 2-3 пъти абсолютно същото: пита ме откъде Знам, че всичко това не е само сън, и ние всъщност не съществуваме, и другите подробности, които сте написала. Не съм си помислила, че това е проблем, а че е по-развита фантазия. На нейните години и аз съм имала подобни размисли. Не е ли нормално това?

1. Никоя книга не препоръчва да се говори с децата като с възрастни. Да бъдем откровени с тях - да, НО винаги информацията се поднася според възрастта. (А в някои случаи и бялата лъжа е допустима, за да бъде спокойно детето).
2. Хубаво е, че търсите помощ и от специалист. Дано се окаже ненужна. Аз на неговата възраст също съм мислила мнооого такива и други, само че не съм ги споделяла с родителите си и нямаше кой да отдаде някакво специално значение на това. Не съм си мислела, че нещо ми е не наред. Не си го мислете и за вашето дете априори, защото то го усеща.
-Когато беше войната в Сърбия май, исках да стигне до нас, за да нямаме училище. После съжалява за пожеланието си. Детски работи.
-Беше ме страх да не си глътна езика и много внимавай като преглъщам.
-и още други такива. Само, че по мое време нямаше толкова информация. Не съм гледала новините и не съм за давала въпроси на големите. А днешно време децата са изложени на много и нефилтрирана информация, за която децата нямат защитен механизъм.
Говорете с детето и обяснете, че е нормално да мисли за неща, които е чуло да се обсъждат, та дори и да го пожелае поради някаква причина, но това е много далеч от реалното им сбъдване. Успокоявайте детето по всякакви начини, докато дойде време за срещата със специалиста.

Моето непрофесионално мнение е, че детето няма нужда от психолог. То прави това, което правят много интелигентни хора и това донякъде го притеснява, а именно мисли. Реално философски погледнато е право - наистина е възможно всичко да е виртуална измислена реалност - много философи са разсъждавали над проблема. Според мен има нужда от разговори, мислене и поощряване. Разбира се е хубаво да поразсъждава и над фантазиите и реалността, тоест да осмисли своите фантазии и че те не са реални в момента. Като цяло тъпо ще е според мен ако го заведете на психолог. И какво вас ви притесняват неговите мисли. Защото явно детето просто разсъждава.

Ако беше само разсъждение, без това да му носи тревожност, нямаше да му отдам такова значение. Но напоследък тези негови мисли и разсъждения върху живота не са с цел изучаване и любознателност (както е било обикновено), а започнаха силно да го тревожат, разстройват, понякога толкова е притеснен, че виждам сълзи в очите му, плаче, изпитва истинска паника и тревога. Напоследък все ми казва - връстниците ми, които не са чак толкова умни, изобщо не се замислят за тези неща от живота. Аз му предлагам да бъде като тях, той казва - не мога. Аз съм доста умен (той наистина е) и вече като знам всички тези неща, няма как да съм спокоен както са те.

Права сте донякъде. Според мен всеки човек изживява някаква криза относно въпроса, че животът е непредсказуем и има начало и край. Аз също съм имал такива проблеми на около 30 годишна възраст. Може би неговият момент е сега. Предполагам, че има някои много първични хора, които изобщо не се замислят или някои много безстрашни. Но от наблюденията ми всеки е имал такива моменти. Няма лошо, стига да не почне да пречи на живота му. Може би е добре да поговори с психолог, но внимавайте някой лекар да не му набута някои хапченца.

А вие у вас всъщност имате ли навика да се тревожите за много неща ежедневно и да изглеждате разстроени по принцип или сте постоянно усмихнати и щастливи като по рекламите за кисели млека? Защото детето попива от средата. Ако непрекъснато гледа новини и коментарни предавания там нещата са без контрол и изглеждат доста мрачни и са прекалено натоварващи за възрастни, камо ли за една недоразвита детска психика. Мисля че детето освен от съвет с психолог има и ежедневна нужда от позитивни неща.

Точно така - то има нужда от позитивни  неща!

Минахме през това преди година и половина с детето ни , когато беше на 7 год. Сами усетихме, че цялото това онлайн учене, тази световна паника с ковид  допринесоха за паник атаките на детето ни. Обърнахме се към лекар, мислейки със страх, че ще и изпишат някакви успокоителни лекарства, но ни казаха, че лекарства  се изписват след  20 годишна възраст. Живеем в чужбина. Посъветваха ни единствено да и давам вечер преди лягане само мелатонин 3мг, за да заспива бързо и да не се налага да мисли дълго преди този етап. Давах и като след седмица започнах да деля хапчето на две и така по моя преценка давах половинка хапче около 7 месеца.  По моя преценка също купих капките на др. Бах и и давах всяка сутрин преди училище по 4 капки под езика. Тя знаеше, че тези капки ще и помогнат. Наред с всичко всяка сутрин вит.Д и магнезий, защото ако в организма има недостик, то това оказва голямо влияние на депресивните и мрачни мисли.
ОБАЧЕ: най- важното, което помогна беше АБСОЛЮТНОТО спиране на  телевизията, облъчването ни от лоши новини, които тя попиваше и си представяше най- страшни прогнози (като пример мога да посоча смъртта, рухване на сгради от земетресения, потопи, някой да не я открадне от нас и да я вземат други хора и ред други .) Всеки ден излизахме в парка, вървяхме по 6 км , тя караше скутера си, ходене по горски пътеки, смях, веселие и позитивни мисли. Пеене на песни в къщи, в колата, не я тормозех с никакво допълнително учене вкъщи. Само позитивно говорене, игра цяло лято на люлките с децата, понякога се смеехме на неща, които никак не ни бяха смешни, но я виждахме, че на нея и е добре. Тя обича животни и така изключително често хващаше жаби из ръцете си, костенурки, кучета гушкаше и т.н.  все неща, които и носеха наслада и удоволствие на духа.

Желая ви от сърце детето ви да се справи!

П.С. Все още капките на др. Бах стоят в шкафа и понякога  като ги види и ми казва: Мамо, това са капките, които ми помогнаха да не ме боли сърцето и да не ме е страх, милата...

Ако беше само разсъждение, без това да му носи тревожност, нямаше да му отдам такова значение. Но напоследък тези негови мисли и разсъждения върху живота не са с цел изучаване и любознателност (както е било обикновено), а започнаха силно да го тревожат, разстройват, понякога толкова е притеснен, че виждам сълзи в очите му, плаче, изпитва истинска паника и тревога. Напоследък все ми казва - връстниците ми, които не са чак толкова умни, изобщо не се замислят за тези неща от живота. Аз му предлагам да бъде като тях, той казва - не мога. Аз съм доста умен (той наистина е) и вече като знам всички тези неща, няма как да съм спокоен както са те.
[/quote]

До някъде ми изглежда като поущтрителен коментара спрямо детето. Тоест, замислянето се над споменатите теми го прави по-мъдро от връстниците си. (А това не задължително е така, според мен).
Тоест детето подсъзнателно би си помислило, че отказвайки се от своите тревожни мисли, се отказва и от това да бъде зрял и мъдър в очите на мама и в своите собствени.
Не от давайте толкова значение на тази тема пред детето - нито критикувайте това, че се замисля и тревожи. А успокоявайте, което е различно.
Нито се отнасяйте към това като с нещо, което го поставя "над" връстниците му.
Бих обяснила, че и другите децата имат тревоги. И наистина е така-от смърт на родителите, от инциденти, от зомбита и чудовища. Нормални неща.
Права сте да търсите специалист - трябва да се разбере кое събитие, разговор или др. провокира тревожността. И кка да бъде успокоено.

Благодаря на всички отзовали се.
Опитвам се да говоря с него на тези теми, да го накарам да изкаже тревогите си (някои от тях не иска да ми каже все още), да го успокоявам, да го убеждавам, но нещата май ескалират и незнам какво да направя.
Или си ескалират, защото това е естествения им път при липса на професионална помощ или ескалират именно защото ги говорим и дъвчим вкъщи и той им отдава повече значение. Вчера, след поредния уж "успокоителен разговор" (поне такава беше моята цел), той ми казва - има ли още нещо да обсъждаме, че пак почна да ме хваща страх от разни неща.
И сега аз незнам как да постъпя докато дойде насрочения час за психолога - да не отварям тази тема изобщо или напротив - да говорим.